Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
341
резултата от
196
текста с корен от думите : '
Обществен строй
'.
1.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Обосноваването на тази необходимост предоставяме на налагащия нравственото подчинение, тоест на нравствения авторитет, който признаваме (глава на семейството, държава,
обществен
и порядки, престиж на църквата, божието откровение).
Като друг мотив по-нататък трябва да се разглежда чисто понятийното съдържание на едно действие. В отличие от представата за собственото удоволствие, това съдържание е свързано не само с отделното действие, но и с обосноваването на едно действие, посредством система от нравствени принципи. Под формата на абстрактни понятия тези морални принципи могат да регулират нравствения живот, без индивидът да се интересува за произхода на понятията. В случая ние просто усещаме подчинението си на нравственото понятие, което витае над нашите действия като повеля, като нравствена необходимост.
Обосноваването на тази необходимост предоставяме на налагащия нравственото подчинение, тоест на нравствения авторитет, който признаваме (глава на семейството, държава, обществени порядки, престиж на църквата, божието откровение).
Особена форма на тези нравствени принципи имаме, когато повелята се проявява не чрез външен авторитет, а вътре в самите нас (нравствена автономия). Тогава вътре в самите себе си ние долавяме гласа, на който трябва да се подчиняваме. Израз на този глас е съвестта.
към текста >>
Затова именно се формира
обществен
ия ред, та в благоприятен смисъл да въздейства от своя страна обратно върху индивида.
Човешкият индивид е източник на всяка нравственост и средище на земния живот. Държавата, обществото, съществуват само защото произтичат като необходимо следствие от индивидуалния живот. Това, че държавата и обществото въздействат от своя страна обратно върху индивидуалния живот, е също така понятно, както и обстоятелството, че боденето, което съществува чрез рогата, въздейства от своя страна обратно върху по-нататъшното развитие на рогата на бика, които при по-продължителна неупотреба биха закърнели. Точно така би трябвало да закърнее и индивидът, ако водеше изолирано съществуване извън човешката общност.
Затова именно се формира обществения ред, та в благоприятен смисъл да въздейства от своя страна обратно върху индивида.
към текста >>
2.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
По този начин като нравствени принципи възникват вече споменатите принципи на семейния, държавния,
обществен
ия, църковния и божествения авторитет.
Той ще позволи тези мотиви да му бъдат диктувани като заповеди от някой човек, когото смята за по-мъдър и по-могъщ от себе си или когото поради някоя друга причина признава за стояща над него сила.
По този начин като нравствени принципи възникват вече споменатите принципи на семейния, държавния, обществения, църковния и божествения авторитет.
Най-предубеденият човек вярва все още на един отделен друг човек; малко по-напредналият допуска нравственото му поведение да бъде диктувано от някое множество (държава, общество). Силите, на които той се опира, винаги са възприемаеми. Когато у някого най-сетне просветне убеждението, че това всъщност са също така слаби хора като него, той търси осведомление от някоя по-висша сила, от някое божествено същество, което обаче снабдява със сетивно възприемаеми свойства. Той се оставя това същество да му предаде понятийно съдържание на неговия нравствен живот, и отново по възприемаем начин - било като Бог, който се явява в горящата къпина, било като ходи във въплътен човешки образ сред хората и доловимо за техния слух качва какво да вършат и да не вършат.
към текста >>
3.
19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Никой от нас не желае да озаглавява свое научно съчинение, както Фихте навремето: „Пределно ясно уведомление на широката
обществен
ост относно истинската същност на най-новата философия.
На нашите научни доктрини също не бива повече да се придава вид, като че ли тяхното признаване е въпрос на безусловна принуда.
Никой от нас не желае да озаглавява свое научно съчинение, както Фихте навремето: „Пределно ясно уведомление на широката общественост относно истинската същност на най-новата философия.
Опит за принуждаване на читателите към разбиране." Днес никой не трябва да бъде принуждаван към разбиране. Ако някаква особена, индивидуална нужда не подтиква някого към даден възглед, от него ние не изискваме нито признание, нито одобрение. В наше време ние не искаме да втълпяваме познания дори на незрелия човек - детето, а се опитваме да развием неговите способности, та да не се нуждае от принуда към разбиране, а да иска да разбере.
към текста >>
4.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Преди няколко години един кръг от реномирани учени („Римският клуб") шокира
обществен
остта с прогнозите си за скорошното приближаване до границите на еволюцията: Природата, земята, атмосферата са в края на своята поносимост по отношение на дегенеративните процеси в човешката цивилизация, се казва в дискусионния доклад.
Преди няколко години един кръг от реномирани учени („Римският клуб") шокира обществеността с прогнозите си за скорошното приближаване до границите на еволюцията: Природата, земята, атмосферата са в края на своята поносимост по отношение на дегенеративните процеси в човешката цивилизация, се казва в дискусионния доклад.
Но, както писа поетът Фридрих Хьолдерлин: „Там, където е опасността, израства и спасението." Дали обаче това се вижда и разбира добре? Може би първата стъпка би била да се премахнат най- напред всички граници, разделенията, които хората сами поставиха и които доведоха до едностранчивост, както и до усамотеност в мисленето и в действията. Никога досега границите между науката и религията, между изкуството и религията не са били така силно подчертани, както днес. Затова и повикът за цялостно, единно мислене от много време насам става все по-силен. И ако досега той е бил чут само от малцина, днес този повик вече загатва за копнежа на хората за възприемането на единството между човека и природата, между човека и Космоса, между трансцеденталното и иманентното; за копнежа по възвръщане на единството между изкуство, наука и религия.
към текста >>
5.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Наред с гневът и раздразнението, борбата трябва да се води и срещу други душевни състояния като страхът, суеверието и предразсъдъците, суетата и честолюбието, любопитството и ненужната приказливост, склонността да разграничаваме хората според тяхното
обществен
о положение, пол, произход и т.н.
Наред с гневът и раздразнението, борбата трябва да се води и срещу други душевни състояния като страхът, суеверието и предразсъдъците, суетата и честолюбието, любопитството и ненужната приказливост, склонността да разграничаваме хората според тяхното обществено положение, пол, произход и т.н.
Днес е изключително трудно да се разбере, че борбата срещу такива недостатъци има нещо общо с развитието на човешките познавателни способности. Обаче всеки окултист е наясно, че нещата зависят много повече тъкмо от това обстоятелство, а не от повишаването на интелигентността или от практикуването на изкуствени упражнения. Мнозина вярват, че за да се бори със страхът, човек трябва да е безумно смел; че за да преодолява расовите и съсловни предразсъдъци, трябва да се откаже от различията между хората. Правилното познание е свързано с освобождаване от предразсъдъците. Още на пръв поглед е ясно, че страхът пред дадено явление ни пречи да съдим за него точно; че расовите предразсъдъци ни пречат да проникнем в душата на даден човек.
към текста >>
Тъй като отделни подробности от тези пътища са вече достояние на
обществен
остта, длъжни сме категорично да предупредим за техните опасни последици.
Не съществуват никакви други пречки, освен тези, които всеки сам си създава и които всеки може да избягва, ако действително си постави тази задача. Горният факт трябва непрекъснато да се напомня, защото мнозина имат съвсем погрешна представа за трудностите по пътя на окултното обучение. В известен смисъл много по-лесно е да се преодолеят първите стъпки по този път, отколкото човек се справя с всекидневните житейски трудности без помощта на окултното обучение. Нека посочим още, че тук се предлагат такива методи, които по никакъв начин не крият опасност за телесното и душевно здраве. Несъмнено, има и други пътища, водещи по-бързо към целта, обаче нашето изложение няма нищо общо с тях, понеже те упражняват определени въздействия върху човека, които един опитен окултист не може да приеме.
Тъй като отделни подробности от тези пътища са вече достояние на обществеността, длъжни сме категорично да предупредим за техните опасни последици.
Поради причини, в които може да се вникне само Посветения, тези пътища никога не трябва да бъдат официално разисквани. А отделните фрагменти от тях, които се появяват тук или там, не водят до нищо добро, а само разрушават здравето, щастието и душевния мир. Който не иска да влиза в съюз с тъмните сили за чиято истинска същност и произход той не може и да знае нищо, нека изобщо да не се занимава с такива неща.
към текста >>
6.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Оттам също и
обществен
ото му чувство беше съвършено различно от днешното.
Това, което човешката ръка изработваше в онези времена, израстваше от самата природа. И самият човек се чувствуваше напълно сроден с природата.
Оттам също и общественото му чувство беше съвършено различно от днешното.
Природата е обща за всички хора. И това, което атлантецът изграждаше на основата на природата, той го считаше също така като общо благо, както днешният човек мисли естествено, когато счита като частно благо това, което неговото остроумие, неговият ум изработва.
към текста >>
Сега една силна личност събираше известен брой хора, заедно да предприемат нещо и споменът за тази обща дейност образуваше
обществен
ата група.
Друго последствие за съвместния живот на хората, свързано с паметовата способност, беше фактът, че се образуваха групи от хора, които бяха свързани чрез спомена за общи дела. По-рано образуването на такива групи беше изцяло обусловено от природните сили, от общия произход. Чрез своя собствен дух човекът не прибавяше нищо към това, което природата беше направила от него.
Сега една силна личност събираше известен брой хора, заедно да предприемат нещо и споменът за тази обща дейност образуваше обществената група.
към текста >>
Тази форма на
обществен
съвместен живот се изрази истински едва в третата подраса (толтеки), като хората на тази раса основаха първо това, което може да се нарече
обществен
ост, първата форма на държава.
Тази форма на обществен съвместен живот се изрази истински едва в третата подраса (толтеки), като хората на тази раса основаха първо това, което може да се нарече общественост, първата форма на държава.
И ръководството, управлението на тази държава преминаваше от праотците към потомците. Това, което по-рано живееше само в паметта на близките хора, се пренасяше сега от бащата на сина. Делата на прадедите не трябваше да бъдат забравени за целия род. В потомците още се ценеше това, което беше извършил прадедът. Трябва да бъдем наясно върху факта, че в онези времена хората действително имаха силата да предават своите дарби на потомците.
към текста >>
7.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Понеже толкова отдавна ме познаваш, би трябвало все пак да знаеш колко се борих, за да се освободя от начин на живот, който ден след ден преследва единствено предписанията на традицията и
обществен
ото мнение.
Понеже толкова отдавна ме познаваш, би трябвало все пак да знаеш колко се борих, за да се освободя от начин на живот, който ден след ден преследва единствено предписанията на традицията и общественото мнение.
Опитвах се да разбера защо толкова много хора трябва да страдат привидно незаслужено. Стремях се да се доближа до низините и до висините на живота. С моите въпроси се обръщах и към науките, доколкото са ми достъпни, за да получа отговор от тях. Нека вземем например това, което ни се предлага в този момент. Аз осъзнах какво е истинско изкуство.
към текста >>
8.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Всички характерни особености на изкуствата в тази епоха, на
обществен
ия и държавния живот, са израз на факта, че самият човека трябваше да потъне в своята собствена природа.
Всички характерни особености на изкуствата в тази епоха, на обществения и държавния живот, са израз на факта, че самият човека трябваше да потъне в своята собствена природа.
Когато поглеждаме назад към най-древните периоди от културното развитие, в техния преден фронт откриваме такива свръхсетивни Същества, които вече са приключили своята „човешка" степен в предишните планетарни състояния. Но четвъртата следатлантска епоха идва най-вече за това, да подстави човека на изпитания. Ето защо и цялото духовно ръководство на човека трябваше да се организира по нов начин. Съвременните хора живеят в петата следатлантска културна епоха. Ръководещите Същества на тази епоха принадлежат към същите Йерархии, които управляваха в хода на древната египетско-халдейска култура.
към текста >>
9.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
От тази гледна точка можем да разгледаме също и съвместния
обществен
живот на хората.
От тази гледна точка можем да разгледаме също и съвместния обществен живот на хората.
Човекът, който следва своите сетивни подбуди, е егоистичен. Той би следвал винаги само своето собствено удоволствие, ако държавата не би регулирала съвместния живот чрез разумни закони. Свободният човек върши от собствена подбуда това, което държавата трябва да изисква от егоистичния човек. В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони. "Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/.
към текста >>
Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален
обществен
ред, освобождаващ човека във всяко направление.
Свободният човек върши от собствена подбуда това, което държавата трябва да изисква от егоистичния човек. В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони. "Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/. "Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата.
Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление.
Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
към текста >>
10.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Той е защитил родения от собствената воля морал, който се издига над границите на всяка традиция и на
обществен
ите понятия, който царува в Шлегеловото съчинение "Люсиида"; той можа да стори това, защото беше убеден, че човек може да бъде религиозен и тогава, когато в областта на морала извършва най-смелите неща.
Религиозното чувство трябва да бъде нещо достойно. Всичко, което той казва върху това чувство, е отлично.
Той е защитил родения от собствената воля морал, който се издига над границите на всяка традиция и на обществените понятия, който царува в Шлегеловото съчинение "Люсиида"; той можа да стори това, защото беше убеден, че човек може да бъде религиозен и тогава, когато в областта на морала извършва най-смелите неща.
"Не съществува никакво здраво чувстване, което да не е религиозно", можа той да каже. Той е разбрал религиозността. Това, което Гьоте изисква в по-напреднала възраст в стихотворението "Трилогия на страстта": "В чистотата на нашите гърди се вълнува един стремеж да се отдадем от благодарност на нещо по-висше, чисто, неизвестно, разгадавайки си вечно Неназования; това ние наричаме: Да бъде човек религиозен". Шлайермахер познаваше това чувство. Ето защо той знаеше да опише религиозния живот.
към текста >>
11.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
В това отношение от значение е, как Планк мислеше върху мотивите на човешкото действане и на
обществен
ия живот.
Стремежът към природата, фактическа действителност в третата четвъртина на 19-тото столетие не можеше да бъде изразен по-ярко откакто това стана чрез светогледа на един мислител, който искаше да създава като по чудо не само идеи, но и действителност от разума. Не по-малко интересно действа личността на Планк, когато я сравним с тази на неговия съвременник Макс Щирнер.
В това отношение от значение е, как Планк мислеше върху мотивите на човешкото действане и на обществения живот.
Както материалистите изхождаха от обяснението на природата от действително дадените за сетивата вещества и сили, така Щирнер изхождаше от действителната отделна личност за ръководната нишка на човешкото поведение. Разумът е само при отделния човек. Ето защо това, което той определя като ръководна нишка на действието, може също да важи само за отделния човек. Задружният, съвместен живот ще се получи от само себе си от природосъобразното взаимодействие на отделните личности. Когато всеки действа според своя разум, тогава чрез свободното взаимодействие на всички ще се роди желаното състояние.
към текста >>
Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя разум това, което те предполагаемо казват, така по отношение на
обществен
ия живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-висша правна власт.
Разумът е само при отделния човек. Ето защо това, което той определя като ръководна нишка на действието, може също да важи само за отделния човек. Задружният, съвместен живот ще се получи от само себе си от природосъобразното взаимодействие на отделните личности. Когато всеки действа според своя разум, тогава чрез свободното взаимодействие на всички ще се роди желаното състояние. Природосъобразният съвместен живот се ражда от само себе си, когато всеки човек оставя да действа в неговата индивидуалност разума, в смисъла на Щирнер също така, както според възгледа на материалистите се ражда природосъобразният възглед на явленията на света, когато се оставят нещата да изказват самата тяхна същност и дейността на разума се ограничава само в това, да свързва и тълкува съответно това, което сетивата казват.
Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя разум това, което те предполагаемо казват, така по отношение на обществения живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-висша правна власт.
Следователно и тук той счита, че разумът създава това, което стои отвъд личността. "Първичният общ правен закон изисква по необходимост своето външно съществуване в една обща правна власт; защото ако би било оставено на самите отделни хора да го провеждат, са мият този закон не би бил действително освен нещо общо и съществуващо по външен начин, тъй като според тяхното правно положение отделните хора са за себе си само представители на тяхното право, а не на общото право като такова". Планк построява една обща правна власт, понеже идеята на правото може да стане действително само по този начин. Пет години преди това Макс Щирнер беше писал: "Единствен и творец на моето право аз не признавам и не познавам никакъв друг правен източник освен мене, нито Бога, нито държавата, нито природата, нито също самия човек с неговите "вечни човешки права", нито божествено, нито човешко права". Той е на мнение, че действителното право на отделния човек не може да съществува сред едно общо право.
към текста >>
12.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
И така е с всички сфери в реда на природата, отивайки нагоре до съзнателната човешка душа, даже чак до
обществен
ия процес.
Ние разбираме хода на неговите мисли, когато преценим, че например едно растение наистина има в себе си процеси, които протичат по закони, които действуват също и в минералния свят, но че е невъзможно да си представим, че минералните закони предизвикват от тяхното собствено съдържание растителен живот. Ако искаме да признаем, че съществуването на растенията се развива върху почвата на минералното действие, трябва да предположим, че на минералното му е съвсем безразлично, дали от него произлиза растителност. Напротив към минералното трябва да се роди растително естество. Ето защо навсякъде в реда на природата царува нещо творческо. Това творческо естество прави до произлезе от него растителното същество и го поставя върху почвата на минералното.
И така е с всички сфери в реда на природата, отивайки нагоре до съзнателната човешка душа, даже чак до обществения процес.
Човешката душа не произлиза от простите жизнени закони, а непосредствено от първично творческия принцип и се присвоява за нейната собствена същност законите на живота. Също и в обществения процес се изявява един творчески принцип, който довежда човешките души в съответната връзка и взаимодействие. В книгата на Бутру "Върху понятието на природния закон в науката и във философията на съвременността" се намират изреченията: "Науката ни показва една йерархия на науките, една йерархия на законите, които ни наистина сближаваме един до други, но не можем да ги претопим в една единствена наука и в един единствен закон. Освен това тя ни показва, наред с относителната нееднородност на законите, тяхното взаимно влияние. Законите на физиката се натрапват на живото същество, обаче биологическите закони съдействуват с тази на физиката".
към текста >>
Също и в
обществен
ия процес се изявява един творчески принцип, който довежда човешките души в съответната връзка и взаимодействие.
Напротив към минералното трябва да се роди растително естество. Ето защо навсякъде в реда на природата царува нещо творческо. Това творческо естество прави до произлезе от него растителното същество и го поставя върху почвата на минералното. И така е с всички сфери в реда на природата, отивайки нагоре до съзнателната човешка душа, даже чак до обществения процес. Човешката душа не произлиза от простите жизнени закони, а непосредствено от първично творческия принцип и се присвоява за нейната собствена същност законите на живота.
Също и в обществения процес се изявява един творчески принцип, който довежда човешките души в съответната връзка и взаимодействие.
В книгата на Бутру "Върху понятието на природния закон в науката и във философията на съвременността" се намират изреченията: "Науката ни показва една йерархия на науките, една йерархия на законите, които ни наистина сближаваме един до други, но не можем да ги претопим в една единствена наука и в един единствен закон. Освен това тя ни показва, наред с относителната нееднородност на законите, тяхното взаимно влияние. Законите на физиката се натрапват на живото същество, обаче биологическите закони съдействуват с тази на физиката". /Германското издание, 1907 г., стр. 130/. Така Бутру отвръща наблюдаващия поглед от природните закони, които мисленето си представя, и го насочва към царуващия зад тези закони творчески принципи.
към текста >>
13.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Преди около 100 години, и по-точно през 1899, след като в продължение на две десетилетия разработи основите на науката за свръхестествения свят, антропософията, Рудолф Щайнер предприе първия си опит да излезе пред
обществен
остта, и то по повод 150 годишнината от рождението на Гьоте 28 Август 1899 избирайки за тема неговото тайно откровение в загадъчната „Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия".
Преди около 100 години, и по-точно през 1899, след като в продължение на две десетилетия разработи основите на науката за свръхестествения свят, антропософията, Рудолф Щайнер предприе първия си опит да излезе пред обществеността, и то по повод 150 годишнината от рождението на Гьоте 28 Август 1899 избирайки за тема неговото тайно откровение в загадъчната „Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия".
към текста >>
14.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Колко красиво ни стои на нас, господата с вертикалната линия, тази
строй
на извисеност!
„Колко красиво ни стои на нас, господата с вертикалната линия, тази стройна извисеност!
Не се обиждай те, приятелко, но кой род би могъл да се похвали с такова нещо!? Докато има такива Блуждаещи Светлини никой не може да има нито здрав апетит, нито спокоен сън."
към текста >>
Гладки стени, по които тя не можеше да се изкачи или правилни ръбове на
строй
но изваяни колони, и което и се стори най-странното човешки фигури, около които много пъти се бе обвивала и които вероятно бе приемала за късове руда или в най-добрия случай за добре полиран мрамор.
В един от скалните процепи, из които се провираше безпрепятствено, тя направи странно откритие: Че може да пълзи из тези пукнатини без да се нуждае от светлина, защото умееше да различава по вътрешен усет всички заобикалящи я предмети. Беше свикнала да открива и най-необичайните творения на природата: ту се промъкваше между рифове от големи кристали, ту се плъзгаше по жилите на самородно сребро и току изваждаше някой благороден камък навън. Но за свое голямо учудване, в една затворена урва тя долови предмети, които издаваха съзидателния труд на човешките ръце.
Гладки стени, по които тя не можеше да се изкачи или правилни ръбове на стройно изваяни колони, и което и се стори най-странното човешки фигури, около които много пъти се бе обвивала и които вероятно бе приемала за късове руда или в най-добрия случай за добре полиран мрамор.
Сега искаше да провери всичко това и да го потвърди, като се надяваше чрез собствената си светлина да опознае напълно странните предмети в него. Тя се забърза по обичайния си път и много скоро стигна до процепа, през който винаги пропълзяваше в това светилище.
към текста >>
Благородното му лице беше огряно от Слънцето, както и
строй
ните му крака.
И тя посегна бързо към кошницата, която от само себе си се повдигна свободно над главата и. Така тя настигна Момъка, който с леки стъпки, но потънал в тежки мисли, вървеше по брега. Неговата прекрасна фигура и странното му облекло силно озадачиха старата жена. Гърдите му бяха покрити с блестяща ризница, през която се очертаваха гъвкавите очертания на тялото му. Раменете му бяха покрити с пурпурно наметало, а по тях се спущаха на вълни красивите му къдрави коси.
Благородното му лице беше огряно от Слънцето, както и стройните му крака.
Босоног, той леко стъпваше по нагорещения пясък, но сякаш една дълбока болка притъпяваше в него всички външни усещания. Приказливата Старица се опита да го заговори, но той и отвръщаше оскъдно, така че най-после тя се умори да изтръгва отговорите, които я интересуваха и на сбогуване му каза:
към текста >>
15.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
рожден ден на Гъоте езотеричният смисъл на Приказката става
обществен
о достояние: в „Магазин фюр литератур" излиза статията „Гьотевото тайно откровение"
За пръв път, по повод 150.
рожден ден на Гъоте езотеричният смисъл на Приказката става обществено достояние: в „Магазин фюр литератур" излиза статията „Гьотевото тайно откровение"
към текста >>
Моята воля да направя
обществен
о достояние езотеричния смисъл на Приказката ме тласна към решението, да напиша по повод 150 рожден ден на Гьоте, а именно на 28 Август 1899 една статия за „Магазин фюр литератур" под надслов „Гьотевото тайно откровение." Естествено, тази статия не беше достатъчно езотерична.
Моята воля да направя обществено достояние езотеричния смисъл на Приказката ме тласна към решението, да напиша по повод 150 рожден ден на Гьоте, а именно на 28 Август 1899 една статия за „Магазин фюр литератур" под надслов „Гьотевото тайно откровение." Естествено, тази статия не беше достатъчно езотерична.
Обаче аз не смеех да изисквам повече от моята публика. Съдържанието на Приказката, и то в чисто езотерична форма, продължаваше да живее в моята душа."
към текста >>
16.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност,
обществен
о положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
17.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ето защо след привидно постигнато „равенство", светът бързо беше залят от ново неравенство, а „свобода" и „братство" отдавна са станали напълно празни думи в
обществен
ия живот.
Ето защо след привидно постигнато „равенство", светът бързо беше залят от ново неравенство, а „свобода" и „братство" отдавна са станали напълно празни думи в обществения живот.
към текста >>
18.
02. 2. Предговор
GA_23 Същност на социалния въпрос
Едва ли друго съчинение на Рудолф Щайнер още приживе е било посрещано с такова внимание от
обществен
остта както публикуваната през април 1919 год.
Едва ли друго съчинение на Рудолф Щайнер още приживе е било посрещано с такова внимание от обществеността както публикуваната през април 1919 год.
книга „Същност на социалния въпрос".
към текста >>
19.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Защото ние живеем в епоха, когато подобни намеси в
обществен
ия живот са вече невъзможни.
Днес подобно твърдение може да ни тласне в областта на едно привидно безсмислие; и все пак то може би улучва самата истина. Нека да приемем, че някои притежава идеалното теоретично „разрешение" на социалните Въпроси. В същото време, ако иска да предложи на човечеството разработеното от самия него „разрешение" той ще бъде обхванат от вярата в нещо напълно абсурдно.
Защото ние живеем в епоха, когато подобни намеси в обществения живот са вече невъзможни.
Днешната душевна нагласа на хората не позволява да се отправя примерно следният лозунг по отношение на обществения живот: „ето, там се намира едно лице, което знае какви социални промени са необходими; както предлага то, така ще направим и ние."
към текста >>
Днешната душевна нагласа на хората не позволява да се отправя примерно следният лозунг по отношение на
обществен
ия живот: „ето, там се намира едно лице, което знае какви социални промени са необходими; както предлага то, така ще направим и ние."
Днес подобно твърдение може да ни тласне в областта на едно привидно безсмислие; и все пак то може би улучва самата истина. Нека да приемем, че някои притежава идеалното теоретично „разрешение" на социалните Въпроси. В същото време, ако иска да предложи на човечеството разработеното от самия него „разрешение" той ще бъде обхванат от вярата в нещо напълно абсурдно. Защото ние живеем в епоха, когато подобни намеси в обществения живот са вече невъзможни.
Днешната душевна нагласа на хората не позволява да се отправя примерно следният лозунг по отношение на обществения живот: „ето, там се намира едно лице, което знае какви социални промени са необходими; както предлага то, така ще направим и ние."
към текста >>
За хората с практическо мислене днес е ясно, че в областта на
обществен
ия живот с подобни, привидно убедителни утопични идеи, не може да се постигне нищо.
За хората с практическо мислене днес е ясно, че в областта на обществения живот с подобни, привидно убедителни утопични идеи, не може да се постигне нищо.
И все пак мнозина имат усещането, че например в областта на стопанския живот те са В състояние да направят нещо за другите хора, именно с помощта на такива идеи. Те трябва сами да се убедят, че усилията им са напразни. С това, което предлагат, хората не могат да постигнат абсолютно нищо.
към текста >>
Следователно, има ли надежда тежките катаклизми в
обществен
ия живот да бъдат овладени, ако към тях се пристъпва с неадекватно мислене?
Този факт трябва да се разглежда като един вид опитност. Той ни насочва към една важна особеност на съвременния социален живот, а именно, че мисленето на тези, които отговарят например за икономиката, е неадекватно и чуждо на самия живот.
Следователно, има ли надежда тежките катаклизми в обществения живот да бъдат овладени, ако към тях се пристъпва с неадекватно мислене?
към текста >>
Предлаганата книга си поставя не особено приятната задача да покаже, че хаосът в нашия
обществен
живот се корени в подчинението на духовния живот пред държавата и икономиката.
Предлаганата книга си поставя не особено приятната задача да покаже, че хаосът в нашия обществен живот се корени в подчинението на духовния живот пред държавата и икономиката.
Тя трябва да покаже, че освобождаването на духовния живот от тази зависимост е част от разрешаването на социалния въпрос.
към текста >>
Напротив, тя насърчава различните
обществен
и групи да извлекат от своя съвместен живот определени социални стойности.
Въпроси от този род само потвърждават, че в замисъла на книгата няма нищо утопично. Ето защо в нея липсват готови практически постулати.
Напротив, тя насърчава различните обществени групи да извлекат от своя съвместен живот определени социални стойности.
Ако човек разглежда живота не според теоретични предразсъдъци, а според непосредствените си опитности, ще признае: само ако наистина съществува една свободна духовна общност, която обхваща живота, опирайки се на своите собствени принципи, само тогава свободният творец има изгледи да получи обективна оценка на своите постижения.
към текста >>
Както определено време след нахранването един организъм закономерно изпада в състояние на глад, така и социалният организъм след периоди на
обществен
ред изпада в хаос.
„Социалният въпрос" съвсем не е нещо, което в съвременната епоха може да бъде разрешено от няколко души, или пък след парламентарни разисквания. Той е съставна част от цялата нова цивилизация и ще продължава да е актуален, докато тя съществува. Но за всеки отделен момент от еволюцията на човечеството той трябва да бъде решаван по нов начин. Защото напоследък човешкият живот навлезе в едно състояние, в което от социалните импулси задължително се пораждат антисоциални сили. Те трябва да бъдат непрекъснато овладявани.
Както определено време след нахранването един организъм закономерно изпада в състояние на глад, така и социалният организъм след периоди на обществен ред изпада в хаос.
Универсално лекарство за траен ред в обществените отношения не съществува, както не съществува и хранително средство, което да насища веднъж за винаги. Но от друга страна, хората са в състояние да изградят такива общности, чието живо взаимодействие може да придаде на човешкото съществуване определено социален оттенък. Самоуправляващото се духовно звено на социалния организъм е точно такава общност.
към текста >>
Универсално лекарство за траен ред в
обществен
ите отношения не съществува, както не съществува и хранително средство, което да насища веднъж за винаги.
Той е съставна част от цялата нова цивилизация и ще продължава да е актуален, докато тя съществува. Но за всеки отделен момент от еволюцията на човечеството той трябва да бъде решаван по нов начин. Защото напоследък човешкият живот навлезе в едно състояние, в което от социалните импулси задължително се пораждат антисоциални сили. Те трябва да бъдат непрекъснато овладявани. Както определено време след нахранването един организъм закономерно изпада в състояние на глад, така и социалният организъм след периоди на обществен ред изпада в хаос.
Универсално лекарство за траен ред в обществените отношения не съществува, както не съществува и хранително средство, което да насища веднъж за винаги.
Но от друга страна, хората са в състояние да изградят такива общности, чието живо взаимодействие може да придаде на човешкото съществуване определено социален оттенък. Самоуправляващото се духовно звено на социалния организъм е точно такава общност.
към текста >>
20.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
За ръководните класи този вид съзнание имаше все пак определена стойност и зависеше в една или друга степен от
обществен
ото положение на съответния индивид.
Обаче според нивото природознание, той е само едно поредно звено в еволюцията на живия свят. Тези научни възгледи вече не се възприемаха като един чист извор, бликащ от духовния свят. Изобщо, за отношението на религиозните импулси и всичко сродно с тях, към научното мислене на съвременната епоха, можем да заявим: Ако се вгледаме с непредубеден поглед в историята, ще установим, че научните представи се развиха тъкмо от религиозните. Само че древните мирогледи, основани преди всичко на религиозното светоусещане, не успеха да пренесат своите душевни импулси в областта на научното мислене. Те останаха извън новите научни категории и продължиха да формират у хората такъв вид съзнание, което беше недостатъчно за пролетарската душевност.
За ръководните класи този вид съзнание имаше все пак определена стойност и зависеше в една или друга степен от общественото положение на съответния индивид.
Тези класи не се стремяха към ново съдържание на съзнанието, защото самите традиции на техния живот все още ги свързваха с древните мирогледи. Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се изгради върху съвършено различна основа. Наред с откъсването от старите обществени отношения, нему бе отнета и всякаква възможност да черпи от древните духовни източници. Те останаха всред такива области, където пролетарият се усещаше съвсем чужд. Но успоредно с модерната техника и капитализма се разви и съвременната наука.
към текста >>
Наред с откъсването от старите
обществен
и отношения, нему бе отнета и всякаква възможност да черпи от древните духовни източници.
Само че древните мирогледи, основани преди всичко на религиозното светоусещане, не успеха да пренесат своите душевни импулси в областта на научното мислене. Те останаха извън новите научни категории и продължиха да формират у хората такъв вид съзнание, което беше недостатъчно за пролетарската душевност. За ръководните класи този вид съзнание имаше все пак определена стойност и зависеше в една или друга степен от общественото положение на съответния индивид. Тези класи не се стремяха към ново съдържание на съзнанието, защото самите традиции на техния живот все още ги свързваха с древните мирогледи. Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се изгради върху съвършено различна основа.
Наред с откъсването от старите обществени отношения, нему бе отнета и всякаква възможност да черпи от древните духовни източници.
Те останаха всред такива области, където пролетарият се усещаше съвсем чужд. Но успоредно с модерната техника и капитализма се разви и съвременната наука. Доверието и вярата на съвременния пролетариат се насочиха именно към нея. Пролетариатът имаше нужда от ново съдържание на съзнанието и той го търсеше в науката. Спрямо нея обаче той беше поставен в доста по-различно положение от ръководните класи.
към текста >>
В новите
обществен
и отношения, дребните традиции бяха напълно отстранени от неговия душевен живот.
Това, което научното мислене не успя да вземе от древните традиции е именно съзнанието, че като духовен акт, това мислене има своите корени в духовния свят. А ръководните класи пренебрегнаха тъкмо тачи характеристика на съвременната наука. Защото животът им все още беше наситен с древните традиции. За работника нещата бяха съвсем други.
В новите обществени отношения, дребните традиции бяха напълно отстранени от неговия душевен живот.
Той прие „научното мислене" като един вид наследство от господстващите класи и от него израсна съзнанието му за самата същност на човека. Само че, „духовното съдържание" в неговата душа нямаше никаква представа за действителния си духовен произход. Това, което работникът единствено може да приеме от господстващите класи като духовен живот, практически отхвърляше неговия произход от духовния свят.
към текста >>
Отличителните черти на съвременното социално движение се определят не от това, че една
обществен
а група изисква промени в своите жизнени условия, макар и този стремеж да е съвсем естествен, а от начина по който хората възнамеряваха да ги осъществят от мисловните импулси на пролетарската класа.
Отличителните черти на съвременното социално движение се определят не от това, че една обществена група изисква промени в своите жизнени условия, макар и този стремеж да е съвсем естествен, а от начина по който хората възнамеряваха да ги осъществят от мисловните импулси на пролетарската класа.
Фактите трябва да бъдат погледнати поне веднъж от тази гледна точка и то съвсем безпристрастно. И тогава ще установим как определени личности, който искаха да ориентират своето мислене в посоката на пролетарските импулси, снизходително се усмихваха, когато ставаше дума за това, чрез едни или други духовни усилия да се помогне в решаването на социалния въпрос. Те осмиваха това като идеология, като една сива и скучна теория. Те бяха убедени, че от областта на истинския духовен живот не може да се извлече абсолютно нищо за решаването на сложните социални въпроси. Само че ако се вгледаме в тези неща с изострен поглед, лесно ще открием, че същинският нерв, същинският водещ импулс на съвременното пролетарско движение тръгва не от това, за което днешните работници говорят, а от техните мисли.
към текста >>
Обаче под влияние на господстващите класи, новите икономически условия породиха такъв
обществен
ред, който изключва откриването на подобен изход.
Обаче и занапред тези факти няма да бъдат приемани нито от пролетарските, нито от бюргерските класи. Защото непролетарските класи изобщо не страдат от идеологическия отпечатък на съвременния духовен живот, който те му наложиха. Страдат пролетариите. Идеологическият отпечатък върху наследения от тях духовен живот им отнема нещо бавно вярата в непобедимата сила на духовния свят. И само точната преценка на този факт може да посочи верния изход за излизане от социалния лабиринт на нашата епоха.
Обаче под влияние на господстващите класи, новите икономически условия породиха такъв обществен ред, който изключва откриването на подобен изход.
Необходимите за тази цел сили, човек ще трябва да извоюва сам.
към текста >>
Преди всичко следва да вникнем в истинската стойност на факта, че при съвместния
обществен
живот на хората ако духовния живот действува като идеология те са лишени от силата, която прави социалния организъм здрав и жизнеспособен.
В тази област предстои дълбоко преосмисляне на обичайните възгледи.
Преди всичко следва да вникнем в истинската стойност на факта, че при съвместния обществен живот на хората ако духовния живот действува като идеология те са лишени от силата, която прави социалния организъм здрав и жизнеспособен.
Днешният социален организъм страда от безсилие, от пълен колапс на духовния живот. И този колапс непрекъснато се задълбочава от нежеланието на хората да го признаят за болест. Ако болестта бъде призната, ще се окаже възможно и възникването на такъв вид мислене, какъвто съответствува на съвременното социално движение.
към текста >>
21.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Там също се правят опити за механично пренасяне на определени естественонаучни факти и закони в сферата на човешкия
обществен
организъм.
Впрочем след като Schaffle написа своята книга върху строежа на социалния организъм, мнозина започнаха па търсят аналогии между устройството на едно природно същество например това на човека и устройството на човешкото общество. Те искаха да установят, коя част от социалния организъм е клетката, клетъчните структури, тъканите и т.н. Наскоро излезе и книгата на Меrеу „Мутации на света".
Там също се правят опити за механично пренасяне на определени естественонаучни факти и закони в сферата на човешкия обществен организъм.
Основната идея за „троичното устройство" няма абсолютно нищо общо с тази игра на аналогии. И ако някой смята, че в случая също се опирам на подобна аналогия между природния организъм и човешкото общество, той просто доказва, че изобщо не е схванал същността на „троичното устройство". Стремежът тук не се състои в това да се прехвърлят някои удобни за естественонаучните факти истини в областта на социалния организъм. Стремежът е абсолютно друг: Човешкото мислене и човешкото усещане да вникнат в съответстващата на самия живот идея за разглеждане на естествения природен организъм и после да я приложат в областта на социалния организъм. Когато просто пренасяме това, което смятаме, че сме научили за природния организъм там, в областта на социалния организъм, както това често става, само потвърждаваме, че все още не сме усвоили способността да разглеждаме социалния организъм като нещо самостоятелно, да го изучаваме според неговите собствени закономерности, с други думи да го третираме според същите условия, които са необходими за разбирането на живия организъм.
към текста >>
Като второ звено в състава на социалния организъм, следва да посочим
обществен
ия правов ред, „гражданското право" или същинския политически живот.
Като второ звено в състава на социалния организъм, следва да посочим обществения правов ред, „гражданското право" или същинския политически живот.
В смисъла на класическата правова държава, тук ще отнесем самия държавен живот. Докато стопанският живот е свързан с онази зависимост, в която човек се намира по отношение на природата и производствения процес, включващ стоките, стокооборота и потреблението, второто звено от социалния организъм има общо само с това, което се поражда от чисто човешки фактори и засяга най-вече междучовешките отношения. Основният момент за разбирането на социалния организъм и неговите съставни части се състои в това, да сме наясно за разликата между системата на гражданското право, която е свързана единствено с човешки фактори и междучовешки отношения, и стопанската система, която на свой ред е свързана само с производството, стокооборота и потреблението. В живота тази разлика трябва да се усеща достатъчно ясно и като последва от това усещане категорично да се разграничава стопанският от правовия живот, както и в човешкия организъм ясно разграничаваме функциите на белите дробове от процесите в нервно-сетивния живот.
към текста >>
Както модерните технологии и съвременният капитализъм дадоха своя отпечатък върху нашата епоха, така е належащо от друга страна и раните, които по необходимост бяха нанесени на човешкото общество да бъдат излекувани чрез правилното интегриране на човека и на човешкия
обществен
живот в трите звена на социалния организъм.
Първата, стопанската система, е свързана с всичко онова, което трябва да съществува, за да регламентираме материалните си отношения с външния свят. Втората система е необходима поради междучовешките отношения в социалния организъм. Третата система има общо с това, което трябва да бликне от човешкия индивид и да се включи в социалния организъм.
Както модерните технологии и съвременният капитализъм дадоха своя отпечатък върху нашата епоха, така е належащо от друга страна и раните, които по необходимост бяха нанесени на човешкото общество да бъдат излекувани чрез правилното интегриране на човека и на човешкия обществен живот в трите звена на социалния организъм.
В днешно време чрез своите собствени закономерности стопанският живот прие строго определени форми. Благодарение на една едностранчива активност той зае особено важни позиции в човешкия живот. Другите две звена на социалния живот засега не са стигнали дотам да се включат по правилен начин в социалния организъм според собствените си закони. За тази цел е необходимо изхождайки от споменатите вече нови усещания човек сериозно да се заеме с идеята за троичното устройство на социалния организъм; всеки, с оглед на мястото, в което е поставен от живота. Защото в смисъла на опитите, целящи разрешение на социалните въпроси, които обсъждаме тук, всеки отделен човек има своите задачи, както днес, така и в близкото бъдеще.
към текста >>
Обикновено съвременният човек не насочва веднага погледа си към публичната страна на
обществен
ия живот.
Обикновено съвременният човек не насочва веднага погледа си към публичната страна на обществения живот.
Това е така, защото неговият начин на мислене ги кара да схваща социалния организъм като едно общо цяло. Обаче за такова общо цяло не може лесно да се намери съответствуващия му селективен подход. Защото при всеки начин на изборност в представителните органи неизбежно ще се кръстосат икономическите интереси от една страна, и импулсите на правовия живот от друга. Този сблъсък по необходимост трябва да разтърси и целия обществен живот. Ето защо днес първата цел на обществения живот се свежда до решителното разграничаване на икономиката от правото.
към текста >>
Този сблъсък по необходимост трябва да разтърси и целия
обществен
живот.
Обикновено съвременният човек не насочва веднага погледа си към публичната страна на обществения живот. Това е така, защото неговият начин на мислене ги кара да схваща социалния организъм като едно общо цяло. Обаче за такова общо цяло не може лесно да се намери съответствуващия му селективен подход. Защото при всеки начин на изборност в представителните органи неизбежно ще се кръстосат икономическите интереси от една страна, и импулсите на правовия живот от друга.
Този сблъсък по необходимост трябва да разтърси и целия обществен живот.
Ето защо днес първата цел на обществения живот се свежда до решителното разграничаване на икономиката от правото. Едва след това разграничаване, двете системи ще са в състояние въз основа на своите собствени принципи да открият най-добрия начин за избор на законодателните си и управленски структури. Един от най-важните въпроси, които трябва да се решат днес, опира до начина на изборност, защото, дори и да са от фундаментално значение, те стоят все още на второ място. Където старите отношения са все още запазени, би могло да се пристъпи към общественото устройство, за което загатвам тук. Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става дума тук.
към текста >>
Ето защо днес първата цел на
обществен
ия живот се свежда до решителното разграничаване на икономиката от правото.
Обикновено съвременният човек не насочва веднага погледа си към публичната страна на обществения живот. Това е така, защото неговият начин на мислене ги кара да схваща социалния организъм като едно общо цяло. Обаче за такова общо цяло не може лесно да се намери съответствуващия му селективен подход. Защото при всеки начин на изборност в представителните органи неизбежно ще се кръстосат икономическите интереси от една страна, и импулсите на правовия живот от друга. Този сблъсък по необходимост трябва да разтърси и целия обществен живот.
Ето защо днес първата цел на обществения живот се свежда до решителното разграничаване на икономиката от правото.
Едва след това разграничаване, двете системи ще са в състояние въз основа на своите собствени принципи да открият най-добрия начин за избор на законодателните си и управленски структури. Един от най-важните въпроси, които трябва да се решат днес, опира до начина на изборност, защото, дори и да са от фундаментално значение, те стоят все още на второ място. Където старите отношения са все още запазени, би могло да се пристъпи към общественото устройство, за което загатвам тук. Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става дума тук. Рязкото преобразуване на обществения живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти.
към текста >>
Където старите отношения са все още запазени, би могло да се пристъпи към
обществен
ото у
строй
ство, за което загатвам тук.
Защото при всеки начин на изборност в представителните органи неизбежно ще се кръстосат икономическите интереси от една страна, и импулсите на правовия живот от друга. Този сблъсък по необходимост трябва да разтърси и целия обществен живот. Ето защо днес първата цел на обществения живот се свежда до решителното разграничаване на икономиката от правото. Едва след това разграничаване, двете системи ще са в състояние въз основа на своите собствени принципи да открият най-добрия начин за избор на законодателните си и управленски структури. Един от най-важните въпроси, които трябва да се решат днес, опира до начина на изборност, защото, дори и да са от фундаментално значение, те стоят все още на второ място.
Където старите отношения са все още запазени, би могло да се пристъпи към общественото устройство, за което загатвам тук.
Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става дума тук. Рязкото преобразуване на обществения живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти. Те очакваш нормализирането чрез бавни и постепенни промени. Обаче обстоятелството, че днес историческите еволюционни сили на човечеството изискват разумен стремеж към нов социален ред, това е един недвусмислен факт. За всеки непредубеден човек, за всеки, считащ „практически осъществимо" само това, което е свикнал да вижда в ограничените рамки на своя живот, тези размишления ще изглеждат съвсем „непрактични".
към текста >>
Рязкото преобразуване на
обществен
ия живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти.
Ето защо днес първата цел на обществения живот се свежда до решителното разграничаване на икономиката от правото. Едва след това разграничаване, двете системи ще са в състояние въз основа на своите собствени принципи да открият най-добрия начин за избор на законодателните си и управленски структури. Един от най-важните въпроси, които трябва да се решат днес, опира до начина на изборност, защото, дори и да са от фундаментално значение, те стоят все още на второ място. Където старите отношения са все още запазени, би могло да се пристъпи към общественото устройство, за което загатвам тук. Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става дума тук.
Рязкото преобразуване на обществения живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти.
Те очакваш нормализирането чрез бавни и постепенни промени. Обаче обстоятелството, че днес историческите еволюционни сили на човечеството изискват разумен стремеж към нов социален ред, това е един недвусмислен факт. За всеки непредубеден човек, за всеки, считащ „практически осъществимо" само това, което е свикнал да вижда в ограничените рамки на своя живот, тези размишления ще изглеждат съвсем „непрактични". Ако човек не може да възприема нови влияния и ако остава един и същ в дадена област на живота, той не подпомага оздравяването на социалния организъм, а задълбочава неговото боледуване; тъкмо хора с подобно светоусещане допринесоха за настъпването на определени състояния в нашата епоха.
към текста >>
Тя разглежда тази област като свой идеал, които включва духовния живот в една
обществен
а система, изградена върху стопанския живот.
Защото в духовния свят, и духовния живот, всичко е взаимно свързано. Свободата на единия, на едната област, не може да съществува без свободата на другия, без свободата на другата област. Дори математиката и физиката да не трябваше да завесят пряко от потребностите на държавата, то: какво точно от тях да се развива, как хората да ги оценяват, какво благотворно въздействие могат да имат върху останалия духовен живот и още ред други неща, всичко това се обуславя именно от тези потребности, ако държавата ръководи едни или други области от духовния живот. Едно е, ако учителят от най-долните класове следва импулсите на държавния живот и съвсем друго, ако той извлича тези импулси от един духовен живот, който съществува сам по себе си. Социалната демокрация пренесе и в тази област само наследството от мисловните навици и привички на ръководните класи.
Тя разглежда тази област като свой идеал, които включва духовния живот в една обществена система, изградена върху стопанския живот.
Тя би могла в случай, че постигне поставената си цел само да влезе в пътя, по който духовния живот ще намери своето пълно обезценяване. Тя погледна правилно, но твърде едностранчиво на нещата, когато заяви, че религията би трябвало да бъде само личен проблем, защото в здравия социален организъм както тук разглеждаме тези въпроси целия духовен живот трябва да бъде противопоставен като „личен проблем" спрямо държавата и икономиката. Обаче социалната демокрация, когато препраща религията в областта на личната проблематика, не се ръководи от мнението, че по този начин вгражда в социалния организъм една духовна сила, благодарение на която той ще израсне в много по-голяма степен, отколкото ако бъде оставен под въздействията на държавата. Социалната демокрация смята, че чрез своите средства социалният организъм би трябвало да обезпечава само това, което е негова жизнена потребност. Но религиозните духовни стойности не са такава потребност.
към текста >>
По този начин - откъсната от
обществен
ия живот, не може да устои нито една разновидност на духовния живот, след като друга негова разновидност е стеснена и застрашена.
Тя би могла в случай, че постигне поставената си цел само да влезе в пътя, по който духовния живот ще намери своето пълно обезценяване. Тя погледна правилно, но твърде едностранчиво на нещата, когато заяви, че религията би трябвало да бъде само личен проблем, защото в здравия социален организъм както тук разглеждаме тези въпроси целия духовен живот трябва да бъде противопоставен като „личен проблем" спрямо държавата и икономиката. Обаче социалната демокрация, когато препраща религията в областта на личната проблематика, не се ръководи от мнението, че по този начин вгражда в социалния организъм една духовна сила, благодарение на която той ще израсне в много по-голяма степен, отколкото ако бъде оставен под въздействията на държавата. Социалната демокрация смята, че чрез своите средства социалният организъм би трябвало да обезпечава само това, което е негова жизнена потребност. Но религиозните духовни стойности не са такава потребност.
По този начин - откъсната от обществения живот, не може да устои нито една разновидност на духовния живот, след като друга негова разновидност е стеснена и застрашена.
Религиозният живот на новото човечество ще развива своите душевни и съзидателни сили в името на човека не изолирано, а заедно с целия останал напълно свободен духовен живот.
към текста >>
Но след като
обществен
ият живот се определя предимно от инстинктивните му сили, импулсът за това решително разделяне и диференциране не може да бъде осъществен.
Наред с политическия и стопанския живот, в здравия социален организъм трябва да се обособи и самостоятелен духовен живот. Тъкмо еволюционните сили на новото човечество изискват подобно троично устройство.
Но след като общественият живот се определя предимно от инстинктивните му сили, импулсът за това решително разделяне и диференциране не може да бъде осъществен.
Доколкото социалният живот протича в притъпено и смътно съзнание, в него работят и се преплитат сили, които по своето естество произхождат от три източника. Обаче съвременната епоха изисква от човека неговото напълно съзнателно участие в социалния организъм. Това ново съзнание може да формира правилно отношенията между хората, както и целия човешки живот, само ако е добре ориентирано спрямо трите посоки. В несъзнаваните си душевни дълбини съвременното човечество се ръководи тъкмо от тази ориентация; и това, което се манифестира като социално движение е всъщност само далечния и неясен отблясък на този стремеж.
към текста >>
22.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Впрочем, при днешния
обществен
порядък изгледът за известна икономическа печалба получи един многозначителен акцент.
Ето защо и нейните постижения нямат никакво влияние върху реализацията на индивидуалните човешки способности. Дори перспективата за известно икономическо предимство не трябва да бъде определяща за разгръщането в случай, че то се осъществява чрез капитала на индивидуалните способности. Определени познавачи на капиталистическата система залагат твърде много на това предимство. Те смятат, че единствено стимулът от това предимство включва в действие индивидуалните човешки способности. Като „практици", те се позовават на „несъвършената" човешка природа, която според тях те добре познават.
Впрочем, при днешния обществен порядък изгледът за известна икономическа печалба получи един многозначителен акцент.
Обаче този факт ни най-малко е пречка за критичните състояния, които изживяваме днес. А тези състояния ускоряват възникването на съвсем други подтици за изява на индивидуалните човешки способности. Докато в условията на здравия духовен живот тези подтици следва да възпитават именно там, в духовната област и чак после да се реализират в рамките на едно истинско социално разбирателство.
към текста >>
Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или
обществен
о регулирания достъп до тези средства.
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива. Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси. Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги.
Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства.
И сега не трябва да изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на днешната еволюционна степен на човечеството.
към текста >>
В наши дни сме свидетели на една тенденция, която явно държи сметка за загатваните тук препоръки към
обществен
ия живот, макар и да виждаме крайните и резултати само в т.н.
Вече посочихме, че свободното разпореждане с капиталните средства трябва да се корени в индивидуалните способности; а произтичащото от тук право на собственост следва да се променя веднага, щом то се обърне в средство за неоправдано насилие и деспотизъм.
В наши дни сме свидетели на една тенденция, която явно държи сметка за загатваните тук препоръки към обществения живот, макар и да виждаме крайните и резултати само в т.н.
интелектуална собственост. Известно време след смъртта на автора, тя става собственост на цялото общество. В основата на всичко това лежи определен начин на мислене, които съответствува на самата същност на съвместния човешки живот. Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество. По същия начин стоят нещата и с другите видове собственост.
към текста >>
Следователно, правото за разпореждане с дадена собственост не трябва да се разглежда отделно от
обществен
ите интереси.
Известно време след смъртта на автора, тя става собственост на цялото общество. В основата на всичко това лежи определен начин на мислене, които съответствува на самата същност на съвместния човешки живот. Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество. По същия начин стоят нещата и с другите видове собственост. С тяхна помощ, творческият и производителен потенциал на индивида може да бъде поставен в служба на всички, но само със съдействието на обществото.
Следователно, правото за разпореждане с дадена собственост не трябва да се разглежда отделно от обществените интереси.
Трябва да се търси не начин за премахване на собствеността върху капиталните средства, а начин за такова разпределяне на собствеността, при което тя най-добре ще обслужва обществените интереси.
към текста >>
Трябва да се търси не начин за премахване на собствеността върху капиталните средства, а начин за такова разпределяне на собствеността, при което тя най-добре ще обслужва
обществен
ите интереси.
В основата на всичко това лежи определен начин на мислене, които съответствува на самата същност на съвместния човешки живот. Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество. По същия начин стоят нещата и с другите видове собственост. С тяхна помощ, творческият и производителен потенциал на индивида може да бъде поставен в служба на всички, но само със съдействието на обществото. Следователно, правото за разпореждане с дадена собственост не трябва да се разглежда отделно от обществените интереси.
Трябва да се търси не начин за премахване на собствеността върху капиталните средства, а начин за такова разпределяне на собствеността, при което тя най-добре ще обслужва обществените интереси.
към текста >>
Вместо
обществен
а собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин.
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид. Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди.
Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин.
Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството. И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат.
към текста >>
Ако за някого полагащата се част от трудовото възнаграждение на един работник: Изглежда като „заплащане по разценка", той едва ли ще забележи, че това „заплащане по разценка" (което практически не е никакво възнаграждение) по своята стойност се проявява по такъв начин, който променя
обществен
ия статус на работника спрямо другите членове на социалния организъм.
Ако за някого полагащата се част от трудовото възнаграждение на един работник: Изглежда като „заплащане по разценка", той едва ли ще забележи, че това „заплащане по разценка" (което практически не е никакво възнаграждение) по своята стойност се проявява по такъв начин, който променя обществения статус на работника спрямо другите членове на социалния организъм.
Сега този статус е съвсем различен от статуса, който възниква при едно икономическо господство на една класа върху друга. Така се решава и въпросът с изкореняването на класовата борба.
към текста >>
Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на
обществен
ия живот, е отделянето на съдебната власт от държавата.
Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата.
Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора. Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация. До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация. Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии.
към текста >>
23.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
Прехвърлянето на частния труд в
обществен
ото производство се налага по отношение на една определена класа в точно определени области като нещо необходимо и то беше реализирано там, където според практическите възгледи на тази класа можеше да дава добри резултати.
Вярно е, че „практиците" отдавна виждаха нарастващите социални проблеми, но те искаха да ги разрешат в рамките на традиционните мисловни стереотипи. Съвременният икономически живот постави специфични изисквания, чието задоволяване по пътя на частната инициатива изглеждаше невъзможно.
Прехвърлянето на частния труд в общественото производство се налага по отношение на една определена класа в точно определени области като нещо необходимо и то беше реализирано там, където според практическите възгледи на тази класа можеше да дава добри резултати.
Радикалното прехвърляне на целия частен труд в общественото производство е цел на друга класа, която в условията на новия икономически живот няма никакъв интерес от запазването на традиционните частни цели.
към текста >>
Радикалното прехвърляне на целия частен труд в
обществен
ото производство е цел на друга класа, която в условията на новия икономически живот няма никакъв интерес от запазването на традиционните частни цели.
Вярно е, че „практиците" отдавна виждаха нарастващите социални проблеми, но те искаха да ги разрешат в рамките на традиционните мисловни стереотипи. Съвременният икономически живот постави специфични изисквания, чието задоволяване по пътя на частната инициатива изглеждаше невъзможно. Прехвърлянето на частния труд в общественото производство се налага по отношение на една определена класа в точно определени области като нещо необходимо и то беше реализирано там, където според практическите възгледи на тази класа можеше да дава добри резултати.
Радикалното прехвърляне на целия частен труд в общественото производство е цел на друга класа, която в условията на новия икономически живот няма никакъв интерес от запазването на традиционните частни цели.
към текста >>
24.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в
обществен
ия живот.
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален ред не представлява някаква изолирана утопия, а е сбор от практични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка сфера на живота. Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии.
Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот.
И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана. Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне. Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно. Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, изградена само върху национални принципи. Освен упадъчни тенденции на местна почва, последват и такива в международните отношения.
към текста >>
25.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Обществен
ите грижи за духовния и културния живот в образованието през последните години станаха все повече и повече занимание на държавата.
Обществените грижи за духовния и културния живот в образованието през последните години станаха все повече и повече занимание на държавата.
Това, че училищата са грижа на държавата, днес е схващане, което е толкова дълбоко вкоренено в умовете на хората, че всеки, който опитва да го промени, е смятан за наивен „идеолог“. Все пак това е сфера от живота, която дава повод за сериозни размисли. Хората, които говорят по този „наивен“ начин, нямат представа в каква степен това, което поддържат, е премахнато от света.
към текста >>
Подрастващото поколение не трябва да бъде оформяно по шаблоните на съществуващия социален
строй
.
Истинската антропология трябва да е в основата на образованието и упражненията. Въпросът не е — какво трябва да знае човекът и да е способен да върши за съществуващия социален ред? Въпросът е — какви заложби, които сега са дремещи в това човешко същество, могат да се развият? Така ще е възможно постоянно да вливаме нови сили от подрастващите поколения към социалния ред. Животът на социалния ред ще представлява това, което се постигне от поколенията развити човешки същества, заемащи своето място в този социален ред.
Подрастващото поколение не трябва да бъде оформяно по шаблоните на съществуващия социален строй.
към текста >>
Това е така, защото в държавния и в икономическия живот начинът на мислене непременно трябва да е приспособен в съответствие със съществуващия
строй
.
Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са резултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истински свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произвежда хора, които са наивници. Точно обратното — получаваме наивници, когато позволяваме на сегашните държавни и икономически институции да се намесват в образователните дела чрез диктатите си.
Това е така, защото в държавния и в икономическия живот начинът на мислене непременно трябва да е приспособен в съответствие със съществуващия строй.
към текста >>
Хората ще израстват като бездушни същества в рамките на социален
строй
, произлязъл от индустриализма.
Причината е, защото в действителност дори в най-добрата си форма икономически-преданият социален организъм не може да осигури подходящи условия за истински културен живот, нито за продуктивна образователна система в частност. Преди всичко такава образователна система ще дължи съществуването си на съхранения остарял светски мироглед. Партиите, които твърдят, че са представители на новия ред, ще са длъжни да оставят културния живот на училищата в ръцете на представители на стари мирогледи. Но, понеже при такива условия не може да има каквато и да било вътрешна връзка между новото подрастващо поколение и старата изкуствено поддържана култура, културният живот неизбежно ще става по-застоял. Душите на това поколение ще изгубят силата си, след като са били посадени в каменистата почва на един мироглед, който не може да им даде вътрешен източник на сили.
Хората ще израстват като бездушни същества в рамките на социален строй, произлязъл от индустриализма.
към текста >>
И да е вярно това, също толкова вярно е, че при стария
строй
социалният живот беше възможен само защото успоредно с икономическите процеси на производство самите хора бяха насочвани и управлявани.
Днес малцина биха признали това в цялост — само онези, които са достатъчно безпристрастни да видят, че трябва да бликне нов извор на културен живот, ако искаме да подновим опропастения социален ред. В есето „Марксизмът и Троичният социален ред“ отбелязах както вярното, така и едностранчивото в следната идея на Енгелс: „Управлението на стоките и контролът върху средствата за производство измества управлението на хора“.
И да е вярно това, също толкова вярно е, че при стария строй социалният живот беше възможен само защото успоредно с икономическите процеси на производство самите хора бяха насочвани и управлявани.
Ако това съвместно управление на хора и икономически процеси престане, тогава хората трябва да получават своите мотивиращи импулси (които досега идват от тези, които ги управляват) от един свободен и независим културен живот.
към текста >>
Социален
строй
, който само управлява стоки и контролира производствените процеси, в крайна сметка ще свърши в пълна разруха — освен ако не се поддържа от хора, чиито души са правилно развити.
Също така има и нещо друго: Духовният живот процъфтява само когато може да се прояви като единство. Упражнението на душевните сили, което води към човешки достоен и жизнеутвърждаващ мироглед, е същото, което трябва да осигури и сила, правеща човека добър колега в икономическия живот. Мъжете и жените с практичен усет за светския живот ще се появят само от образователна система, която е в състояние да развие по здравословен начин нашите вродени копнежи по един по-възвишен мироглед.
Социален строй, който само управлява стоки и контролира производствените процеси, в крайна сметка ще свърши в пълна разруха — освен ако не се поддържа от хора, чиито души са правилно развити.
към текста >>
26.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
А онова, което произтича от духовната дейност, хората го причисляват към личните занимания на дадения творец; те са по-склонни да възпрепятстват, отколкото да подкрепят навлизането на тази дейност в
обществен
ия живот.
В културния живот безплодието на старите импулси се вижда в недоверието, с което хората гледат духа. Това, което произтича от недуховните занимания в живота, привлича човешкия интерес; те си съставят представи и мнения за него.
А онова, което произтича от духовната дейност, хората го причисляват към личните занимания на дадения творец; те са по-склонни да възпрепятстват, отколкото да подкрепят навлизането на тази дейност в обществения живот.
Една от най-широко разпространените характеристики на нашите съвременници е, че те остават затворени за личните духовни постижения на другите хора.
към текста >>
27.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
От гледището на някоя определена социална теория или партийна догма може да изглежда твърде ненаучно или непрактично да се казва, че при организирането на
обществен
ите институции трябва да се допитваме до психологията (доколкото тя може да ни каже нещо) за потребностите на човешката природа.
Като погледне от всякакъв на брой гледни точки, човек може да види необходимостта от троичната организация на обществото. Една от тези гледни точки представлява разбирането на сегашната човешка природа.
От гледището на някоя определена социална теория или партийна догма може да изглежда твърде ненаучно или непрактично да се казва, че при организирането на обществените институции трябва да се допитваме до психологията (доколкото тя може да ни каже нещо) за потребностите на човешката природа.
И все пак би било голямо нещастие, ако заглушават всеки, който опитва да намери място на тази „социална психология“ в оформянето на обществения живот.
към текста >>
И все пак би било голямо нещастие, ако заглушават всеки, който опитва да намери място на тази „социална психология“ в оформянето на
обществен
ия живот.
Като погледне от всякакъв на брой гледни точки, човек може да види необходимостта от троичната организация на обществото. Една от тези гледни точки представлява разбирането на сегашната човешка природа. От гледището на някоя определена социална теория или партийна догма може да изглежда твърде ненаучно или непрактично да се казва, че при организирането на обществените институции трябва да се допитваме до психологията (доколкото тя може да ни каже нещо) за потребностите на човешката природа.
И все пак би било голямо нещастие, ако заглушават всеки, който опитва да намери място на тази „социална психология“ в оформянето на обществения живот.
към текста >>
28.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в
обществен
ия живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват.
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще. Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии.
И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват.
Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично. Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя. Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг. Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни.
към текста >>
Днешните обстоятелства са такива, че не може да има оздравяване на
обществен
ия живот, ако достатъчно голяма група хора не осъзнаят истинските социални, политически и духовни изисквания на времето, и ако не добият нужната воля и сила да предадат това разбиране и на други хора.
Днешните обстоятелства са такива, че не може да има оздравяване на обществения живот, ако достатъчно голяма група хора не осъзнаят истинските социални, политически и духовни изисквания на времето, и ако не добият нужната воля и сила да предадат това разбиране и на други хора.
Колкото повече се разпространява това разбиране, толкова по-малко пречки ще има пред оздравяването на обществения организъм. Вярата, че тези пречки имат обективно съществуване, не е нищо повече от политическо суеверие. Това суеверие идва от хора, които никога няма да разберат действителната връзка между теорията и практиката.
към текста >>
Колкото повече се разпространява това разбиране, толкова по-малко пречки ще има пред оздравяването на
обществен
ия организъм.
Днешните обстоятелства са такива, че не може да има оздравяване на обществения живот, ако достатъчно голяма група хора не осъзнаят истинските социални, политически и духовни изисквания на времето, и ако не добият нужната воля и сила да предадат това разбиране и на други хора.
Колкото повече се разпространява това разбиране, толкова по-малко пречки ще има пред оздравяването на обществения организъм.
Вярата, че тези пречки имат обективно съществуване, не е нищо повече от политическо суеверие. Това суеверие идва от хора, които никога няма да разберат действителната връзка между теорията и практиката.
към текста >>
29.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Щом има такива противоречиви мнения в
обществен
ия живот, обикновено хората не мислят задълбочено върху тях, а оставят по-силното да се наложи.
Щом има такива противоречиви мнения в обществения живот, обикновено хората не мислят задълбочено върху тях, а оставят по-силното да се наложи.
Ако някой е демократ, би помислил, че е напълно в реда на нещата да се създадат институции (или да им се позволи да останат, ако вече има такива), които съответстват на интересите и желанията на мнозинството. Ако някой е напълно убеден в правотата на собствените си интереси, тогава целта му ще е авторитарна централна власт, която ще развие институции, защитаващи разни частни желания и интереси. Тогава такъв човек би пожелал да се сдобие с достатъчно влияние върху тази централизирана власт, за да е сигурен, че ще постигне онова, което иска. Това, което днес се нарича „диктатура на пролетариата“, произлиза от такова отношение. Хората, настояващи за такава диктатура, се мотивират единствено от собствените си желания и интереси; те не правят опити да мислят всеобхватно, за да открият дали изискванията им биха могли да създадат институции, които изобщо са възможни.
към текста >>
От сега нататък, безразлично какво иска този или онзи човек, тази или онази група, до оздравителни процеси в сферата на
обществен
ия живот ще водят само идеи, които са всеобхватно обмислени.
Човечеството понастоящем е в етап на еволюцията си, когато вече не е възможно да се управляват човешките отношения само чрез настойчиво искане.
От сега нататък, безразлично какво иска този или онзи човек, тази или онази група, до оздравителни процеси в сферата на обществения живот ще водят само идеи, които са всеобхватно обмислени.
Независимо колко силно ще се противопоставят човешките страсти, накрая хората ще бъдат задължени да приложат в социалния живот онези добре обмислени идеи, които се изискват от духа на човечеството, защото хората ще са видели вредните последствия, произтичащи от противните практики.
към текста >>
30.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Много съвременни хора говорят за „социализация“, като имат предвид редица външни институции, държавни или
обществен
и, чрез които се очаква да се задоволят различни потребности на днешното човечество.
Много съвременни хора говорят за „социализация“, като имат предвид редица външни институции, държавни или обществени, чрез които се очаква да се задоволят различни потребности на днешното човечество.
Ако ги питате, правилните институции още не били създадени, затова в обществото имало недоволство и объркване. Щом веднъж заработели правилните институции, щял да последва обществен живот в порядък, а хората щели да се сработват помежду си. Това, че толкова много хора поддържат тази вяра в различна степен на съзнателност, е причината за развитието на също толкова много зловредни схващания за „социалния въпрос“.
към текста >>
Щом веднъж заработели правилните институции, щял да последва
обществен
живот в порядък, а хората щели да се сработват помежду си.
Много съвременни хора говорят за „социализация“, като имат предвид редица външни институции, държавни или обществени, чрез които се очаква да се задоволят различни потребности на днешното човечество. Ако ги питате, правилните институции още не били създадени, затова в обществото имало недоволство и объркване.
Щом веднъж заработели правилните институции, щял да последва обществен живот в порядък, а хората щели да се сработват помежду си.
Това, че толкова много хора поддържат тази вяра в различна степен на съзнателност, е причината за развитието на също толкова много зловредни схващания за „социалния въпрос“.
към текста >>
Независимо какви са институциите, винаги се намират какви ли не начини определени лица или групи да работят против
обществен
ите интереси.
Няма форма, която човек би могъл да даде на светските институции, за да могат, на свой ред, тези институции да ни осигурят социално-удовлетворителен живот. Такива институции ще са добри в техническо отношение, ако направят така, че стоките да се произвеждат и доставят по най-ефективния възможен начин. Но те ще са полезни в социален смисъл, само ако социално-отговорни хора разпределят благата в полза на обществото.
Независимо какви са институциите, винаги се намират какви ли не начини определени лица или групи да работят против обществените интереси.
към текста >>
31.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това чувство ги кара да желаят нов, идеалистичен начин на мислене за уреждането на
обществен
ите работи.
Ще е фатално образователните възгледи, върху които се гради Валдорфското училище, да бъдат доминирани от дух, който не е в крак с живота. В днешно време такъв дух може прекалено лесно да възникне, защото хората са започнали да чувстват изцяло ролята за неотдавнашното разрушение на цивилизацията, която изигра нашата погълнатост в материалистичния начин на живот и мислене в последните две десетилетия.
Това чувство ги кара да желаят нов, идеалистичен начин на мислене за уреждането на обществените работи.
Всеки, който обърне вниманието си за развитието на образователния живот и на системата за обучение, ще желае да види такъв начин на мислене приложен особено там. Това е мисловно поведение, което показва много добра воля. Не е нужно да споменаваме, че тази добра воля трябва да бъде ценена. Ако бъде използвана правилно, тя може да служи за събирането на хора около инициативи за социални начинания, изискващи нови основи. Въпреки това, нужно е в този случай да се посочи, че и най-добрите намерения трябва да бъдат спрени, ако не отчитат тези основополагащи условия, които се основават на практическо вникване в нещата.
към текста >>
32.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако някой опита да унищожи това зло чрез икономически мерки, например
обществен
контрол на средствата за производство, би подкопал съвременната индустрия.
Икономическият живот си има свои закони. И като следва тези свои закони, той създава условия, които унищожават социалния организъм, в случай че са единствените действащи. Ако някой обаче опита да премахне тези условия с помощта на икономически средства, унищожава самия икономически процес. В съвременния икономически процес се поражда зло чрез контрола на средствата за производство от частния капитал.
Ако някой опита да унищожи това зло чрез икономически мерки, например обществен контрол на средствата за производство, би подкопал съвременната индустрия.
Човек обаче може да работи срещу тези зли сили, като създаде, успоредно на икономиката, една независима правова система и един свободен духовен живот. По този начин злото, което възниква — а то ще продължава да възниква — от икономическия живот, ще се отстранява още при възникването му. Тогава няма първо да възниква злото, а на хората да им се налага да страдат от него, преди да изчезне, а по-скоро другите системи на организма, които съществуват заедно с икономическите институции, при всеки отделен случай ще отстраняват вредите.
към текста >>
33.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Класовото разделение, което е основата на съвременния
обществен
живот, възниква заради икономически обстоятелства.
Класовото разделение, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства.
В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност. Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност. Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото. Те не виждат, че това разделение се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние. Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
към текста >>
34.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Който не е чувал тези две постоянно повтаряни истини, няма уши за езика на
обществен
ите обсъждания в широките кръгове.
Който не е чувал тези две постоянно повтаряни истини, няма уши за езика на обществените обсъждания в широките кръгове.
И дори да не са изказвани толкова директно, можем да чуем тези думи зад онова, което се обсъжда публично.
към текста >>
Това е присъщо на съвременния
обществен
живот и му нанася голяма вреда, а именно — хората не съчетават мисленето си с чувство за реалност.
Това ли е най-важното в живота — просто да кажеш нещо, което е напълно вярно? Нима не е също толкова важно да намериш мисли, които да доведат до конкретни действия?
Това е присъщо на съвременния обществен живот и му нанася голяма вреда, а именно — хората не съчетават мисленето си с чувство за реалност.
към текста >>
35.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те я приемат за даденост и я застрояват с институции — с надеждата, че това ще доведе до подобрение на
обществен
ото положение.
Троичната идея определено е противна за мислите и чувствата на онези, които са свикнали да са благоразположени към унифицираната национална държава. За тях е толкова трудно да признаят честно пред себе си, че злините, които сега виждат около себе си, са следствие от идеята за унифицирана държава, колкото и ако ги помолят да ходят без твърда почва под краката. Земята, по която тези хора искат да стъпват, е унифицираната държава.
Те я приемат за даденост и я застрояват с институции — с надеждата, че това ще доведе до подобрение на общественото положение.
Но това, което е необходимо, е полагането на нова основа — за това обаче липсва кураж.
към текста >>
Вече твърде много хора допускат най-тесният възглед върху живота да оформя преценката им за
обществен
ите дела.
За да може троичната идея да се осъществи, се налага да пробудим колкото се може повече хора — да осъзнаят, че само едно нещо ще доведе до добро и това е радикалната промяна.
Вече твърде много хора допускат най-тесният възглед върху живота да оформя преценката им за обществените дела.
Това е особено вярно за шепата хора, които действат в големите индустриални концерни. Те се самоизтъкват като последна инстанция за обществените дела, а всъщност са компетентни само в собствената си област.
към текста >>
Те се самоизтъкват като последна инстанция за
обществен
ите дела, а всъщност са компетентни само в собствената си област.
За да може троичната идея да се осъществи, се налага да пробудим колкото се може повече хора — да осъзнаят, че само едно нещо ще доведе до добро и това е радикалната промяна. Вече твърде много хора допускат най-тесният възглед върху живота да оформя преценката им за обществените дела. Това е особено вярно за шепата хора, които действат в големите индустриални концерни.
Те се самоизтъкват като последна инстанция за обществените дела, а всъщност са компетентни само в собствената си област.
към текста >>
Трябва да се работи за по-ясни представи, каквито има твърде малко в наши дни, относно особеностите на
обществен
ия живот.
Трябва да се работи за по-ясни представи, каквито има твърде малко в наши дни, относно особеностите на обществения живот.
Колкото повече хората знаят как силите на социалния живот са работили досега и как това е довело до сегашната катастрофа, толкова по-малко ще са препятствията за троичния социален ред. Всичко, което може да разпространи такива ясни възгледи, подготвя почвата, върху която троичната идея може да даде практически резултат.
към текста >>
Само с такива хора може да се обсъждат подробности за
обществен
ите дела.
Съобразно с това, не трябва да очаквате кой знае какво от разговори с членове на една или друга партия. Защото, докато те избират да останат в рамките на партията, ще останат и склонни да интерпретират всяка мисъл, предложена от поддръжниците на троичната идея, по начин, удобен за тази партия. Ако някой е осъзнал ценността на този импулс, трябва да го разбере всеобхватно и в дълбочина. Никой не може да направи каквото и да било за хората, които не искат троичния социален организъм, а може да се работи само с тези, които вече се изпълват с идеята.
Само с такива хора може да се обсъждат подробности за обществените дела.
Важно е да разберете, че няма смисъл да се говори с Г-н Ерцбергер[1] за обществените дела, докато Г-н Ерцбергер е Г-н Ерцбергер!
към текста >>
Важно е да разберете, че няма смисъл да се говори с Г-н Ерцбергер[1] за
обществен
ите дела, докато Г-н Ерцбергер е Г-н Ерцбергер!
Съобразно с това, не трябва да очаквате кой знае какво от разговори с членове на една или друга партия. Защото, докато те избират да останат в рамките на партията, ще останат и склонни да интерпретират всяка мисъл, предложена от поддръжниците на троичната идея, по начин, удобен за тази партия. Ако някой е осъзнал ценността на този импулс, трябва да го разбере всеобхватно и в дълбочина. Никой не може да направи каквото и да било за хората, които не искат троичния социален организъм, а може да се работи само с тези, които вече се изпълват с идеята. Само с такива хора може да се обсъждат подробности за обществените дела.
Важно е да разберете, че няма смисъл да се говори с Г-н Ерцбергер[1] за обществените дела, докато Г-н Ерцбергер е Г-н Ерцбергер!
към текста >>
36.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
След това той приготвя един кораб, за да ги отведе в Англия Когато освободените от Герхард пленници, които отново бяха заели своето високо
обществен
о положение, можаха да го поздравят като гост в Англия, те искат да го изберат за крал.
Защото можеше вече да се вярва, че Вилхелм е загинал. Сватбата със сина на Герхард е вече в пълен разгар; тогава се явява като непознат странник Вилхелм. Той дълго беше скитал в търсенето на своята годеница. Синът на Герхард безкористно се отказва от годеницата на Краля и тя му е върната. И двамата остават известно време при Герхард.
След това той приготвя един кораб, за да ги отведе в Англия Когато освободените от Герхард пленници, които отново бяха заели своето високо обществено положение, можаха да го поздравят като гост в Англия, те искат да го изберат за крал.
Но той им отговаря, че им е довел законната кралска двойка. Те също са считали Вилхелм за загинал и искаха да намерят друг крал за страната, тъй като в отсъствието на Вилхелм положението в страната беше станало хаотично. Търговецът от Кьолн отказва всичко, което му се предлага като по-чести и богатства, и се завръща в Кьолн, за да бъде там по-нататък скромният търговец, какъвто е бил. Разказът е така съчинен, че саксонския кайзер, Отто Първи отива в Кьолн, за да се запознае с "добрия Герхард". Защото могъщият Кайзер беше изпаднал в изкушението да иска "земно възмездие" за някои неща, които беше извършил.
към текста >>
37.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Подобно действие едно в друго става по правило не винаги с личности, които стоят в
обществен
ия живот.
Трудностите, даже невъзможностите на Михаел да действува в човешките души, които бяха описани, са свързани с това, че той самият не иска да дойде със своето същество в никакъв допир с физическото настояще на земния живот. Той иска да остане в онова отношение на силите, които са съществували в миналото за духове от новия ред и за хората. Всякакъв допир с това, с което човек трябва да дойде в допир като живеещ в настоящия физически земен живот, Михаел би могъл да го счита като едно очистване на неговото същество. Но в обикновения човешки живот действува духовното изживяване на душата във физическия земен живот и обратно, този последният действува върху първия. Това е едно обратно действие, което се изразява именно в настроението към нещо земно.
Подобно действие едно в друго става по правило не винаги с личности, които стоят в обществения живот.
Ето защо за Михаел препятствията бяха особено големи в неговото действие при реформаторите.
към текста >>
38.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Прекарвах малкото време, което ми оставаше от слушане на лекции и частните уроци, които трябваше да давам, или в
обществен
ата библиотека, или в библиотеката на Висшето техническо училище.
Тези лекции ми действаха силно стимулиращо. Дълбоко ме вълнуваше разликата в разбиранията на Шрьоер и Цимерман.
Прекарвах малкото време, което ми оставаше от слушане на лекции и частните уроци, които трябваше да давам, или в обществената библиотека, или в библиотеката на Висшето техническо училище.
Там за първи път прочетох „Фауст“ на Гьоте. Наистина чак до деветнадесетата си година, когато бях подтикнат от Шрьоер, не бях стигнал до това произведение. Тогава обаче то спечели силния ми интерес и ме занимаваше интензивно. Шрьоер тъкмо беше публикувал своето издание на първата част. От него се запознах с нея.
към текста >>
39.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Голям интерес представляваха споровете сред младежите във връзка със събитията в
обществен
ия живот на Австрия.
По това време навлязох в студентския живот на Виена. Станах член на „Немската читалня на Висшето техническо училище“. По време на неговите събрания и на по-малки срещи обстойно се обсъждаха актуалните политически и културни събития. Дискусиите даваха възможност да се проявят всички възможни и невъзможни гледни точки, които биха могли да имат младите хора. Особено когато трябваше да се избират членове на ръководството, имаше бурно стълкновение между мненията.
Голям интерес представляваха споровете сред младежите във връзка със събитията в обществения живот на Австрия.
Беше времето, в което националните партии започваха да се самоопределят все по-отчетливо. Всичко, което по-късно постепенно доведе до разпад на империята и случилото се в резултат от него след световната война, тогава можеше да се преживее в зародиш.
към текста >>
Отражението на събитията от
обществен
ия живот в студентските среди пробуждаше интерес и към други сфери на този живот.
Желанието ми за общуване намери голямо удовлетворение в „читалнята“.
Отражението на събитията от обществения живот в студентските среди пробуждаше интерес и към други сфери на този живот.
Така че по това време присъствах и на някои интересни парламентарни дебати в галерията на долната или горната камара на парламента.
към текста >>
40.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
До мисли за австрийския
обществен
живот, които по някакъв начин да проникнат по-дълбоко в душата ми, тогава не можех да стигна.
До мисли за австрийския обществен живот, които по някакъв начин да проникнат по-дълбоко в душата ми, тогава не можех да стигна.
Нещата не отидоха по-далеч от наблюдението на изключително сложните отношения в него. По-дълбок интерес у мен можеха да предизвикат единствено беседите с Карл Юлиус Шрьоер. Точно по това време имах възможност да го посещавам често. Неговата собствена съдба беше тясно свързана с тази на немска Австро-Унгария. Той беше син на Тобиас Готфрид Шрьоер, който беше ръководил един лицей в Пресбург и писал драми, както и книги по история и естети-
към текста >>
Благодарение на това за мен стана възможно да формулирам някои мисли относно състоянието на
обществен
ия живот, които оказаха дълбоко влияние върху душевния ми живот.
Шрьоер се доближаваше в най-голяма степен до моите виждания с начина, по който се изказваше, когато обсъждахме това, което се разкрива като „душа на народа“. Той говореше за нея като за реално духовно същество, което се проявява в общността на отделните хора, принадлежащи към един народ. При това думите му не бяха просто обозначение на някаква абстрактна идея. Така двамата разглеждахме устройството на древна Австрия и действащите в нея индивидуалности на народните души.
Благодарение на това за мен стана възможно да формулирам някои мисли относно състоянието на обществения живот, които оказаха дълбоко влияние върху душевния ми живот.
към текста >>
41.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Можах да направя на родителите предложение да изпратят момчето в
обществен
ото училище.
Често за половин час учебно занятие трябваше да се подготвям цели два часа, за да изложа учебния материал така, че след това да мога във възможно най-кратко време и с възможно най-малко напрягане на духовните и физическите сили на момчето да извлека максимум от неговата способност за постижения. Последователността на учебните предмети трябваше да бъде грижливо премисляна и целият дневен режим да се направи по подходящия начин. Бях удовлетворен, че в течение на две години момчето навакса материала от основното училище и можа да издържи зрелостния изпит в гимназията. Здравословното му състояние също значително се подобри. Съществуващата хидроцефалия бе овладяна и чувствително отслабна.
Можах да направя на родителите предложение да изпратят момчето в общественото училище.
Струваше ми се необходимо житейското му развитие да премине в компанията на други момчета. Останах като възпитател в семейството много години и се посветих поспециално на това момче, което винаги направлявах по такъв начин, че обучението му в училище да не пречи на домашните му занимания и те да продължат в духа, в който бяха започнали. Тогава ми се предостави и споменатият по-горе случай да разширя знанията си по гръцки и по латински, тъй като трябваше да помагам на това и на още едно момче от семейството да си готвят уроците в гимназиалния курс.
към текста >>
Тъй като сега бях длъжен да изляза с такова изложение пред
обществен
остта, аз трябваше да доведа до определен завършек всичко, което си бях изработил досега като светоглед.
За мен тази задача включваше изложение, в което, от една страна, трябваше да бъде представено естествознанието, а от друга – целият Гьотев светоглед.
Тъй като сега бях длъжен да изляза с такова изложение пред обществеността, аз трябваше да доведа до определен завършек всичко, което си бях изработил досега като светоглед.
към текста >>
42.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Това бе времето, през което в тогавашна Австрия подобни интереси бяха обърнати към кризисните явления, появили се в
обществен
ия живот.
Това бе времето, през което в тогавашна Австрия подобни интереси бяха обърнати към кризисните явления, появили се в обществения живот.
Мнозина от тези, с които общувах, бяха посветили работата и усилията си на решаването на конфликтите между народностите в Австрия. Други се занимаваха със социалния въпрос. Трети пък изпитваха стремеж към обновяване на творческия живот. Когато с душата си живеех в духовния свят, често имах усещането, че борбите за постигане на всичките тези цели ще останат безплодни, защото отказваха да се приближат към духовните сили на битието. Осъзнаването на тези духовни сили ми се струваше най-важно.
към текста >>
В същия период ми се наложи да се занимавам подробно с австрийските
обществен
и дела.
В същия период ми се наложи да се занимавам подробно с австрийските обществени дела.
Защото през 1888 г. за кратко ми беше прехвърлена редакцията на „Немски седмичник“. Това списание беше основано от историка Хайнрих Фридюнг. Кратката ми редакторска работа се случи по времето, когато противоречията между народностите на Австрия бяха придобили особено остър характер. Не ми беше лесно всяка седмица да пиша по една статия върху обществените процеси.
към текста >>
Не ми беше лесно всяка седмица да пиша по една статия върху
обществен
ите процеси.
В същия период ми се наложи да се занимавам подробно с австрийските обществени дела. Защото през 1888 г. за кратко ми беше прехвърлена редакцията на „Немски седмичник“. Това списание беше основано от историка Хайнрих Фридюнг. Кратката ми редакторска работа се случи по времето, когато противоречията между народностите на Австрия бяха придобили особено остър характер.
Не ми беше лесно всяка седмица да пиша по една статия върху обществените процеси.
Защото по принцип бях толкова далече от каквото и да е партийно разбиране за живота, колкото изобщо беше възможно. Интересуваше ме ходът на културното развитие в еволюцията на човечеството. И трябваше да боравя с гледната точка, произтичаща от този факт така, че пълната обосновка на това виждане да не доведе дотам, статията ми да изглежда като продукт на един „чужд на света идеалист“. Към това се прибавяше обстоятелството, че в тогавашна Австрия, особено поради въведената от министър Гауч „образователна реформа“, виждах ощетяване на културните интереси. Над забележките ми в тази област веднъж започна да се замисля дори Шрьоер, който все така имаше голяма симпатия към частичното разглеждане на нещата.
към текста >>
Тя насочи вниманието ми към стила, възприет тогава в Австрия при обсъждането на
обществен
ите въпроси.
За мен тази кратка редакторска практика все пак беше от голямо значение.
Тя насочи вниманието ми към стила, възприет тогава в Австрия при обсъждането на обществените въпроси.
Този стил ми беше дълбоко антипатичен. Искаше ми се аз също да допринеса в разискванията на тези процеси с неща, в които да бъде включено отношение към великите духовни цели и целите на човечеството. Това ми липсваше в стила на тогавашната преса. Как да реализирам този подход по това време ми беше ежедневна грижа. И нямаше как да не ми е грижа, защото не притежавах силата, която би ми дал един богат житейски опит в тази сфера.
към текста >>
Струваше ми се, че виждам тези направления, в които бяхме длъжни да развиваме различните области от
обществен
ия живот, но не бях овладял формулировките, систематизирани така, че да могат да бъдат убедителни за читателите на вестници.
Искаше ми се аз също да допринеса в разискванията на тези процеси с неща, в които да бъде включено отношение към великите духовни цели и целите на човечеството. Това ми липсваше в стила на тогавашната преса. Как да реализирам този подход по това време ми беше ежедневна грижа. И нямаше как да не ми е грижа, защото не притежавах силата, която би ми дал един богат житейски опит в тази сфера. По принцип бях извикан за тази редакторска дейност напълно неподготвен.
Струваше ми се, че виждам тези направления, в които бяхме длъжни да развиваме различните области от обществения живот, но не бях овладял формулировките, систематизирани така, че да могат да бъдат убедителни за читателите на вестници.
И затова подготовката за всеки седмичен брой за мен беше тежка борба.
към текста >>
Все пак тази работа ми донесе доста близки отношения с личности, чиято дейност беше ориентирана към най-различни области на
обществен
ия живот.
Все пак тази работа ми донесе доста близки отношения с личности, чиято дейност беше ориентирана към най-различни области на обществения живот.
Запознах се с Виктор Адлер, който по това време беше безспорният лидер на социалистите в Австрия. В слабия, непретенциозен мъж се криеше енергична воля. Когато говореше на масата в някое кафене, непрекъснато имах чувството, че съдържанието на това, което казва, е незначително, ежедневно, но че така говори една воля, която нищо не може да пречупи. Запознах се с Пернерщорфер, който тогава премина от немските националисти към техните социалистически партийни противници. Той беше силна личност с всеобхватни знания.
към текста >>
Остър критик на недостатъците на
обществен
ия живот, той издаваше месечника „Немско слово“.
Запознах се с Виктор Адлер, който по това време беше безспорният лидер на социалистите в Австрия. В слабия, непретенциозен мъж се криеше енергична воля. Когато говореше на масата в някое кафене, непрекъснато имах чувството, че съдържанието на това, което казва, е незначително, ежедневно, но че така говори една воля, която нищо не може да пречупи. Запознах се с Пернерщорфер, който тогава премина от немските националисти към техните социалистически партийни противници. Той беше силна личност с всеобхватни знания.
Остър критик на недостатъците на обществения живот, той издаваше месечника „Немско слово“.
За мен той беше стимулиращо четиво. В компанията на тези личности срещнах и други, които бяха научни или партийни привърженици на социализма. Те ме подтикнаха да се занимая с Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Родбертус и други социаликономически автори. Но вътрешно не можах да се приближа към никого от тях. За мен беше болезнено да слушам да се говори за това, че материално-икономическите сили в историята на човечеството са двигател на същинското развитие и че духовното трябвало да бъде само идейна надстройка на тази „истински реална“ основа.
към текста >>
43.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Той беше свързан с
обществен
ите дела благодарение на положението си в пруския двор.
В тези три личности беше съсредоточено същинското ръководство в управлението на Гьотевото литературно наследство. Но все пак то премина почти изцяло в ръцете на Шерер. Льопер определено не мислеше да участва в задачата с нещо повече от това да дава съвети и да бъде външен сътрудник.
Той беше свързан с обществените дела благодарение на положението си в пруския двор.
Херман Грим мислеше за това също толкова малко. Благодарение на позицията си в духовния живот, той беше склонен единствено да дава указания и общи ръководни линии за работата. За изпълнение на детайлите не можеше да отговаря.
към текста >>
Той получаваше собствената си
обществен
а окраска и от двете страни.
те. Разглеждаше повече като задължение необходимостта да се интересува от духовния живот. Жив обаче беше интересът на Паулине, наследница на великия херцог. С нея често имах възможност да разговарям за неща, свързани с Гьоте, поезията и т.н. По отношение на социалните си връзки Архивът се намираше между научните и артистичните кръгове и Ваймарското дворцово общество.
Той получаваше собствената си обществена окраска и от двете страни.
Едва се бяха затворили вратите зад някой професор, когато отново се отваряха пред някоя княжеска особа, дошла на посещение в двора. Много хора с всевъзможни позиции в обществото участваха в случващото се в Архива. В него се водеше активен живот, интересен в много отношения.
към текста >>
44.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард фон Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и
обществен
ия живот.
Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения.
Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард фон Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и обществения живот.
Все пак най-голям беше делът на интересите, свързани с Гьоте. От записаното в Гьотевите дневници, от неговите писма, разкриващи толкова възвишени гледни точки и толкова широки хоризонти, можеха да произтекат наблюдения, отвеждащи в глъбините на битието и в ширините на живота.
към текста >>
Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в
обществен
ия живот, без да взимам активно участие в политиката.
Интересите на Едуард фон дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия живот на това време. Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар. Струваше му се, че тук за него се отваря по-широка житейска перспектива.
Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно участие в политиката.
към текста >>
Мога да кажа само това, че ако не вземах участие в стремежите на фон дер Хелен, нямаше да мога да съпреживея толкова интензивно
обществен
ия живот в този период.
Тази дейност остана безрезултатна.
Мога да кажа само това, че ако не вземах участие в стремежите на фон дер Хелен, нямаше да мога да съпреживея толкова интензивно обществения живот в този период.
към текста >>
Защото този човек заслужаваше големи симпатии, обладаваше енергична политическа воля и мислеше, че с помощта на добрите намерения и разумните възгледи хората ще могат да се вдъхновят за правилен прогресивен път в
обществен
ия живот.
И се оказа, че у мен се развива доста силна антипатия към всякаква политика, ако тя не произлиза от фон дер Хелен. Тогава във Ваймар живееше един свободомислещ политик – д-р Хайнрих Френкел, привърженик на Ойген Рихтер и политически деен в неговия дух. Запознах се с него. Това кратко познанство приключи с „недоразумение“. Но аз често с удоволствие си спомням за него.
Защото този човек заслужаваше големи симпатии, обладаваше енергична политическа воля и мислеше, че с помощта на добрите намерения и разумните възгледи хората ще могат да се вдъхновят за правилен прогресивен път в обществения живот.
Животът му представляваше верига от разочарования. Жалко, че се наложи и аз самият да му причиня такова. Когато се запознахме, той работеше върху една брошура, която желаеше да разпространи масово. Смяташе за свой дълг да се бори срещу резултата от започващото по това време в Германия обединение между крупната промишленост и селското стопанство, което по-късно, по негово мнение, би довело до опустошаващи последствия. Брошурата му носеше заглавието „Кайзере, бъди суров“.
към текста >>
45.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Строй
ната му фигура с развяващи се къдрици често се мяркаше сред тези посетители.
Особено силно усетих това при датския поет Рудолф Шмит. Отначало той дойде за представлението на неговата драма „Преобразеният крал“. Още при това му посещение се запознах с него. По-късно той се появяваше на много събития, събиращи във Ваймар множество посетители от други места.
Стройната му фигура с развяващи се къдрици често се мяркаше сред тези посетители.
За неговата душа имаше нещо привлекателно в начина, по който човек „е“ във Ваймар. Той беше много ярко изразена личност. Във философията беше привърженик на Размус Нилсен. Благодарение на този философ, последовател на Хегел, Рудолф Шмит разбираше прекрасно немската идеалистическа философия. Така че Шмит беше еднакво рязък както в положителните, така и в отрицателните си съждения.
към текста >>
46.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
От доста дълго време си мислех да запозная съвременниците си в някакво списание или вестник с духовните импулси, за които смятах, че могат да бъдат изнесени пред тогавашната
обществен
ост.
От доста дълго време си мислех да запозная съвременниците си в някакво списание или вестник с духовните импулси, за които смятах, че могат да бъдат изнесени пред тогавашната общественост.
Не исках да „замълча“, а да кажа толкова, колкото беше възможно да бъде казано.
към текста >>
47.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Последното, разбира се, даде повод на
обществен
ото мнение да си създаде погрешна преценка за идеите на Маккей.
Обаче затруднението се състоеше в това, че Дж. Х. Маккей се бореше срещу тази идея и основаващата се на нея агитация, като същевременно беше избрал за собствените си социални идеи същото название, което имаха и противниците му, само че с друго прилагателно пред него. „Индивидуален анархизъм“ той наричаше идеите, които сам застъпва, и то като противоположност на това, което тогава се наричаше анархизъм.
Последното, разбира се, даде повод на общественото мнение да си създаде погрешна преценка за идеите на Маккей.
Той беше единомишленик с американеца Б. Тъкър, който застъпваше същите възгледи. Тъкър посети Маккей в Берлин, където и се запознах с него.
към текста >>
Впрочем личните отношения не принадлежат на
обществен
остта.
Външният ми личен живот ми донесе много голямо удовлетворение благодарение на факта, че семейство Ойнике се премести в Берлин и аз можех да живея при тях, обграден от най-добрите грижи, след като за кратко преживях цялата нищета на живота в собствено жилище. Приятелството с г-жа Ойнике скоро се превърна в граждански брак. Само толкова ще кажа за тези си лични преживявания. В тази „автобиография“ не искам никъде да споменавам за личния си живот нещо друго освен това, което играе роля за хода на моето развитие. А животът в дома на Ойнике тогава ми даде възможност да имам несмущавана от нищо опора за един вътрешно и външно раздвижен живот.
Впрочем личните отношения не принадлежат на обществеността.
Те не я касаят.
към текста >>
48.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
„Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият
обществен
живот, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на обикновената реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва усетът към красотата на словото, а още повече към характерната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на речта способност за художествено усъвършенстване...“
„Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият обществен живот, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на обикновената реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва усетът към красотата на словото, а още повече към характерната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на речта способност за художествено усъвършенстване...“
към текста >>
49.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата
обществен
ост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и които – поради липса на време не можаха да бъдат коригирани от мен. Аз бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово. Но членовете на обществото пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“.
към текста >>
Начинът на водене на тези закрити лекции беше такъв, какъвто не можеше да бъде в книгите, адресирани изцяло към
обществен
остта.
Тъй като в духа на това желание се водеха закрити лекционни курсове, беше необходимо да бъде отчетено и друго едно обстоятелство. На тези лекции присъстваха само членове, вече запознати с основите на антропософията. Към тях можех да се обръщам като към напреднали в областта на антропософията.
Начинът на водене на тези закрити лекции беше такъв, какъвто не можеше да бъде в книгите, адресирани изцяло към обществеността.
към текста >>
50.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Една организация, възникнала вътре в Антропософското общество по начин, нямащ никаква връзка с
обществен
остта, всъщност не влиза в рамките на настоящото изложение.
Една организация, възникнала вътре в Антропософското общество по начин, нямащ никаква връзка с обществеността, всъщност не влиза в рамките на настоящото изложение.
Все пак тя трябва да бъде охарактеризирана, тъй като материал за нападките срещу мен бяха взети и от нея.
към текста >>
51.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
При непосредственото съзерцание на великите произведения на изкуството пред нашите души се откриваше светът, в който от по-древни времена на по-новите все още говори един съвсем различен душевен
строй
.
При непосредственото съзерцание на великите произведения на изкуството пред нашите души се откриваше светът, в който от по-древни времена на по-новите все още говори един съвсем различен душевен строй.
Можахме да потопим душите си в духовността на изкуството, която все още говори от Чимабуе. Чрез съзерцаване на изкуството можахме също така да се задълбочим и във величествената духовна борба, която Тома Аквински води срещу арабизма в разцвета на схоластиката.
към текста >>
52.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Дори в
строй
ната фигура, в строежа на костите прозира вътрешната подвижност на астралното тяло в цялостния човек.
То ще работи върху другите звена в своя подвижен в себе си живот. То ще направи и външния образ на човека толкова подвижен, колкото е възможно. Да, ние можем да познаем цялата външна физиономия, трайния облик, както и жестовете като израз на подвижното, пъргаво и плавно астрално тяло. Астралното тяло притежава склонността да образува, да оформя. Вътрешното избива навън; затова сангвиничният човек е строен и гъвкав.
Дори в стройната фигура, в строежа на костите прозира вътрешната подвижност на астралното тяло в цялостния човек.
Тя се изразява например в стройните, гъвкави мускули. Тя може да се види още във външния вид на човека. Дори и лишеният от ясновидски способности може да разбере, виждайки човека в гръб, дали той е сангвиник или холерик. За това не е нужно човек да е антропософ. Когато видите холерика да ходи, може да наблюдавате как той поставя всеки път крак така, сякаш при всяка стъпка иска не просто да докосне земята, а като че ли крака му трябва да потъне още навътре в нея.
към текста >>
Тя се изразява например в
строй
ните, гъвкави мускули.
То ще направи и външния образ на човека толкова подвижен, колкото е възможно. Да, ние можем да познаем цялата външна физиономия, трайния облик, както и жестовете като израз на подвижното, пъргаво и плавно астрално тяло. Астралното тяло притежава склонността да образува, да оформя. Вътрешното избива навън; затова сангвиничният човек е строен и гъвкав. Дори в стройната фигура, в строежа на костите прозира вътрешната подвижност на астралното тяло в цялостния човек.
Тя се изразява например в стройните, гъвкави мускули.
Тя може да се види още във външния вид на човека. Дори и лишеният от ясновидски способности може да разбере, виждайки човека в гръб, дали той е сангвиник или холерик. За това не е нужно човек да е антропософ. Когато видите холерика да ходи, може да наблюдавате как той поставя всеки път крак така, сякаш при всяка стъпка иска не просто да докосне земята, а като че ли крака му трябва да потъне още навътре в нея. При сангвиника, обратно, имаме лека, пружинираща походка.
към текста >>
53.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
Редом с това от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове, както за широката
обществен
ост, така и за членовете на Теософското общество, по късно за членовете на Антропософското общество.
Основата на антропософски ориентираната духовна наука са написаните и публикуваните от Рудолф Щайнер (18611925) произведения.
Редом с това от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове, както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно за членовете на Антропософското общество.
Отначало той е искал да не се записват лекциите, понеже те са били предвидени като «устни, не предназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се е видял принуден да се погрижи за стенографиране на лекциите. С тази задача той натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, за съхраняване на преписите и за необходимите за печатането корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези не прегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
към текста >>
54.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
И тази външна
обществен
а форма трябва да бъде извлечена от намеренията на Мани, от малката група, която Мани е подготвил.
Той създава форми и разрушава форми в различните религиозни системи. Не става въпрос навсякъде да се търси уеднаквяване във външните изразни форми, но да чувстваме вътрешния жизнен поток, който винаги протича под повърхността. Онова, което все още трябва да се направи, е една форма за живота на 6-та коренна раса. Тя трябва да бъде създадена предварително, защото ще трябва да съществува, за да може християнският живот да се влее в нея. Тази форма трябва да бъде подготвена от хора, които ще създадат една такава организация, една такава форма, така че истинският християнски живот на 6-та коренна раса да може да намери своето място вътре в нея.
И тази външна обществена форма трябва да бъде извлечена от намеренията на Мани, от малката група, която Мани е подготвил.
Това трябва да бъде външната форма на организация, общността, в която искрата на християнството най-напред истински ще бъде запалена.
към текста >>
55.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Те са били зидарите на храмове, на
обществен
и сгради в Древна Гърция, където са носили името дионисиевци./*6/ Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий.
Свободните масони на древността наистина са били каменни зидари. Те са извършвали всичките задължения на един зидар.
Те са били зидарите на храмове, на обществени сгради в Древна Гърция, където са носили името дионисиевци./*6/ Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий.
В Египет те са били тези, които са издигали пирамидите, в Древен Рим са били зидари на градовете, а през Средните векове те са изграждали катедрали и черкви. След 13-то столетие те започнали също така да градят независимо от авторитета на църквата. По това време започва да се използва изразът "свободен масон", /свободен зидар/. Преди това те са били в служба на религиозните общества и са били признатите архитекти.
към текста >>
56.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Ала не е възможно цялото знание да се направи
обществен
о достояние.
Когато човек достигне това стъпало, той положително е в състояние да чуе гласа на мъдрите учители. Но дотам човек трябва да изработи своя път нагоре, да притежава точно определено познание, а също и определени вътрешни качества и вътрешни способности, които по никакъв начин не се покриват с конвенционалните буржоазни добродетели, а са нещо по-интимно и с по-голямо значение. Подчертавам, че сравнено с онова, за което сме говорили тук, това, което се разкрива в теософската литература от теоретично и практично естество, е само една елементарна част. Така че теоретичната страна на висшите степени на Свободното масонство далеч надхвърля онова, което може да бъде разкрито в популярната теософия. Онова, което може да бъде разкрито там, зависи от разрешението, дадено от адептите тези неща да бъдат популяризирани до известна степен.
Ала не е възможно цялото знание да се направи обществено достояние.
към текста >>
57.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Обаче вие ще схванете, че целта на свободните масони е колкото е възможно повече да работят в света в
обществен
и институции, организации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити.
Трудно е да се разбере това правило.
Обаче вие ще схванете, че целта на свободните масони е колкото е възможно повече да работят в света в обществени институции, организации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити.
Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят. Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични.
към текста >>
58.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се изгради най-добрата
обществен
а форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения.
Също така глупаво е, ако някой вярва, че би могъл да започне изграждането на човешкото общество от гледната точка на обикновения живот. Обаче тази глупост се извършва не само от много хора, но за нея се пишат безброй книги. Всеки в нашето съвремие предполага, че е призван, че знае и че може да реши, как най-добре може да се преобразува социалния живот и държавата.
Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения.
Така има реформаторски движения във всички сфери на живота. Но всичко направено по този начин, е също като ако някой се старае да пробие тунел с чук и лопата. Всичко това е резултат от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот. Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм. Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички природни сили, така всеки, искащ да започне реформиране на обществото, трябва да знае законите на социалните взаимодействия.
към текста >>
59.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Всичко това не се нуждае от
обществен
а църква със замръзнала организация, макар че и тя също може да даде нещо на индивидуалната душа; но ако всички души започнат да звучат заедно, силата на Светия Граал ще бъде събудена във всеки индивид.
Средновековният окултист е изразил символа на Граала – символа на събуждане на майсторството в живота – във формата на триъгълник.
Всичко това не се нуждае от обществена църква със замръзнала организация, макар че и тя също може да даде нещо на индивидуалната душа; но ако всички души започнат да звучат заедно, силата на Светия Граал ще бъде събудена във всеки индивид.
Всеки, който иска да събуди в себе си силата на Граала, не ще спечели нищо, ако се обърне към официалната църква, там да му кажат нещо. Всъщност той трябва да събуди тази сила у себе си, без да задава много въпроси. Човекът започва от смътното съзнание и напредва през съмнението до силата. Това странстване на душата е изразено в лицето на Парсифал, който търси Светия Граал. Това е едно от множеството дълбоки значения на фигурата на Парсифал.
към текста >>
60.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*21/ – Текст 1 съдържа "
обществен
а сила" /текстът не се чете/.
/*21/ – Текст 1 съдържа "обществена сила" /текстът не се чете/.
В доброто копие на Зайлер е "свързваща сила" /текстът не се чете/, ала в стенографското копие на Зайлер, /текстът не се чете/ може да бъде прочетено. Целият текст, вкл. предшестващия тпараграф е даден в текста на Рибщайн 4 по следния начин: "Обективна любов присъстваше в боговете, които създадоха Космоса. Нещо свръхчовешко се задвижваше, което днес е разбираемо, което по-късно ще бъде любов. Манас, Будхи, Атма е свързващата сила, която дава власт над кръста".
към текста >>
61.
Първоначални импулс и на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката
обществен
ост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения.
Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват винаги свободно държаните лекции, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки».
към текста >>
62.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не на последно място материализмът би довел до криза във всички
обществен
и, политически и културни въпроси.
Вече често съм използвал тук възможността да отблъсна предразсъдъка, че теософският (антропософският) мироглед напълно стоял далеч от жизнената практика. Напротив, имали сме често повод да докажем как антропософията, понеже изучава законите на това, което непрекъснато изгражда живота около нас, следва да ни въвежда в практическия живот. Който познава само това, което представляват законите на външния живот, той познава само малка част от него. Далеч по-голямата част принадлежи именно към скритите неща на живота, скрити за външните сетива. Само че в не много далечно бъдеще човечеството сигурно ще осъзнава все повече, че трябва да изучава скритите светове, за да се справи с живота, понеже материалистическата нагласа ще доведе до криза във всички области, преди всичко в областта на здравето, както и в системата на възпитанието, където се появява въпросът: Как хората трябва да възпитат бъдещото поколение?
Не на последно място материализмът би довел до криза във всички обществени, политически и културни въпроси.
Животът би се изграждал така, че някой ден изобщо не ще се знае повече как човек може да си помогне. За обяснение на това, което имам предвид, бих искал да кажа нещо относно въпросите на възпитанието, които би трябвало да интересуват всекиго.
към текста >>
В този смисъл Питагор казва: Не сте още узрели да се бъркате в
обществен
ите работи!
Това е особено добър пример за това. А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна! Редом с чисто физическото приложение, това е имало и морално. Когато в древна Гърция е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят. По този начин били провеждани изборите.
В този смисъл Питагор казва: Не сте още узрели да се бъркате в обществените работи!
Въздържайте се от бобените зърна!
към текста >>
63.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато психолог-материалист говори за такива явления, които обхващат цели
обществен
и кръгове, той показва публичното внушение, което произлиза и се разпространява от отделни кръгове – някога от манастирите.
Когато психолог-материалист говори за такива явления, които обхващат цели обществени кръгове, той показва публичното внушение, което произлиза и се разпространява от отделни кръгове – някога от манастирите.
Поражда се един вид типична за епохата болест. Когато хората узнаят нещо подобно, не са склонни да попитат: Как да разбирам това? Те изцяло се намират под влияние на внушението. Такъв познавач на душата говори съвсем сериозно за това, но не забелязва, че ако един свободен човек може да се задълбочи в себе си, ще види епидемичната народна болест и може ясно да се разграничи от нея. Днес тя е обхванала и многобройни образовани и научни кръгове и се проявява в това, че се живее сред известни положителни и отрицателни внушения.
към текста >>
Но ако не искат да се освободят от
обществен
ите предразсъдъци и от всичко, което изобщо не могат да прозрат с мисленето си, няма да се обърнат днес към духовната наука и ние ще разберем, че не могат да го направят.
Означава свобода, защото само познанието дава свобода. Когато се знае нещо, човек може да се постави в правилно отношение към него. Така духовното познание е най-висшият процес за освобождаване, който изобщо можем да извършим в нас. Истинското развитие лежи в това, което научаваме чрез духовната наука. Само когато хората искат да станат свободни, ще се обърнат към духовното познание.
Но ако не искат да се освободят от обществените предразсъдъци и от всичко, което изобщо не могат да прозрат с мисленето си, няма да се обърнат днес към духовната наука и ние ще разберем, че не могат да го направят.
Тези, които са зависими още от Луната и т. н., няма да са склонни да вникнат във влиянията на металите около себе си. Но началото трябва да бъде поставено, малко начало за голямо, много голямо дело. Днес исках само да хвърлим поглед върху това, за което науката за духа иска да бъде начало.
към текста >>
64.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
30) В известната си статия от «
Обществен
договор» Жан-Жак Русо, 1712–1778, се обърща срещу оптимизма относно напредъка на Просвещението.
30) В известната си статия от «Обществен договор» Жан-Жак Русо, 1712–1778, се обърща срещу оптимизма относно напредъка на Просвещението.
В изкуствения свят на цивилизацията той вижда корена на всяко зло и призовава към връщане на човека към природата. Учението му за общата воля се приема в Конституцията на Френската революция. Сравни Карл Хайер, «Приноси към историята на Запада», VI. том: «Форми и събития преди Френската революция», Щутгарт, 1964 г.
към текста >>
65.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Още по-трудно е да се отговори на въпроса: Кои сили действат в това, което въз основа на сегашните си действия човекът намира в следващия живот в обкръжението си, където около него са събрани не само хора, с които е имал и има работа, но е поставен в природното обкръжение, сред растителния и животинския свят, в народа и
обществен
ия ред, които сам си е подготвил?
Какъв е същинският механизъм на тази карма, трябва да се обсъди по-нататък. С това се има предвид въпросът какви сили действат, когато астралните свойства от сегашния живот се пренесат в следващия живот в етерното тяло, и кои сили действат, за да могат заложените в сегашния живот навици и склонности да се пренесат върху физическата конституция през следващия живот.
Още по-трудно е да се отговори на въпроса: Кои сили действат в това, което въз основа на сегашните си действия човекът намира в следващия живот в обкръжението си, където около него са събрани не само хора, с които е имал и има работа, но е поставен в природното обкръжение, сред растителния и животинския свят, в народа и обществения ред, които сам си е подготвил?
Какви са силите, които отново донасят всичко това до човека?
към текста >>
66.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Следователно човекът, ако направи грешки чрез етерното или жизненото си тяло, може да бъде грешник повече в кръга на ближните си, да не изпълни социалните си задължения, които се пораждат в общуването на хората и правят възможен човешкия
обществен
живот.
Следователно човекът, ако направи грешки чрез етерното или жизненото си тяло, може да бъде грешник повече в кръга на ближните си, да не изпълни социалните си задължения, които се пораждат в общуването на хората и правят възможен човешкия обществен живот.
Но греховете, които са повече с индивидуален характер, чрез които човекът не се проявява като особена личност, са пропуски, предизвикани от свойствата на астралното тяло.
към текста >>
67.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В Атлантида са живели нашите предци, хората на четвъртата главна епоха, които още не са били организирани в
обществен
о-социална организация като днес, където е нямало закони и правила.
В Атлантида са живели нашите предци, хората на четвъртата главна епоха, които още не са били организирани в обществено-социална организация като днес, където е нямало закони и правила.
Нямало е също и логическо мислене и смятане. Едва през последните времена на атлантската епоха се появяват елементите на броенето. Най-висшата душевна сила постепенно става паметта. Човекът е живял в прекрасни взаимоотношения с природата. Всъщност бихме си представили правилно времето на атлантската култура, ако знаем, че някога физическите условия на Земята са били съвсем различни от по-късно.
към текста >>
68.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Днес е необходимо да се сподели с
обществен
остта в теософски книги, лекции или по други начини поне елементарната част на духовните науки.
Кои са били обучавани там? Обикновено те не са известни. Някой е бил ковач, друг – обущар, трети – дворцов съветник или дърводелец. Знаело се е само това, което даденият човек представлява в света, но не се е знаело, че тези хора са били мъдреци, способни да виждат дълбоко в духовния свръхсетивен свят. През последната третина на 19-то столетие става различно.
Днес е необходимо да се сподели с обществеността в теософски книги, лекции или по други начини поне елементарната част на духовните науки.
Веднага ще видим, че това е възможно и защо е така.
към текста >>
69.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които
обществен
ият ред днес ги налага.
От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в душата си като лъжи, клевети, лицемерие. Материалистическата нагласа вярва, че лъжата, клеветите и лицемерието са нещо, което е само толкова вредно, колкото може да се види външно. Не е така, а съвсем фини, но не възприемаеми с микроскопа въздействия стигат до физическото тяло. Излезе ли душата по време на съня, въздействията остават във физическото тяло и се откриват от съществата.
При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага.
Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират. Понеже през нощта то е вътре във физическото тяло, става нещо особено. Поради това се откъсват парчета от субстанцията на тези потопяващи се в тялото същества. Определени части от висшите същества се изолират и следствието от лъжите, фалша и клеветите през деня е изолирането на определени същества през нощта, които чрез това получават известно сродство с физическото човешко тяло. Чрез това тези същества получават самостоятелно съществуване в обкръжаващия ни духовен свят; те са съществата, които причисляваме към съсловието на фантомите.
към текста >>
70.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тук са корените на
обществен
ите отношения, които ще се разкрият в следващия живот.
Да вземе друг пример. В този свят се създават приятелски връзки, които се раждат от духовното родство, те продължават и горе, в Девакан.
Тук са корените на обществените отношения, които ще се разкрият в следващия живот.
И ние, създавайки на Земята душевни съюзи, работим над формата, която приема Девакан. Всички, всички ние сме работили така, съединявайки с връзките на любовта човек с човек. По този начин ние създаваме нещо, което не е важно само за Земята, но и образуваме връзките в Девакан. Би могло да се каже: това, което произхожда тук посредством любовта, дружбата, искрено разбиране един друг,всичко това са камъни, извеждащи нагоре, в духовната област, храмове и за човека, който се изпълва с тази увереност, трябва да бъде окрилен от чувственото съзнание за това, че, ако още тук човешките души са съединени с връзки, то това се явява основа на вечното развитие.
към текста >>
Съществува
обществен
а карма, такава карма, която не се определя от отделния човек, макар да се уравновесява в последователността на неговите прераждания.
Преди да се обърнем сега към кармата на взетия отделно човек трябва да вземем под внимание един основополагащ факт.
Съществува обществена карма, такава карма, която не се определя от отделния човек, макар да се уравновесява в последователността на неговите прераждания.
Ще дам конкретен пример.
към текста >>
С тежест на сърцето често сме принудени да гледаме как даден човек страда, ние не можем да го излекуваме или да го развеселим, защото е свързан с
обществен
ата карма.
В последното столетие сред населението на Европа благодарение на техническия прогрес се е развил заводския пролетариат, а с него се е образувала и огромната маса на класовата и съсловна ненавист. Тази ненавист се намира в астралното тяло на човека и действа физически под формата на туберкулоза на белите дробове. Разбирането за това се явява резултат на окултни изследвания. Често ние не можем да помогнем на отделния човек, върху когото влияе тази обща карма.
С тежест на сърцето често сме принудени да гледаме как даден човек страда, ние не можем да го излекуваме или да го развеселим, защото е свързан с обществената карма.
Само подобрявайки самата тази карма, може да се помогне на отделните хора. Ние трябва да се стремим да не издигаме отделния егоистичен "Аз", а да действаме така, че да помагаме на цялото човечество.
към текста >>
71.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но тъкмо голяма част от теориите за социалните лекарства на
обществен
ото тяло не са нищо друго освен израз на "Psychopathia professoralis".
Затова не бива да се замеря с подобни думи, тъй като много още остава докато човекът ще може да е несебичен, когато ще е зрял за това. Съвсем не е нужно да напомням, че всички проповеди за несебичност звучат тъкмо в нашето време толкова смешно, във времето на най-високо потенцирания егоизъм, в което всеки се опитва да заграби възможно повече от това, което е основано в социалния ред. Тази "несебичност" ще послужи единствено човек да се заобиколи съвсем с вихрушка от илюзии. Ако не помислите основно за това, може би няма да повярвате колко хората днес са обгърнати от илюзии, които именно посредством теории съвременниците ни се оставят да бъдат понесени от вихрушка от илюзии. Социални теории се създават и се проповядват от професори и не професори.
Но тъкмо голяма част от теориите за социалните лекарства на общественото тяло не са нищо друго освен израз на "Psychopathia professoralis".
Можете да проследите и в практиката колко изопачено мислят и действуват хората. Къде не сте виждали общество или комуна, в което хората да не разсъждават за едно или друго лекарство, например срещу безработицата. Там, където има безработица, там има и глад. Как обаче да направим така, че да тя да се премахне? И тогава се взима решението: на хората трябва да се даде работа.
към текста >>
Днешният
обществен
живот е толкова чужда на понятието магьосничество, че при някои обстоятелства след непосредствената употреба на магически сили, влиянието на висшите светове върху нашия би имало внезапен негативен ефект.
Това, че ясновидецът гледа във висшите светове все още не означава, че разбира как да управлява и прилага силите, появяващи се в сетивния свят. Магьосник или адепт е едва този, който разбира как да употребява в света висшите сили, чиито израз е целият физически свят, който е способен да привлече за съвет не само физическите сили и мощи, когато се отнася до нещо от неговото действие, а да впрегне и висшите сили. В нашата епоха не е дреболия да си магьосник или адепт. Няма друга епоха в човешкото развитие, която да е толкова противопоставена на магьосничеството и адептството, както е нашата. Днес, при определени обстоятелства, най-добра служба на човечеството може да се окаже, ако човек се самоограничи върху разпространението на висши истини и може би с кървящо сърце дори в случаи, когато употребата на магически сили би била уместна, не ги прилага.
Днешният обществен живот е толкова чужда на понятието магьосничество, че при някои обстоятелства след непосредствената употреба на магически сили, влиянието на висшите светове върху нашия би имало внезапен негативен ефект.
Поради простата причина, че днес е невъзможна да се върви срещу потока на времето в света този, който има известен опит в боравенето със сили и освен това си е присвоил и механизма, трябва при определени случай да си забранява употребата им. Магьосникът трябва да притежава не само ясновидски способности и посвещение, а и опит. За това става дума. Магьосникът трябва в продължение на дълъг период на отречение да изпълнява определени служения, той трябва да се упражнява. Само си представете, колко много неща можете да знаете, за които можете да разказвате, за които знаете нещо, дори и само във физическия свят, без да сте способни да ги приложите.
към текста >>
72.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
И ако някога духовната наука бъде приета изцяло в душата, то това практическо значение ще стане видимо и в
обществен
ия живот.
А това, което се случва в нея е много различно според вида на обкръжението му. Много хора вярват, че материализмът в нашата епоха идва оттам, че се четат толкова много материалистични писания. Но окултистът знае, че тяхното влияние е много ограничено. Това, което окото вижда, е от много по-голяма важност, тъй като има влияние върху душевните процеси, които в по-малка или в по-голяма степен протичат в сферата на подсъзнателното. Това има огромно практическо значение.
И ако някога духовната наука бъде приета изцяло в душата, то това практическо значение ще стане видимо и в обществения живот.
Често съм ви обръщал внимание върху това, че по улиците през Средновековието беше много по-различно от днес. Отляво и отдясно всяка фасада напомняше за този, който я беше построил. Всеки предмет, всичко, което заобикаляше човека, всяка брава, всеки ключ беше изграден от нещо, в което душата на създателя му беше въплътила чувствата си. Всичко беше създадено с любов. Нека ви стане ясно, как отделния занаятчия изпитваше радост от всеки предмет, как той отразяваше душата си в него.
към текста >>
73.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Духовната наука ще бъде в състояние, когато тези, които се занимават с
обществен
и или други някакви проблеми, се оставят да бъдат проникнати от нея, да разреши всички големи въпроси на съвремието по начина, по който те трябва да бъдат решени, ако човечеството трябва да води изпълнен живот.
Това изречение често е било изказвано тук или по един или друг повод, за да характеризира мисията на нашето движение. То обаче ще се стори странно на съвременните хора, тъй като огромна част от съвременниците ни са на мнение, че истинския живот това, което те наричат живот – трябва да се търси другаде и най-малко в това, което се старае да даде духовната наука. Някои дори застъпват мнението, че познанието на духа най-малко би спомогнало да доведе хората до действителната житейска практика. Но тя въпреки това ще направи това. Ще го направи и в най-малкото и в най-голямото!
Духовната наука ще бъде в състояние, когато тези, които се занимават с обществени или други някакви проблеми, се оставят да бъдат проникнати от нея, да разреши всички големи въпроси на съвремието по начина, по който те трябва да бъдат решени, ако човечеството трябва да води изпълнен живот.
Всички най-разнообразни обърквания, всички нездрави отношения на времето ни, всичко, което се нарича проблеми на епохата, чието решение се търси по дилетантски начин от една или друга гледна точка, ще могат да бъдат успешно разрешени, ако съвременниците ни се улеснят да приемат истините на духовната наука. Но не бива да ни занимава днес толкова, само трябваше да се спомене.
към текста >>
74.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Помислете само, как той е стигнал постепенно до там да плете и
обществен
ите отношения в безкрайно тънка мрежа на ума.
Обаче човекът разполага само с определено количество духовни сили, за да изобрети и построи телеграфа, железопътните линии, параходите, въздушните балони, за да развие външната култура. Това трябваше да бъде така. Би било зле за човечеството, ако не беше станало така. Но човекът е употребил тези духовни сили още за много неща.
Помислете само, как той е стигнал постепенно до там да плете и обществените отношения в безкрайно тънка мрежа на ума.
Какви духовни сили са били необходими за това, да се стигне до там, че да може да се издаде един чек в Америка и той да бъде изплатен в Япония! Огромни сили на духа са се влели в тази дейност. Тези сили трябваше да слязат веднъж под линията на физическото поле, която отделя духовното царство от бездната. Защото фактически в известно отношение човекът вече е слязъл под тази линия на бездната и който изучава времената от гледището на Духовната Наука, може да види и от най-обикновените неща, как това напредва от десетилетие на десетилетие, как винаги се достига определена точка, където личността все още може да се съвземе. Но ако в тази точка човек се изостави на течението на слизането, тогава личността ще се изгуби, тогава тя не ще може да бъде спасена, за да възлезе отново в духовните светове.
към текста >>
75.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност,
обществен
о положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
"Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
76.
Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
„Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата
обществен
ост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
„Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и които – поради липса на време – не можаха да бъдат коригирани от мен. Аз бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово. Но членовете на обществото пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“.
към текста >>
Начинът на водене на тези закрити лекции беше такъв, какъвто не можеше да бъде в книгите, адресирани изцяло към
обществен
остта.
На тези лекции присъстваха само членове, вече запознати с основите на антропософията. Към тях можех да се обръщам като към напреднали в областта на антропософията.
Начинът на водене на тези закрити лекции беше такъв, какъвто не можеше да бъде в книгите, адресирани изцяло към обществеността.
към текста >>
77.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
С камъни
строй
С камъни строй
към текста >>
78.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Има братства, а братствата винаги влияят върху
обществен
ото мнение, които разпространяват това или онова, чрез такива средства, които ще бъдат най-малко забелязани от хората.
Знаем също, че от средата, на 19-тото столетие този материализъм е достигнал своята връхна точка. Всъщност обаче полярностите трябва да се приближат. Точно тази връхна точка на материализма вътре в човешката еволюция е, която трябва да се приближи до засилването на човешката еволюция, което води до действителното виждане на Христос в етера. Много лесно може да се осъзнае, че точно обявяването на тайната за виждането на Христос, за това ново отношение към човечеството, в което Христос ще влезе, ще събуди зла воля и противодействие в някои човешки същества. Те ще са членове на някои братства, които желаят да експлоатират събитието на 20-ия век, това събитие на появяването на етерния Христос; които ще желаят да го използуват за собствени цели, а не то да стане достояние на цялото човечество.
Има братства, а братствата винаги влияят върху общественото мнение, които разпространяват това или онова, чрез такива средства, които ще бъдат най-малко забелязани от хората.
Има някои окултни братства, които разпространяват, че века на материализма, е почти свършен, че в известен смисъл той вече е едно минало. Тези бедни, за съжаление "умни хора".в кавички разбира се разпространяват това в множество събрания, книги и общества, че материализмът се бил изчерпал, че почти вече е възможно да се долови духа, ала те не могат да предложат на хората нищо повече извън само думата дух и отделни фрази. Тези хора повече или по-малко са в услуга на онези, чийто интерес е в това да казват неистината именно, че материализмът е бил "се провалил", чрез лошо управление така да се каже. Това не е вярно, напротив материалистичното мислене е в процес на растеж. То най-много ще се разпространява, когато хората се самозалъгват, че вече не са материалисти.
към текста >>
79.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
И докато това не стане, никакво истинско лечение не може да се проведе в
обществен
ите дела.
От типа би трябвало да изкочи един фактор, сред множеството фактори, които биха могли днес да доведат до един плодоносен път към социални и политически идеи. Такива фактори трябва да се имат предвид. Това, което току-що казах за Ирландия е един фактор. И трябва да се взимат предвид такива фактори. Би трябвало да се съберат всички неща заедно, да се сътворят в една наука за формиране на човешки условия на земята.
И докато това не стане, никакво истинско лечение не може да се проведе в обществените дела.
Онова, което може да протече от духовния свят трябва да се втече в разпоредбите, които се срещат. По тази причина аз казах в някои публични лекции, че е важно всеки, който се занимава с обществени дела държавници и пр. да се запознаят с тези неща. Само чрез това обществените служители биха могли да овладеят действителността. Те не ще го направят, или поне не са го правили досега, това обаче е необходимост.
към текста >>
По тази причина аз казах в някои публични лекции, че е важно всеки, който се занимава с
обществен
и дела държавници и пр.
Това, което току-що казах за Ирландия е един фактор. И трябва да се взимат предвид такива фактори. Би трябвало да се съберат всички неща заедно, да се сътворят в една наука за формиране на човешки условия на земята. И докато това не стане, никакво истинско лечение не може да се проведе в обществените дела. Онова, което може да протече от духовния свят трябва да се втече в разпоредбите, които се срещат.
По тази причина аз казах в някои публични лекции, че е важно всеки, който се занимава с обществени дела държавници и пр.
да се запознаят с тези неща. Само чрез това обществените служители биха могли да овладеят действителността. Те не ще го направят, или поне не са го правили досега, това обаче е необходимост.
към текста >>
Само чрез това
обществен
ите служители биха могли да овладеят действителността.
Би трябвало да се съберат всички неща заедно, да се сътворят в една наука за формиране на човешки условия на земята. И докато това не стане, никакво истинско лечение не може да се проведе в обществените дела. Онова, което може да протече от духовния свят трябва да се втече в разпоредбите, които се срещат. По тази причина аз казах в някои публични лекции, че е важно всеки, който се занимава с обществени дела държавници и пр. да се запознаят с тези неща.
Само чрез това обществените служители биха могли да овладеят действителността.
Те не ще го направят, или поне не са го правили досега, това обаче е необходимост.
към текста >>
80.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Къде другаде в настоящия свят на
обществен
хаос бихме могли да намерим човешки същества, с които да се чувстваме вътрешно сродни?
Но понеже фактите, разкрити от Духовната Наука, трябва да бъдат приети в сърцето, е естествено, че те трябва да струят през нашата цивилизация посредством общуване между човешките същества. Друго познание може да бъде постигнато от отшелник, но когато е намесено сърцето, човек чувства себе си привлечен към другите сърца. Духовното познание е обединяваща връзка между хората. Оттук е естествено, че онези, имащи еднакъв стремеж за духовен идеал днес, усещат подтика да се съберат. От безкрайно значение е, че когато Духовната Наука се разпространява по този начин, тя събира човешки същества, събира заедно онези, които в определен смисъл се разпознават един друг и се чувстват близки.
Къде другаде в настоящия свят на обществен хаос бихме могли да намерим човешки същества, с които да се чувстваме вътрешно сродни?
Днес светът е така разпокъсан! Има хора, които стоят един до друг в офиси или работни стаи или заводи, вършещи еднакъв вид работа, но те може да бъдат далеч, много далеч душевно! Това е последствие от съвременния живот. Ние може да стоим заедно с други хора, и въпреки това обстоятелствата да са такива, че да нямаме разбиране от никой друг. Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите души, които почитат същото свещено съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини.
към текста >>
81.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност,
обществен
о положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи.“
към текста >>
Ето защо разрушаването на Земната етерна обвивка директно причинява разпад в човешките общности, независимо дали става дума за разводи или неразрешими конфликти в
обществен
и организации, съсловия, политически партии и религиозни движения.
Всеки вид междучовешки връзки възникват в потоците на етерното, или жизнено тяло.
Ето защо разрушаването на Земната етерна обвивка директно причинява разпад в човешките общности, независимо дали става дума за разводи или неразрешими конфликти в обществени организации, съсловия, политически партии и религиозни движения.
към текста >>
82.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Трудно е да се говори в наши дни за истинското състояние на нещата, макар че то е добре известно на мнозина от тези, които могат да формират
обществен
ото мнение.
А днес мнозина лекомислени хора и това е нещо, което истински удивлява тези, които не виждат или пък не искат да видят фактите правят забележителното откритие, че образът на „Пан, стоящ редом със Зевс и изкусяващ Зевс" е съвсем достоверен, след което заключават: Ясно е, следователно, че сцената с Изкушението Христово е съществувала и по-рано, така че евангелистите чисто и просто са използвали един художествен образ от древността, а самите Евангелия не са нищо друго, освен комбинации от древни описания и образи – следователно, Евангелията не съдържат нещо изключително; те са съставени от митове и говорят за един измислен Христос. В Германия също се водеше лекомисленият спор дали Христос наистина е живял някога на Земята. И непрекъснато с едно гротескно невежество, скрито под маската на достолепие и компетентност се изброяваха всевъзможни митове и легенди, които трябваше да покажат: Ето, тук или там са налице сцени, които ние отново срещаме в Евангелията.
Трудно е да се говори в наши дни за истинското състояние на нещата, макар че то е добре известно на мнозина от тези, които могат да формират общественото мнение.
Обаче в наши дни духовните движения се развиват по един наистина гротесков начин.
към текста >>
83.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
За тази цел нека сравним, от една страна, настроението, което
обществен
ият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник.
Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното сравнение да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете, и в какво ще се превърне той в бъдещето?
За тази цел нека сравним, от една страна, настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник.
От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука.
към текста >>
84.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
personality означават именно личност в аспекта на нейните
обществен
и проявления и достижения.
12. Рудолф Щайнер прави разлика между понятията личност (Personli-chkeit) и индивидуалност (Individualitat). Установили се през Новото време, те произлизат от римското словотворчество и в западноевропейските езици съответстващите думи съдържат римската основа. Съвременният антиковед Г. С. Кнабе определя различието между двете понятия по следния начин: "...фр. personne (и в още по-отчетливата форма personnalite), англ.
personality означават именно личност в аспекта на нейните обществени проявления и достижения.
Цялото това семейство от думи води до римската дума от етруски произход persona, отначало значеща "маска на актьора", "съвкупност от външни обществени прояви на човека...".
към текста >>
Цялото това семейство от думи води до римската дума от етруски произход persona, отначало значеща "маска на актьора", "съвкупност от външни
обществен
и прояви на човека...".
Установили се през Новото време, те произлизат от римското словотворчество и в западноевропейските езици съответстващите думи съдържат римската основа. Съвременният антиковед Г. С. Кнабе определя различието между двете понятия по следния начин: "...фр. personne (и в още по-отчетливата форма personnalite), англ. personality означават именно личност в аспекта на нейните обществени проявления и достижения.
Цялото това семейство от думи води до римската дума от етруски произход persona, отначало значеща "маска на актьора", "съвкупност от външни обществени прояви на човека...".
към текста >>
85.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност,
обществен
о положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи.“
към текста >>
86.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Аз често съм изтъквал, че подробните описания в моята „Тайна наука", отнасящи се до Стария Сатурн и следващите планетарни превъплъщения на нашата Земя, далеч не са достатъчни и изчерпателни, и в известен смисъл аз трябваше да се задоволя най-вече за да не шокирам прекалено много
обществен
ото мнение с това, да намеря подходящи образи от нашето непосредствено обкръжение и с тяхна помощ да представя нагледно една цяла поредица от свръхсетивни процеси и събития.
От моите досегашни лекции Вие несъмнено вече сте стигнали до извода, че описанието на миналите степени от планетарната еволюция на Земята е нещо извънредно трудно. Ние видяхме, че за да се приближим до тези крайно отдалечени от нас планетарни състояния, на първо място трябва да си съставим необходимите понятия и идеи.
Аз често съм изтъквал, че подробните описания в моята „Тайна наука", отнасящи се до Стария Сатурн и следващите планетарни превъплъщения на нашата Земя, далеч не са достатъчни и изчерпателни, и в известен смисъл аз трябваше да се задоволя най-вече за да не шокирам прекалено много общественото мнение с това, да намеря подходящи образи от нашето непосредствено обкръжение и с тяхна помощ да представя нагледно една цяла поредица от свръхсетивни процеси и събития.
към текста >>
87.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност,
обществен
о положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество". „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
88.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато пристъпваме към този въпрос, преди всичко трябва да имаме предвид, че най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било
обществен
а организация, от каквото и да е, което би могло да се свърже с името антропософско общество.
Когато пристъпваме към този въпрос, преди всичко трябва да имаме предвид, че най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация, от каквото и да е, което би могло да се свърже с името антропософско общество.
Всъщност в съвременния живот все повече ще се засилва необходимостта от това, тези, които искат да се занимават с антропософия, да се обединяват в общества. Но ако е необходимо това обединяване, то е дори още по-необходимо в целия съвременен живот извън антропософията в следствие на антропософски убеждения, на съдържанието на антропософията и т. н. Антропософията сама за себе си би могла да се разпространява така, както сред хората се разпространяват други съвременни течения. Антропософията като такава би могла – това е напълно възможно – да се разпространява така, както например сред хората се разпространява химията и те биха могли да стигнат до антропософските истини, както стигат до тези в химията и математиката. Какво следва от това за душата на отделния човек, как тя възприема антропософията и я превръща в свой житейски импулс – това може да бъде един въпрос, който да занимава всекиго поотделно.
към текста >>
89.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било
обществен
а организация: До 1923 г.
най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация: До 1923 г.
Рудолф Щайнер постоянно е разделял движение от общество, от 1913 до 1923 г. самият той не е имал някакво по-специално положение от това на учител и съветник. При новоосноваването на Общото антропософско общество като международно общество със седалище в Гьотеанум, Дорнах, той се опитва да свърже движение и общество, като лично поема първото председателство. Виж Рудолф Щайнер, "Коледното събрание за основаване на Общото антропософско общество", Събр. съч. № 260, и "Учредяване на Общото антропософско общество и на Свободното висше учебно заведение за духовна наука.
към текста >>
90.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
По правило, призованите към окултно развитие хора, имат необходимите качества да изграждат адекватни жизнени позиции и да се приспособяват добре към наложените от епохата нравствени и
обществен
и задължения.
По правило, призованите към окултно развитие хора, имат необходимите качества да изграждат адекватни жизнени позиции и да се приспособяват добре към наложените от епохата нравствени и обществени задължения.
И точно в умението и способностите на човека за изграждане на адекватна жизнена позиция, точно в признатия от него кръг на задължения, точно тук всъщност е разположена позитивната Карма на човека, в която той е поставен. Точно тук се отпечатва неговата Карма.
към текста >>
91.
За инициацията. За вечнност и миг. За духовна светлина и житейска тъма
GA_138 За инициацията
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката
обществен
ост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г.
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
92.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
За мен беше нещо дълбоко радващо, ощастливяващо, когато скъпият ни приятел, директорът Зелин дойде при мен вчера сутринта, изпълнен с въодушевление от двете лекции на д-р Унгер и ми каза следните думи зад кулисите: „Едно движение, което има такива вдъхновени застъпници пред
обществен
остта, няма да пропадне!
Може силите ни и да са слаби, но не можем да приложим по-големи, отколкото имаме. Едно обаче можем. От месеци подчертаваме това нещо и в тези дни трябваше отново да го припомня. Имаше промеждутъчни дни между нашите представления; много от приятелите ни бяха заети от сутрин до вечер с генералните репетиции. Скъпият ни д-р Унгер ви изнесе лекции през тези дни тук, в Мюнхен.
За мен беше нещо дълбоко радващо, ощастливяващо, когато скъпият ни приятел, директорът Зелин дойде при мен вчера сутринта, изпълнен с въодушевление от двете лекции на д-р Унгер и ми каза следните думи зад кулисите: „Едно движение, което има такива вдъхновени застъпници пред обществеността, няма да пропадне!
“ Защото на какво трябва във висша степен да се радвам аз самият – позволете ми тези искрени, честни думи, – ако не, че може да се случи именно нещо такова? Мога да се радвам най-много на самостоятелната сила, изобщо на самостоятелния начин, по който тук една човешка личност, изхождайки от себе си, свободно, без да се придържа непосредствено към това, което самият аз мога да кажа, обосновава нещата от самата себе си според собствените си способности! Който иска да оказва въздействие самостоятелно, не се радва на нищо повече, освен искрено да поздрави, когато срещу него стои една самостоятелна личност и дава това, което е в състояние да даде, след като е разбрала, че то може да се вмести в цялото. Дълбока радост беше за мен, когато директор Зелин дойде при мен – действие, произтичащо сякаш от детско сърце, защото така се получи, и искаше да даде израз на цялото си въодушевление по отношение на това, което беше чул. Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално въздействие, и че това е истината.
към текста >>
93.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Такъв човек смята, че светът не очаква нищо друго, освен неговото раждане и онази
строй
на философска система, която може да възникне единствено от неговите душевни заложби.
После настъпва такъв период, в който човекът е в състояние да измести на заден план своята душевна природа. При един индивид това трае по-дълго, при друг по-кратко. Възможно е някой да съхрани душевната си нагласа до края на своя живот. Но все пак нещата се променят, въпреки че много често двадесетгодишният младеж си въобразява как светът не очаква нищо друго, освен появата на неговите лични душевни качества. Това се потвърждава при хора с подчертани духовни заложби, например при хора с интереси към философията.
Такъв човек смята, че светът не очаква нищо друго, освен неговото раждане и онази стройна философска система, която може да възникне единствено от неговите душевни заложби.
Разбира се, има случаи, когато в резултат на всичко това могат да възникнат и добри дела. После идва време, когато човек разбира, че има и други неща, които могат да говорят чрез самите себе си, че светът също може и да ни дава чрез другите хора, че можем да черпим от постиженията на другите.
към текста >>
94.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност,
обществен
о положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
95.
Съдържание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
февруари 1912 година, Рудолф Щайнер скицира съвсем нов възглед относно несъзнателните страни на душевния живот, което същевременно се явява и като отговор на психоанализата, стремяща се но това време към
обществен
о признание; той разкрива родството на тези скрити страни на душата с по-висшите душевни способности, които предстоят да се развият в бъдеще.
В двете мюнхенски лекции, държани на 25. и 27.
февруари 1912 година, Рудолф Щайнер скицира съвсем нов възглед относно несъзнателните страни на душевния живот, което същевременно се явява и като отговор на психоанализата, стремяща се но това време към обществено признание; той разкрива родството на тези скрити страни на душата с по-висшите душевни способности, които предстоят да се развият в бъдеще.
Как душевният живот може да се проникне със съзнанието и по този начин да се развие по-нататък, показва лекцията «Нервност и Азовост» от 11. Януари 1912 година; в нея той описва съвсем конкретни, разбираеми за всеки упражнения. В другите лекции Рудолф Щайнер разглежда развитието на отделни душевни способности: удивление, съвест, честност и обич, и тяхното значение.
към текста >>
96.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Няма нужда да отидем толкова далеч не бих искал да се отклоня в друга област и да говорим за големите събития на
обществен
ия живот като за „политически алкохолизъм“; в последно време се говори за невротичното суетене в
обществен
ия живот като за начин на поведение, който при отделния човек всъщност се появява тогава, когато той е засегнат именно от алкохолизъм.
Тези състояния обаче могат да доведат до други вече по-сериозни, като нервността постепенно се превръща в различни болестни състояния, при които не могат да се открият органични причини, но които по един измамващ начин наподобяват органични болести, така че би могло да се вярва, че човекът страда от тежко стомашно заболяване, докато той страда само от това, което съвсем тривиално и незначително се обхваща с думата „нервност“. Това са болестни явления, от които засегнатият естествено страда също така, както ако те произхождат от органичната област. Могат да се изброят най-различни други състояния кой ли не ги познава или защото сам страда, или защото са засегнати близките му.
Няма нужда да отидем толкова далеч не бих искал да се отклоня в друга област и да говорим за големите събития на обществения живот като за „политически алкохолизъм“; в последно време се говори за невротичното суетене в обществения живот като за начин на поведение, който при отделния човек всъщност се появява тогава, когато той е засегнат именно от алкохолизъм.
Думата беше употребена за начина, по който в последните месеци се провеждаха политическите действия в Европа. Виждате как също и във външния живот има нещо, за което би могло да се каже: Също и тук се вижда, че е налице не само нервност, но тя се чувства и определено неприятно. Навсякъде значи е налице тази нервност.
към текста >>
За нашето време е нещо невероятно вредно, че голям брой от тези хора, които по-късно заемат отговорни постове в
обществен
ия живот, следват и учат по начина, обичаен за сегашното следване.
За нашето време е нещо невероятно вредно, че голям брой от тези хора, които по-късно заемат отговорни постове в обществения живот, следват и учат по начина, обичаен за сегашното следване.
Има цели периоди от следването, в които така се работи, да речем в университета, че всъщност през цялата година се правят някои други неща, вместо да се учи истински и да се премисли и осмисли това, което професорите казват на лекциите; лекциите от време на време се посещават, но това, което трябва да се научи за изпитите, всъщност се минава само за няколко дни или седмици, което ще рече, че човек си натъпква в главата само най-необходимото. Най-лошото при това е точно такова натъпкване. И понеже в известно отношение такова натъпкване е обичайно даже и за училищата, то злото, което произлиза от това, в никакъв случай не е така безобидно, както се смята. Същественото при такова натъпкване е, че изобщо не се осъществява истинско свързване на душевния интерес, на душевната същност с това, което така се натъпква. Дори между учениците е разпространено мнението: „Дано по-скоро да забравя всичко това, което трябваше да назубря.
към текста >>
Последиците от този факт са, че всъщност по този начин хората не могат да се развиват така, че с истински ангажимент и ефективност да могат да обхванат своите задачи в
обществен
ия живот, понеже поради това, че само са назубрили нещата, които е трябвало да научат, вътрешно не са се свързали със задачите на тяхната професия; сега те стоят душевно отдалечени от това, което вършат с главата.
Последиците от този факт са, че всъщност по този начин хората не могат да се развиват така, че с истински ангажимент и ефективност да могат да обхванат своите задачи в обществения живот, понеже поради това, че само са назубрили нещата, които е трябвало да научат, вътрешно не са се свързали със задачите на тяхната професия; сега те стоят душевно отдалечени от това, което вършат с главата.
За цялата същност на човека едва ли има нещо по-лошо от това, той душевно, със сърцето си да се намира далеч от това, което трябва да върши с главата. Това не е само нещо, което противоречи на един фин, чувствителен човек, но също е нещо, което във висша степен повлиява силата и енергията на човешкото етерно тяло, точно на етерното тяло. При такава дейност етерното или жизненото тяло става все по-слабо и по-слабо, поради минималната връзка, която съществува между човешката душевна същност и това, което човек върши. Колкото повече човек трябва да върши това, което не го интересува, толкова повече той отслабва своето етерно или жизнено тяло.
към текста >>
97.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Антропософията като такава не е могла да бъде преподавана сред
обществен
остта.
Днес в човешкото развитие живеем в една особена епоха и точно задачата на духовната наука е да разбере, че ние живеем в особено време. Така както може да се поднесе и разпространи духовната наука за нашите съвременници, не е било възможно никога през изминалите епохи.
Антропософията като такава не е могла да бъде преподавана сред обществеността.
Чак в наше време започваме да преподаваме антропософия. Религиите са били пътищата, по които тайните на инициацията са могли да се влеят сред човечеството и то винаги в една точно определена група хора. Но днес ние сме в състояние, чрез антропософията, да дадем нещо, което е подходящо не само за отделна раса, не само за определена земна област, не само за отделна група от хора, а нещо за всеки човек, където и той да се намира по Земята; да поднесем нещо от онези тайни на съществуването, за чието опознаване душите копнеят, които тайни те трябва да получат, за да станат сърцата им силни в своите действия на Земята. С това обаче вече става ясно, че чрез антропософията може да бъде дадено нещо, което разполага с по-висока гледна точка, отколкото бяха религиозните гледни точки и доколкото те се изтъкват днес. Антропософията в известна степен е това, което днес има за задача общочовешки да разпространи тайните на инициацията, докато в различните стари религиозни системи на Земята тайните на инициацията винаги са били изнасяни по един особен начин, в един диференциран вид, подходящ за отделните групи от хора.
към текста >>
98.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Да бъде образувано ядрото на една братска общност, която да се разпростре сред цялото човечество без разлика от раса, религия,
обществен
а класа, националност и пол; 2.
22. Трите принципа на теософията: виж стр. 531 „Теософското общество“ в доклада на Рудолф Щайнер „За теософска-та работа“. В „Луцифер-Гносис“, Събр. съч. № 34; „Главните принципи на теософското общество са: 1.
Да бъде образувано ядрото на една братска общност, която да се разпростре сред цялото човечество без разлика от раса, религия, обществена класа, националност и пол; 2.
Да поощрява сравняващото изучаване на религиите, философиите и науките; 3. Да изследва изплъзналите се от вниманието на обикновените науки природни закони и дремещите сили в хората. „
към текста >>
99.
Тайните на прага
GA_147 Тайните на прага
Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката
обществен
ост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософското общество.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения.
Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософското общество.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал винаги да се записват свободно изнасяните лекции, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се открият грешки“.
към текста >>
100.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Наистина, още не е станало обичайно, доколкото духовната наука още не го е направила такова, в
обществен
ия живот, когато някой студент отива в библиотеката, да казва: „Сега отивам в крепостта на Ариман!
Така че сега той знае: в уединената мисъл има луциферическа съблазън, а в писмените съчинения, във всичко, което се фиксира чрез писане или отпечатване, живее ариманически елемент. Той знае, че във външния физически свят вече изобщо не може да има човешка еволюция, без да участват ариманическото и луциферическото. И сега той разбира, че именно с напредъка на културата, при който писмото придобива все по-голямо значение – за да разбере това, човек няма нужда да е ясновиждащ, а само да проследи развитието за няколко века, – и ариманическото трябва да придобива все по-голямо значение. Ариман се сдобива с все повече и повече, благодарение на това, че писмото добива все по-голямо значение в развитието на човечеството. И днес, когато то има толкова голямо значение – Капезий е наясно с това, – ние положително имаме големи ариманически крепости.
Наистина, още не е станало обичайно, доколкото духовната наука още не го е направила такова, в обществения живот, когато някой студент отива в библиотеката, да казва: „Сега отивам в крепостта на Ариман!
“ Но все пак това е истината. Големите и малките библиотеки са крепостите на Ариман, тези крепости, от които той изпраща своето въздействие върху човешкото културно развитие по интензивен начин. В тази връзка човек просто трябва смело да погледне фактите в очите.
към текста >>
101.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност,
обществен
о положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
102.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Нека вземем от автобиографията на Рудолф Щайнер „Моят жизнен път" следния пасаж, който може да послужи като увод в публикуването на тези лекции, които се появиха най-напред като частно издание поради напористото желание на членовете на Антропософското Общество, а сега стават достъпни за
обществен
остта под формата на книга:
Нека вземем от автобиографията на Рудолф Щайнер „Моят жизнен път" следния пасаж, който може да послужи като увод в публикуването на тези лекции, които се появиха най-напред като частно издание поради напористото желание на членовете на Антропософското Общество, а сега стават достъпни за обществеността под формата на книга:
към текста >>
„Който иска да проследи моята собствена борба и моята дейност за представяне на Антропософията пред съзнанието на съвременността, може да стори това, като вземе в ръцете си всичките публикувани пред
обществен
остта произведения.
„Който иска да проследи моята собствена борба и моята дейност за представяне на Антропософията пред съзнанието на съвременността, може да стори това, като вземе в ръцете си всичките публикувани пред обществеността произведения.
В тези произведения аз се съобразявам с всичко, което е налице като стремеж към познание на епохата, в която живеем. Там е дадено това, което все повече и повече се оформяше в мен като „духовно виждане на нещата" и което стана сграда на Антропософията, без съмнение, в много отношения по един несъвършен начин.
към текста >>
Съдържанието на тези вътрешни лекции беше такова, че в този си вид не можеше да съществува в писмена форма, предназначена за
обществен
остта.
В същото време бяха изнесени вътрешни цикли от лекции (в смисъла на горното изказване), но при това стана нещо друго. На тези лекции присъствуваха само членове на Антропософското Общество. Те бяха запознати с встъпителните съобщения на Антропософията. Човек би могъл да говори пред тях така, както пред напреднали в областта на Антропософията.
Съдържанието на тези вътрешни лекции беше такова, че в този си вид не можеше да съществува в писмена форма, предназначена за обществеността.
към текста >>
103.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката
обществен
ост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософското общество.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения.
Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософското общество.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал винаги да се записват свободно изнасяните лекции, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се открият грешки“.
към текста >>
104.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ние откриваме все още
обществен
ред, който представлява сам по себе си фиксирана структура, изградена повече чрез морални сили.
Защото той е предопределен за това чрез своята групова душа, чрез своята родова душа. Това е присъщо на животинските видове и е в реда на нещата. Те обаче също така не могат да надраснат този етап на развитие, докато човекът трябва да продължи да се развива. Всеки отделен човек трябва да развива своята индивидуалност и особено в съвременната епоха на съзнателната душа развитието на индивидуалността се явява една от главните задачи. В гръцко-римската епоха все още се забелязват следи от елемента на груповата душа.
Ние откриваме все още обществен ред, който представлява сам по себе си фиксирана структура, изградена повече чрез морални сили.
Но в петата следатлантска епоха тази структура постепенно ще се разпадне. Тези следи от елемента на груповата душа, които са налични все още в четвъртата следатлантска епоха, трябва да изчезнат в петата следатлантска епоха, защото губят своето значение. За това обаче трябва по съзнателен начин да се развива разбиране за социалното, изхождайки от дълбокото познаване на истинската същност на човешкото същество. И духовната наука е тази, която ще развива това правилно разбиране. Когато духовната наука все повече и повече навлиза от абстрактното в конкретното, в потока на живота, сред нейните привърженици ще се пробуди, бих казал, особен вид интерес към хората, ще се зароди особен тип психология.
към текста >>
Духовната наука не ни прави експерти по медицина, но тя ни прави способни да преценяваме нещата, които чрез медицината навлизат в
обществен
ия живот, разбира се, само ако правилно навлизаме в духовната наука.
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че духовната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно мислене, мисловна независимост.
Духовната наука не ни прави експерти по медицина, но тя ни прави способни да преценяваме нещата, които чрез медицината навлизат в обществения живот, разбира се, само ако правилно навлизаме в духовната наука.
Разбере ли се това, което имам предвид сега с тези думи, тогава ще се проумеят много от лечебните сили на петия следатлантски период. Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото мислене, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа. И по този начин той действително ще е в състояние да разгърне свободното си мислене.
към текста >>
В сферата на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в сферата на религията и другите сфери на
обществен
ия живот – мисловна свобода; в областта на познанието – духовно познание.
Първото е социалното разбирателство, второто е спечелването на мисловна свобода, третото е живо познание на духовния свят чрез духовната наука. Тези три неща трябва да бъдат големите, действителни идеали за петата следатлантска епоха.
В сферата на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в сферата на религията и другите сфери на обществения живот – мисловна свобода; в областта на познанието – духовно познание.
Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха. В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия. Но до крайни заключения те не достигат поради незнание или липса на желание. Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията.
към текста >>
105.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Оттук сигурно виждате как онова, което несъмнено е лъжа – реализираната лъжа плува във водите на
обществен
ия живот.
Значи не ризки и гащички за децата, а муниции за някаква експедиция, свързана с подбуждането на революции в отделните държави на Балканите!
Оттук сигурно виждате как онова, което несъмнено е лъжа – реализираната лъжа плува във водите на обществения живот.
Някакъв "благотворителен комитет" безобидно, разбира се, дори похвално! – върти сделките на различни свързани с руското правителство революционни комитети, чиято задача е да подкопаят балканските държави.
към текста >>
Следователно с Великобритания ме свързват здрави връзки, дължа дълбока благодарност на литературната и художествената
обществен
ост в Англия и винаги съм изпитвал силна привързаност към британския начин на живот и дух.
"Тъй като било в чуждестранни вестници, било в онези анонимни писма, от които цветът на датския плебс излъчва своя аромат съм срещал нападки и лично срещу мен, нека веднъж завинаги да отбележа само следното: Имам честта да бъда член на три видни лондонски клуба, бях президент на единия и вицепрезидент на другия, почетен член съм на три научни дружества и почетен доктор на един шотландски университет.
Следователно с Великобритания ме свързват здрави връзки, дължа дълбока благодарност на литературната и художествената общественост в Англия и винаги съм изпитвал силна привързаност към британския начин на живот и дух.
към текста >>
Не е трудно човек да си представи, че
обществен
ото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище.
По мое мнение липсата на готовност за война у една сухоземна сила през лятото на 1914 г. не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна предвидливост на отговорните места. Ето защо една нация спокойно може да се е надявала чрез война да овладее насилствено откъснати нейни провинции.
Не е трудно човек да си представи, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище.
към текста >>
Той отговаря: "Както вече нееднократно бе изтъквано, тази страна няма задължения, които да са останали неизвестни на
обществен
остта и парламента, и които биха могли да я тласнат към участие в някаква война."
На 24 Март 1913 г. министър-председателят отново бива запитан дали при известни обстоятелства британски войски биха могли да бъдат свикани с цел прехвърлянето им на континента.
Той отговаря: "Както вече нееднократно бе изтъквано, тази страна няма задължения, които да са останали неизвестни на обществеността и парламента, и които биха могли да я тласнат към участие в някаква война."
към текста >>
Ако това задължение се оповестеше,
обществен
ото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция.
"Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия. Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално. Но както се знае, Франция бе твърдо решена да се притече на помощ на Русия една политика, за чиято мъдрост бъдещето ще даде оценка, но която засега доведе дотам, че десет милиона души прекарват седемте дни на седмицата в отвратително взаимно избиване. Английското министерство на външните работи се бе задължило тайно, без знанието на парламента, в случай на европейска война да се притече на помощ на Франция.
Ако това задължение се оповестеше, общественото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция.
Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една война нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва. Човешките ресурси на Русия са толкова големи, че загубите на човешки живот през войната почти не се вземат под внимание, а ако националните страсти се разгорещят и войната се доведе до победен край, това само ще укрепи консервативното правителство.
към текста >>
Ако беше осведомено за реалното политическо положение,
обществен
ото мнение във Великобритания щеше да е разбрало, че изходът от спора не би могъл да предвещава нищо добро за свободата или благото на човечеството.
Ако беше осведомено за реалното политическо положение, общественото мнение във Великобритания щеше да е разбрало, че изходът от спора не би могъл да предвещава нищо добро за свободата или благото на човечеството.
Победяха ли съюзниците, това само щеше да увеличи неимоверно домогването на Русия до победата на една система на управление, която бе противоположна на тази във Великобритания. За руския народ, който спечели сърцето на Европа, тази победа не би донесла никакъв напредък.
към текста >>
106.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Това друго течение се е ограничавало повече в окултното и само от време на време, мистифицирано в разнообразни
обществен
и дейности, е проявявало своя окултен фундамент.
Но нека извършим подготовката и по по-друг начин. Бих искал да Ви посоча още едно течение, което сега върви на запад успоредно с онова, чийто продукт в известна степен е най-зрялото досега политическо мислене за Петия следатлантски период.
Това друго течение се е ограничавало повече в окултното и само от време на време, мистифицирано в разнообразни обществени дейности, е проявявало своя окултен фундамент.
Отново ще трябва да се позова на някои западни окултни братства, които се характеризират най-вече с това, че имат точни познания за обстоятелства като описваните от мен сега и обучават учениците си какво представляват Петият, Шестият следатлантски развоен период и що за сили са замесени там как единият елемент действа като мъдростен, а другият като народностен, и които в същото време показват на своите ученици как такива неща могат да се използват в една или друга насока.
към текста >>
"... неприязън към германците има във всяка душа и уста, и ми се струва, че
обществен
ото мнение рядко е бивало по-единодушно."
"... неприязън към германците има във всяка душа и уста, и ми се струва, че общественото мнение рядко е бивало по-единодушно."
към текста >>
107.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Най-изящната причина за
обществен
ата нищета се крие в прекомерния брой благородници, които като лениви търтеи се хранят от потта и труда на ближния си и които предоставят полските си имоти за обработване, като изсмукват кръвта на своите арендаторите, за да увеличат приходите си; друга икономика не им е известна.
Най-изящната причина за обществената нищета се крие в прекомерния брой благородници, които като лениви търтеи се хранят от потта и труда на ближния си и които предоставят полските си имоти за обработване, като изсмукват кръвта на своите арендаторите, за да увеличат приходите си; друга икономика не им е известна.
Но стане ли дума да си доставят удоволствие, те са разточителни до безразсъдство, пък ако ще от това до просяшка тояга да стигнат. Не по-малко печално е, че в свитата си имат цяла тълпа ненужни служители, които нищо не са научили, за да подсигурят съществуванието си.
към текста >>
За зла беда не само Англия страда от тази
обществен
а рана ти е присъща на почти всички нации.
С други думи вметнах аз," следователно сега пак заговорва умният човек "за да се подсигури славата и успехът на оръжията, трябва да се умножават крадците. Защото въпросните безделници са неизчерпаем разсадник на крадци, а строго погледнато, нехранимайковците не са най-лоши те войници, докато пък войниците не са най-плашливите нехранимайковци; тези два поминъка имат доста аналогично помежду си.
За зла беда не само Англия страда от тази обществена рана ти е присъща на почти всички нации.
към текста >>
108.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Какво означава тяхното предоставяне на
обществен
остта?
Казах Ви, че това виждане е едностранчиво. По кой начин такива виждания се появяват изобщо на бял свят?
Какво означава тяхното предоставяне на обществеността?
към текста >>
Това е същественото и важното, което трябва да се има предвид, защото много от нещата, правени от окултна страна достояние на
обществен
остта, не са неверни, но представляват половината, четвъртината, осмината от истината, която тъкмо заради съдържащата се в нея част от истинното може да се използва за едностранчивото постигане на едно или друго.
Такива виждания са правели впечатление на отделни влиятелни хора и се числят към импулсите, които действат в съвременността. При подобни работи целта винаги е била отделки части от обширното духов но познание, нека кажем от окултното познание за еволюцията на човечеството да бъдат изтръгнати от взаимовръзката им и било според нуждата от тях, било според очакваното от тях да бъдат имплантирани в света. С това, че от общия обем правилни окултни прозрения за развитието на човечеството се измъква едно или друго, винаги може да се постигне нещо специално в услуга на някоя група, в услуга на някакъв групов егоизъм. Познанието като цяло служи винаги на цялото човечество. Произволно отделеното служи винаги на отделни групи.
Това е същественото и важното, което трябва да се има предвид, защото много от нещата, правени от окултна страна достояние на обществеността, не са неверни, но представляват половината, четвъртината, осмината от истината, която тъкмо заради съдържащата се в нея част от истинното може да се използва за едностранчивото постигане на едно или друго.
Ето защо на прозиращия такива неща прави голямо впечатление, когато откъм Америка началото на ХХ век се полага с това, че по книжарски канали, които са в услуга на някои ползващи се от окултни средства движения, по света се разпространяват определени идеи.
към текста >>
Второто, което посочих, беше забележителният трактат на благородния Томас Мор за най-добрата форма на
обществен
ите условия в държавата и за остров Утопия.
Второто, което посочих, беше забележителният трактат на благородния Томас Мор за най-добрата форма на обществените условия в държавата и за остров Утопия.
От този трактат вчера Ви цитирах пасажа, където Томас Мор кара един чужд нему човек, който може и да е измислен – възможно е още днес да се запознаем по-обстойно с него и Вие ще видите, че не е измислен -, да изрече каквото той иска да каже за Утопия. Изхождайки от определено настроение за своето време, което обрисувах вчера, той изтъква своите усещания и след туй описва самата Утопия.
към текста >>
Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат
обществен
и дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа.
На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че държавата се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини.
Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа.
Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин. Ако някой жител на Утопия разговаря за обществени дела с други лица, грози го смъртно наказание. По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност. Онзи, който разказва това, обяснява, че но такъв начин хората могат да разсъдят, а не да бъдат принуждавани да дадат прибързана оценка, та отпосле естествено да имат твърдоглавието и егоизма да се придържат към тази оценка. Защото те се придържат към нея не защото са извършили проверка и са намерили решението за правилно, ами защото веднъж вече са се ангажирали със своята оценка.
към текста >>
Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба
обществен
и дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин.
На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че държавата се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини. Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа.
Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин.
Ако някой жител на Утопия разговаря за обществени дела с други лица, грози го смъртно наказание. По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност. Онзи, който разказва това, обяснява, че но такъв начин хората могат да разсъдят, а не да бъдат принуждавани да дадат прибързана оценка, та отпосле естествено да имат твърдоглавието и егоизма да се придържат към тази оценка. Защото те се придържат към нея не защото са извършили проверка и са намерили решението за правилно, ами защото веднъж вече са се ангажирали със своята оценка.
към текста >>
Ако някой жител на Утопия разговаря за
обществен
и дела с други лица, грози го смъртно наказание.
На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че държавата се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини. Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа. Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин.
Ако някой жител на Утопия разговаря за обществени дела с други лица, грози го смъртно наказание.
По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност. Онзи, който разказва това, обяснява, че но такъв начин хората могат да разсъдят, а не да бъдат принуждавани да дадат прибързана оценка, та отпосле естествено да имат твърдоглавието и егоизма да се придържат към тази оценка. Защото те се придържат към нея не защото са извършили проверка и са намерили решението за правилно, ами защото веднъж вече са се ангажирали със своята оценка.
към текста >>
По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в
обществен
ото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност.
На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че държавата се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини. Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа. Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин. Ако някой жител на Утопия разговаря за обществени дела с други лица, грози го смъртно наказание.
По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност.
Онзи, който разказва това, обяснява, че но такъв начин хората могат да разсъдят, а не да бъдат принуждавани да дадат прибързана оценка, та отпосле естествено да имат твърдоглавието и егоизма да се придържат към тази оценка. Защото те се придържат към нея не защото са извършили проверка и са намерили решението за правилно, ами защото веднъж вече са се ангажирали със своята оценка.
към текста >>
Кармата в еволюцията на човечеството ще напра ви възможно някои неща да станат по-достъпни за екзотеричната
обществен
ост,и то поради това, че във франкмасонските ордени е настъпила известна бъркотия.
Не смятайте, че този Гримов закон за звукоизместването може би е бил не известен на братствата, за които говорихме; утре ще чуем как те се справят с такива неща, как и за тях намират съответни обяснения. Тези обяснения съвсем не са нелепи, а се намират в някаква връзка изцяло в духа на един окултизъм, по отношение на който Вие, ако се запознаете с нещата по-отблизо, ще трябва да решите как да го прецените дали да го смятате за правомерен или за неправомерен.
Кармата в еволюцията на човечеството ще напра ви възможно някои неща да станат по-достъпни за екзотеричната общественост,и то поради това, че във франкмасонските ордени е настъпила известна бъркотия.
При сегашните условия немалко неща излизат наяве, включително и за външния свят. Ние обаче искаме да опознаем по-дълбоките основи на всичко това.
към текста >>
109.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
На окултистите е добре известно как през последната третина на XIX век един член на някакво братство направил
обществен
о достояние неща, които по мнение на това братство не бивало да се разгласяват.
На първо място Жорес знаеше неща, за които мнозина от даващите преценка днес не са били осведомени, при това неща извънредно съществени и важни. Беше и достатъчно нехаен да съобщава тези важни и съществени неща по начин, от който можеше да се заключи, че в бъдеще навярно ще продължи да говори.
На окултистите е добре известно как през последната третина на XIX век един член на някакво братство направил обществено достояние неща, които по мнение на това братство не бивало да се разгласяват.
След като бил говорил за нещата, човекът един ден изчезнал бил убит. Вярно е, че Жорес не беше окултист, но би могло да се прояви любопитство дали светът някога ще узнае взаимовръзките, довели до неговата гибел в навечерието на войната.
към текста >>
110.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Вашето безкрайно,
строй
но шествие беше копие на онези тържествени процесии в древността, образували се тук, в храма на Юпитер Превелики, и всяка улица, обходена от такава сила, от такава сила в съчетание с такова голямо достойнство, се превръща във Виа сакра*187.
Вчера вие представихте на света една възвишена пиеса!
Вашето безкрайно, стройно шествие беше копие на онези тържествени процесии в древността, образували се тук, в храма на Юпитер Превелики, и всяка улица, обходена от такава сила, от такава сила в съчетание с такова голямо достойнство, се превръща във Виа сакра*187.
Вие съпровождахте невидима в средата ви, върху невидима божествена колесница статуята на нашата велика Майка.
към текста >>
111.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Разколебаването дошло преди всичко от един определен предразсъдък на "езотериците", онаследен от стари времена и състоящ се в това, че някои пазени в окултни братства познания тогава те наистина се пазели просто не можели да се правят
обществен
о достояние,а трябвало да си останат в средите на окултните братства.
А ето че в средата на XIX век можело да се поеме по два пътя*194. Едната възможност била още тогава да бъде избран пътят, който ние можем да обозначим просто чрез препращане към нашата антропософски ориентирана Духовна Наука, път, изясняващ пред човешката мисъл какво с помощна на окултното познание може да се узнае за духовното обкръжение. Това действително е нещо, което можело да се изпробва, ала по онова време, в средата на XIX век,не било изпробвано.
Разколебаването дошло преди всичко от един определен предразсъдък на "езотериците", онаследен от стари времена и състоящ се в това, че някои пазени в окултни братства познания тогава те наистина се пазели просто не можели да се правят обществено достояние,а трябвало да си останат в средите на окултните братства.
Виждаме, че щом нещата стават по правилен начин, те безспорно могат да станат и в наше време. Като се изключи фактът, че измежду онези, сред които били разпространени тези познания, са се появявали и винаги ще се появяват злонамерени противници, хора, които след като известно време са били привърженици поддавайки се на страстите и на егоизма си стават противници под най-различни маски и с това предизвикват разногласия, та като се изключи този факт и обстоятелството, че когато в една общност се разпространяват окултни познания, много лесно се стига до спорове, кавги и свади на това обаче не следва да се обръща много внимание, защото в противен случай изобщо не би било възможно да се разпространяват окултни познания вреди обаче не могат да се получат, щом нещата се вършат правилно.
към текста >>
Забелязвате, че в двата примера, в които Ви назовах окултни ложи, от голяма важност е било техните същински импулси да не станат достояние на
обществен
остта.
Забелязвате, че в двата примера, в които Ви назовах окултни ложи, от голяма важност е било техните същински импулси да не станат достояние на обществеността.
Не бих искал да ме разберете погрешно и за това изрично казах: В основите на първия опит, който Ви описах, лежала известна почтеност. На хората обаче им е извънредно трудно да бъдат наистина обективно човечни, защото в по-ново време склонността да бъдеш обективно човечен е слаба. Чрез груповата душевност хората лесно допускат да бъдат изкушавани не да бъдат обективно човечни, а да служат користно на една или друга група, да се чувстват членове на една или друга група. А това само по себе си е нещо, което вече не се съгласува напълно с момента от развитието на човечеството, до който понастоящем сме стигнали. Той изисква човекът поне в известна степен да се чувства индивидуалност, поне вътрешно да се откъсне от груповото и да се научи, като човек, да принадлежи на човечеството.
към текста >>
112.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Това навярно е най-долно пробният документ*219, успял в по-ново време да стане достояние на
обществен
остта, тъй като смисълът му стои в разрез с всяка логика.
Ето как едновременно се твърди и да, и не! Не сме ние онези, дето искат нещо, другите са, дето искат не що, другите искат да завоюват и затова ни нападнаха; но ние няма да приключим тази война, преди да сме постигнали нашата отдавна съществуваща цел, а именно домогването до това и това! Не е за вярване, че има хора, които проявяват наглостта да казват в едно и също време и да, и не. Ала тези дни може би ще установите, че има един човек, който в наше време казва едновременно и да, и не.
Това навярно е най-долно пробният документ*219, успял в по-ново време да стане достояние на обществеността, тъй като смисълът му стои в разрез с всяка логика.
И това е свързано именно с Кармата на нашето време.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, но ако някой Ви представи списък на всички неспазени договори в
обществен
ия и в частния живот и после Ви посочи какви последици е породило тяхното неспазване, едва тогава ще се види кои всъщност са силите, действащи в света на Майя.
Уместно е, разбира се, всички, които държат да имат именно справедливи преценки, да кажат: Договорите трябва да се спазват.
Да, скъпи мои приятели, но ако някой Ви представи списък на всички неспазени договори в обществения и в частния живот и после Ви посочи какви последици е породило тяхното неспазване, едва тогава ще се види кои всъщност са силите, действащи в света на Майя.
към текста >>
113.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В
обществен
ия и частния живот се срещах с множество хора и по този начин имах предостатъчно възможност да усетя пулса на
обществен
ото мнение.
Първоначално гледах страната, така да се каже, само с очите на турист, но през последните години имах възможност да я опозная много по-подробно. Видях как един в миналото сравнително беден, не много силен,още не напълно слял се в една сплотена общност народ се замогва, става могъщ, единен и в социалното си развитие толкова напреднал, че вътрешната му организация не може да не предизвика възхищение в икономиста, както и в социолога. Страната е постигнала огромен успех при своята разумна работа в мирните дела. В Австрия често пребивавах, а миналата зима изнесох лекции като първи гостуващ професор на разменни начала в австрийските университети на Виена, Грац, Инсбрук, Краков и Лвов.
В обществения и частния живот се срещах с множество хора и по този начин имах предостатъчно възможност да усетя пулса на общественото мнение.
Без всякакви уговорки заявявам, че никой нито в Германия, нито в Австрия не е проявявал и минимална склонност да предизвиква тази ужасна война. Мирът беше желан честно и почтено дори по чисто икономически причини. Войната обаче бе натрапена на двете нации. Това, че тя дойде точно сега,може да се окачестви като случайност. Защото войната при всички случаи трябваше да дойде.
към текста >>
"и по време на двуседмичната мобилизация непринудено се е смесвал с тълпата на улицата, когато
обществен
ата възбуда бе достигнала своя връх, може само безкрайно да се удивлява, че един толкова кротък, сдържан народ е способен на това дръзко безстрашие, овладяло междувременно с щурм уж непревземаеми крепости и извоювало по суша и море лаври по начин, на който трябва да се възхищават всички, които не са били държани в неведение относно фактите.
Съдилищата са неподкупни. Успехите на германците са последица от грижлива подготовка и неуморно прилежание. Дори търговската конкуренция е стриктно уредена със закон и законите срещу всичко, което се смята за "нелоялна конкуренция", се прилагат най-строго. Никой, който живее сред германци и ги е опознал, не може да има впечатление, че си има работа с войнолюбив и грабителски народ. А който пък като мен е прекарал в Германия месец август на текущата година" има се предвид 1914 г.
"и по време на двуседмичната мобилизация непринудено се е смесвал с тълпата на улицата, когато обществената възбуда бе достигнала своя връх, може само безкрайно да се удивлява, че един толкова кротък, сдържан народ е способен на това дръзко безстрашие, овладяло междувременно с щурм уж непревземаеми крепости и извоювало по суша и море лаври по начин, на който трябва да се възхищават всички, които не са били държани в неведение относно фактите.
към текста >>
Приемаме, че господството по море дава възможност на тази сила да прерязва международни кабели и да допуска до
обществен
остта само толкова от онова, което вършим и което другите предприемат срещу нас, колкото изглежда да е от полза за нейната политика.
А сега да разгърнем нашите хипотези така, че и тази трета сила да попадне сред тях. Нека си представим, че по източната и западната си граница ние нямахме морската шир, която ни дава достъп до пътищата на световната търговия, и че има една трета сила,географски разположена така сполучливо, че откъм сушата не може да бъде нападната, а в същото време държи под пряк контрол нашите единствени изходни точки към море. Приемаме, че за нашето благополучие външната търговия е далеч по-важна, отколкото е в действителност; че нашето благосъстояние във висша степен е обусловено от експорта ни. Приемаме, че споменатата въпросна сила е достатъчно богата, за да поддържа един флот, чиято големина е колкото на шия собствен заедно с този на една друга велика сила, с която бихме могли да сключим съюз, и тази трета сила не крие намерението си чрез запазване на това съотношение на силите да запази превъзходството си по море.
Приемаме, че господството по море дава възможност на тази сила да прерязва международни кабели и да допуска до обществеността само толкова от онова, което вършим и което другите предприемат срещу нас, колкото изглежда да е от полза за нейната политика.
Накрая приемаме, че тази сила се е споразумяла с другите две гореспоменати сили и ние би трябвало да се боим, че ти ще се присъедини към едно съвместно нападение срещу нас.
към текста >>
114.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тук при вас, ние виждаме организации от държавно и
обществен
о значение, машини и индустрия, наука, която се преподава в училищата и с чудовищния авторитет потиска душите; но у вас няма връзка на човешката душа с мировата душа.
Не много обстоятелства са били толкова благоприятни, както ситуацията в края на 80-те години, когато последният потомък на Гьоте предаде наследството му на княгинята. Това би могло да бъде прекрасно начало, да предизвика голяма поддръжка, да даде импулс да се разкрият духовните източници на Гьоте. Много неща се случиха тогава, беше основано и Обществото на Гьоте. Но да се поставим на гледната точка на ориенталеца. Той казва: в нашия източен живот ние чувстваме непосредствената връзка на своята душа с мировата душа.
Тук при вас, ние виждаме организации от държавно и обществено значение, машини и индустрия, наука, която се преподава в училищата и с чудовищния авторитет потиска душите; но у вас няма връзка на човешката душа с мировата душа.
Ако той знаеше, какви връзки са скрити в произведенията на Гьоте, ако знаеше, какво може да израсте от преживяванията на идеите на Гьоте, би говорил и би мислил по-различно. Но какво вижда той? Вероятно се чуди: да, Средна Европа основа Обществото на Гьоте, за да почете един от величавите си духове. Но се стигна дотам, че президент на Обществото на Гьоте стана бивш министър на финансите! Това е много символично.
към текста >>
115.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Със столетия и хилядолетия са осъществявали тези духове с ариманична природа задачата по вчленяването на хората в тези
обществен
и връзки, които се определят от кръвното родство.
Ако искаме да охарактеризираме тези духове на препятствията, тези духове от ариманична природа, с които духовете, които можем да наречем Михаелични, имаха трудна битка, трябва да кажем, че тези ариманични духове са имали в изминалите времена на човешкото развитие положително значение. В изминалите времена от развитието на човечеството те са осъществявали определени задачи. Тези задачи са се изпълнявали под ръководството на добрите духове. Така наречените зли духове не трябва да си ги представяме така, че е важно задължително да ги избягваме, че е възможно напълно да се освободим от тях. Най-малко можем да се освободим от тях, ако егоистично се стремим да се избавим от тях; правилно е да си представяме, че тези, така наречени зли духове, са подвластни на замисъла на мъдрия миров ред.
Със столетия и хилядолетия са осъществявали тези духове с ариманична природа задачата по вчленяването на хората в тези обществени връзки, които се определят от кръвното родство.
Земните връзки между хората са построени така, че кръвните връзки определят и връзките на любов, пораждат любов. Хората се свързват с връзки в семейства, родове, народи, раси. Всичко това е подвластно на определени закони на земната епоха, които се управляват от същностите на висшите Йерархии. Това, което човечеството е подразделило, което човечеството е разделило, полагайки в основата кръвните връзки, е било осъществено от ариманичните духове под водачеството на добрите духове.
към текста >>
Не искат да видят, че колкото повече се живее в представи отразяващи безжизненото, толкова повече се разрушава социалният,
обществен
ият живот.
Какво се изля, бих казал, в цялото човечество? В основни линии само това, което израсна от грубия естественонаучен мироглед. Но този груб естественонаучен мироглед обхваща само мъртвото, а не живото, никога не обхваща живото. А именно изучаването на живото би имало значението, което е крайно необходимо за нашия естественонаучен век. Но дълбоката връзка на всички тези факти с всеобемащите мирови събития съвсем не искат да я виждат.
Не искат да видят, че колкото повече се живее в представи отразяващи безжизненото, толкова повече се разрушава социалният, общественият живот.
Естественонаучните понятия е необходимо да се направят подвижни и така да се оживят, че действително да бъдат приложими към живота на хората, в известна степен да бъдат приложими към съвместния, обществен живот на хората.
към текста >>
Естественонаучните понятия е необходимо да се направят подвижни и така да се оживят, че действително да бъдат приложими към живота на хората, в известна степен да бъдат приложими към съвместния,
обществен
живот на хората.
В основни линии само това, което израсна от грубия естественонаучен мироглед. Но този груб естественонаучен мироглед обхваща само мъртвото, а не живото, никога не обхваща живото. А именно изучаването на живото би имало значението, което е крайно необходимо за нашия естественонаучен век. Но дълбоката връзка на всички тези факти с всеобемащите мирови събития съвсем не искат да я виждат. Не искат да видят, че колкото повече се живее в представи отразяващи безжизненото, толкова повече се разрушава социалният, общественият живот.
Естественонаучните понятия е необходимо да се направят подвижни и така да се оживят, че действително да бъдат приложими към живота на хората, в известна степен да бъдат приложими към съвместния, обществен живот на хората.
към текста >>
Но тук те са неизползваеми, и затова изобщо няма понятия за разбирането на
обществен
ия живот на хората; тях ги няма в съзнанието на хората – и ние стигаме до събитията, които скоро вече ще са на 4 години.
В най-новото време развитието е вървяло така, че в това, което се е смятало за наука, са се образували понятия, годни за разбирането на външната мъртва природа. За обяснение на живота на хората те са съвсем непригодни. Но ние искаме да обясним живота на хората. Общопризнатата наука използва тези понятия в историята, социологията, социалната политика и така нататък.
Но тук те са неизползваеми, и затова изобщо няма понятия за разбирането на обществения живот на хората; тях ги няма в съзнанието на хората – и ние стигаме до събитията, които скоро вече ще са на 4 години.
Хората трябва да се научат да образуват по-плътни, по-живи понятия.
към текста >>
Хора, приковани за машините, които от сутрин до вечер нямат работа с нищо друго, освен с машини, и които, когато вечер се откъснат от машините, отново имат работа с
обществен
а организация, представляваща отражение на машините, тези хора и света си представят като огромна машина.
Но що за мироглед се изработва при социалдемократите? Този мироглед е изграден върху понятията, според които работят машините; мироглед, който черпи своите представи за света от чисто механичния исторически материализъм, от материалистичното разбиране на човешкото общество. Ще прочетете за това във всяко социалистическо списание. Болшинството не ги чете, а би трябвало – за информация.
Хора, приковани за машините, които от сутрин до вечер нямат работа с нищо друго, освен с машини, и които, когато вечер се откъснат от машините, отново имат работа с обществена организация, представляваща отражение на машините, тези хора и света си представят като огромна машина.
При тях се е изработил мироглед, в който няма място за нищо индивидуално, където всичко е стегнато в менгемето на представите за мъртвото. Има една добра, истинна поговорка: смъртта прави всички равни; – но може да се каже и така: мироглед, опиращ се само на машинното, на мъртвото, също изравнява всичко, погасява всичко индивидуално, всичко живо. С мироглед, който черпи своя образец от машината, би било погасено всичко индивидуално, всичко живо. Това не беше опасно докато му се отдаваха като насън, сякаш сънувайки, отклонявайки всички мирогледни въпроси, и докато постепенно не изгубиха окончателно връзка с всички импулси, които биха могли да пронижат с ясно съзнание живота на човешкото общество, живота на възпитанието. По същество, в нашето ново време мирогледни въпроси се разработваха само там, където живееха в понятията, взети от света на машините.
към текста >>
116.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Волята за духовното живее в простите души, но те сами себе си още не разбират, тъй като са вкарани в заблуда от господстващото днес, широко разпространено "
обществен
о мнение".
Тъй като твърде много причини в човечеството прикриват действителните маски. А хората са много лековерни; затова те вярват на маските и не виждат какво е скрито под тях. Не могат да добият ясно и спокойно разбиране на това, което става в света, защото не могат да развият този начин на мислене, който прави възможна определена подвижност на Духа, необходима за духовната наука, и затова не могат да достигнат момента, когато действително ще влязат в тази подвижност на Духа. Не трябва да се проспиват събитията в света, трябва да се позволи на духовната наука да се пробуди, разбира се, ако поради стремежа към удобство, към удобство в живота, сами не се приспиваме. Нуждата от вливане в душата на духовното е голяма, но у мнозина от чувстващите се като водачи на човечеството, няма воля да се съобразяват с тази потребност.
Волята за духовното живее в простите души, но те сами себе си още не разбират, тъй като са вкарани в заблуда от господстващото днес, широко разпространено "обществено мнение".
Шопенхауер го наричаше "лична глупост". Водещи личности често са склонни да говорят за ограничеността на човешкото същество именно защото самите те не искат да изведат хората зад пределите на тези граници. Можете да видите това във всички области. Колко удобно се чувстват хората: искам да ви дам само един пример, когато те се оказват в положението, в което е попаднал френският теолог Луази /бележка 108/, който зае колеблива позиция между католическия модернизъм и немодернизма, макар, привидно, дълго време да стоеше на собствените си крака. Сега, под влияние на катастрофалните събития от наши дни, той се пита, какво стана с християнството при съвременното положение в света?
към текста >>
117.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Идеалът на този конгрес под председателството на Дарвиновия син*23 се състоеше в разностранното изследване на различните
обществен
и съсловия колко голям е черепът при богатите и колко голям е при бедните, каква е сетивната чувствителност при богатите и каква при бедните; колко издръжливи са едните и колко другите и т.н.
Виждате ли, наскоро в Лондон през 1912 беше основана една съвсем нова наука: евгениката (общоприето е за най-тъпите неща да носят и най-гръмки имена). Идеите на тази евгеника са взети от мозъците, не от душите, а от мозъците. И какво иска тя, тази евгеника? Тя иска да осигури занапред само нормални и здрави човешки поколения, тя се стреми да премахне всички непълноценни индивиди; да, с помощта на антропологията и националната икономика ти иска да изнамери такива закони, чието прилагане върху мъжете и жените ще има за последица раждането на здрави и нормални деца. Да, само че тези неща не са преценени докрай.
Идеалът на този конгрес под председателството на Дарвиновия син*23 се състоеше в разностранното изследване на различните обществени съсловия колко голям е черепът при богатите и колко голям е при бедните, каква е сетивната чувствителност при богатите и каква при бедните; колко издръжливи са едните и колко другите и т.н.
По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н. И всичко това представляваше суетен и празен шум, роден от празни мозъци; идеите им бяха износени и стари; тези идеи биха имали стойност само в условията на далечната Атлантска епоха. Тогава действително имаше определени закони, които чрез всевъзможни кръстоски и съчетания можеха да регулират човешките размери, растежа и т.н. Това беше един вид наука, с която утре ще стане дума атлантците злоупотребиха извънредно много. Тази наука,която работеше в параметрите на физическото тяло, знаеше: ако този мъж се съедини с онази жена (а в тогавашната епоха те изглеждаха твърде различно отколкото днес), тогава ще се роди дете, после на свой ред то може да се насочи в една или друга посока, също както се подхожда днес с растенията.
към текста >>
118.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче по съвсем друг начин стоят нещата с
обществен
ия, социалния и политически живот.
Обаче по съвсем друг начин стоят нещата с обществения, социалния и политически живот.
Човешкото мислене прониква до най-фините подробности на социалните структури. И тук то не се сблъсква с една действителност, тук то прави тази действителност. И когато това продължи няколко столетия, става така, че социалната действителност приема чертите на човешкото мислене. Тя започва да живее в противоречия. Социалната действителност започва да изживява себе си в такива форми, които не притежават в себе си нищо от силите на реалния духовен свят; и напрежението на тази социална действителност се разтоварва в социални карциноми, един от които е сегашната Световна война.
към текста >>
119.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Кой би повярвал например нека да си послужа с това доказателство -, че днес големите литературни творби далеч не стават достояние на широката
обществен
ост чрез пресата, която разбира всичко и се намесва във всичко?
По-мислете само как разсъждават днешните хора: Ах, колко забележителни са съвременните съобщителни средства! С каква лекота всеки от нас се свързва с другите! Колко напред е отишла нашата епоха! Да, припомнете си тези отличителни белези. Достатъчно е само да се замислим върху отделните факти и ще установим, че в това отношение нашата епоха показва доста странни особености.
Кой би повярвал например нека да си послужа с това доказателство -, че днес големите литературни творби далеч не стават достояние на широката общественост чрез пресата, която разбира всичко и се намесва във всичко?
Кой би по вярвал днес, че големите, епохални литературни творби могат да останат непознати за широката общественост? Хората все пак би трябвало да научават за тях. Но ето че през втората половина на 19 век онова, което днес наричаме и то с известен респект "преса", намери своите трайни очертания. Стигна се дотам, че някои литературни произведения се оказаха много повъзхвалявани от най-забележителните творби на писатели като Шпилхаген, Густав Фрайтаг, Паул Хайзе и т.н. Питам Ви: Има ли всред Вас хора, които да не са чували за книгата "Тринадесет липи" от Вебер*39?
към текста >>
Кой би по вярвал днес, че големите, епохални литературни творби могат да останат непознати за широката
обществен
ост?
С каква лекота всеки от нас се свързва с другите! Колко напред е отишла нашата епоха! Да, припомнете си тези отличителни белези. Достатъчно е само да се замислим върху отделните факти и ще установим, че в това отношение нашата епоха показва доста странни особености. Кой би повярвал например нека да си послужа с това доказателство -, че днес големите литературни творби далеч не стават достояние на широката общественост чрез пресата, която разбира всичко и се намесва във всичко?
Кой би по вярвал днес, че големите, епохални литературни творби могат да останат непознати за широката общественост?
Хората все пак би трябвало да научават за тях. Но ето че през втората половина на 19 век онова, което днес наричаме и то с известен респект "преса", намери своите трайни очертания. Стигна се дотам, че някои литературни произведения се оказаха много повъзхвалявани от най-забележителните творби на писатели като Шпилхаген, Густав Фрайтаг, Паул Хайзе и т.н. Питам Ви: Има ли всред Вас хора, които да не са чували за книгата "Тринадесет липи" от Вебер*39? Ето как пресата се намесва в живота на хората.
към текста >>
120.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Жреците на Мистериите, откъдето всъщност главно идват
обществен
ите порядки или както бихме се изразили днес "държавният
строй
" изпитваха удоволетворение, когато виждаха как навсякъде нравите, обичаите и навиците се изграждат според кръвното родство, според принадлежността към едно или друго племе, към един или друг народ.
Всичко това беше старателно подготвено по време на Атлантската епоха, но чрез съответните мерки то се повтори главно в Третата Египетско-халдейска културна епоха, а после и в Четвъртата, Гръцко латинската културна епоха. И ние виждаме как тъкмо в онези епохи в които се извърши един вид повторение на Лемурийската и Атлантската епоха, се държеше сметка за расовите, народностни и племенни връзки, накратко, за онези наследствени качества, които се предават чрез кръвта.
Жреците на Мистериите, откъдето всъщност главно идват обществените порядки или както бихме се изразили днес "държавният строй" изпитваха удоволетворение, когато виждаха как навсякъде нравите, обичаите и навиците се изграждат според кръвното родство, според принадлежността към едно или друго племе, към един или друг народ.
С оглед на кръвното родство те създаваха и законите. Ние не бихме могли да разберем това, което се роди от Мистериите на Третата и Четвъртата следатлантска културна епоха, без едно проучване на расовите, народност ни и племенни връзки, което беше провеждано от жреците на Мистериите, а както казах, от тях идваше и цялото законодателство в отделните области на Земята. Общо взето, в отделните области на Земята нищо друго не беше толкова важно, колкото регламентирането на кръвните връзки.
към текста >>
Също толкова абсурдно е, ако занапред някой поиска да ни убеди: по лицето на Земята ще се утвърди един социален
строй
, опиращ се на кръвната съпринадлежност към един или друг народ.
Защото напредъкът може да бъде постигнат, само ако хората изградят духовни връзки и се борят за тях в условията на ретроградното упадъчното развитие, което в известен смисъл е нещо напълно природосъобразно. Повтарям: Ретроградното развитие е напълно природосъобразно. За щото също както остарелият човек не може да остане в своята детска възраст, а с тялото си се включва в едно ретроградно развитие, такъв период на ретроградно развитие настъпи и за цялото човечество. Ние сме оставили зад себе си Четвъртата епоха и се намираме в Петата епоха; Шестата и Седмата епоха, наред е Петата, ще означават един вид остаряване на съвременния свят. Да се вярва, че старите идеали ще продължат да живеят, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял живот трябва да срича буквите, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете.
Също толкова абсурдно е, ако занапред някой поиска да ни убеди: по лицето на Земята ще се утвърди един социален строй, опиращ се на кръвната съпринадлежност към един или друг народ.
Ето как звучи гласът на Уилсън, гласът на Ариман.
към текста >>
121.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако човек приеме антропософския светоглед, той по-лесно би могъл да изгради у себе си известен усет за истината, докато според материалистичното образование на днешното време в което се изливат безбройните канали на пресата вниманието на
обществен
остта трябва да се насочва не към действителните факти, а към всевъзможни лозунги, обещания и т.н.
Подробности от този вид също са част от действителния свят и е много добре те да стават достояние на по вече хора.
Ако човек приеме антропософския светоглед, той по-лесно би могъл да изгради у себе си известен усет за истината, докато според материалистичното образование на днешното време в което се изливат безбройните канали на пресата вниманието на обществеността трябва да се насочва не към действителните факти, а към всевъзможни лозунги, обещания и т.н.
И когато някой като Делези се пробуди и започне да описва нещата такива, каквито са – колко хора узнават за тях? Колко хора чуват за тях? Те могат и да не чуят за тях, понеже пресата веднага ги погребва! В своята книга "Демокрацията и финансистите" Делези показа трезво мислене и положи много усилия, за да си изясни нещата. Той не е сляп поклонник на парламентаризма, нито сляп поклонник на демокрацията.
към текста >>
122.
Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката
обществен
ост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения».
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г.
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения».
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатване корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
към текста >>
123.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Въпросите на
обществен
ия живот постепенно ще стават въпроси на познанието, те ще бъдат извадени от сферата, в която са натъпкани днес от преобладаващото мнозинство на човечеството, чистата сфера на симпатиите и антипатиите.
Въпросите на обществения живот постепенно ще стават въпроси на познанието, те ще бъдат извадени от сферата, в която са натъпкани днес от преобладаващото мнозинство на човечеството, чистата сфера на симпатиите и антипатиите.
По отношение на действащото вече няма да решават мнозинствата. Но това действащо ще може да стане действено само ако хората не се плашат да възприемат важни неща в съзнанието си.
към текста >>
124.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Едно нещо, за което човечеството ще узрее през този пети следатлантски културен период, изглежда особено парадоксално за днешния човек, понеже голяма част от
обществен
ото мнение е насочено в противоположна посока, така да се каже, то иска да насочи хората в противоположна посока.
Едно нещо, за което човечеството ще узрее през този пети следатлантски културен период, изглежда особено парадоксално за днешния човек, понеже голяма част от общественото мнение е насочено в противоположна посока, така да се каже, то иска да насочи хората в противоположна посока.
Но това няма да помогне. Духовните сили, които, ако мога така да се изразя, са инжектирани в човечеството, в течение на петия следатлантски културен период ще стават все по-силни, отколкото искат някои хора или отколкото това лежи в смисъла на общественото мнение.
към текста >>
Духовните сили, които, ако мога така да се изразя, са инжектирани в човечеството, в течение на петия следатлантски културен период ще стават все по-силни, отколкото искат някои хора или отколкото това лежи в смисъла на
обществен
ото мнение.
Едно нещо, за което човечеството ще узрее през този пети следатлантски културен период, изглежда особено парадоксално за днешния човек, понеже голяма част от общественото мнение е насочено в противоположна посока, така да се каже, то иска да насочи хората в противоположна посока. Но това няма да помогне.
Духовните сили, които, ако мога така да се изразя, са инжектирани в човечеството, в течение на петия следатлантски културен период ще стават все по-силни, отколкото искат някои хора или отколкото това лежи в смисъла на общественото мнение.
към текста >>
Част от
обществен
ото мнение живо работи срещу това, но въпреки това то ще стане.
Част от общественото мнение живо работи срещу това, но въпреки това то ще стане.
Ще стане поради тази причина, че през петата следатлантска културна епоха голяма част от човечеството поради вътрешното си душевно узряване, поради необходимостта в развитието на човечеството просто ще развие някои духовни предразположения и естествено съзерцание в духовния свят. Тази част от човечеството, която ще даде най-добрите основи за това, което ще настъпи в следващата шеста следатлантска културна епоха, тази част от човечеството в петата следатлантска културна епоха, в която се подготвя, ще се покаже малко предразположена да се занимава особено с работите на физическото поле. В известна степен тя ще показва недостатъчен интерес за работите на физическото поле, ще работи да издигне душевния живот на по-висша степен, да сложи в ред известни духовни работи. Поради тази причина други хора, които са по-малко подходящи за този духовен живот, ще могат да си завоюват известни позиции във властта.
към текста >>
125.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Има братства и те винаги влияят на
обществен
ото мнение, като разпространяват различни неща чрез средства, на които най-малко се обръща внимание.
Ние живеем във времето на материализма и знаем, че от средата на 19 век досега материализмът достигна своята кулминация. Но противоположностите трябва да се появят в действителността едновременно. Точно в кулминацията на материализма човешкото развитие трябва, от друга страна, да съвпадне с онова овътрешняване на развитието на човечеството, което ще направи възможно Христос действително да се възприеме в етерния свят. Може да се разбере, че именно оповестяването на тази тайна за етерното появяване на Христос, за това ново отношение, в което Христос ще встъпи, ще предизвика неудоволствие и съпротива при онези хора, които, като принадлежащи към някои братства, искат да използват в техен смисъл това събитие през 20 век, това появяване на етерния Христос. Те не искат то да стане всеобщо благо за човешкото познание.
Има братства и те винаги влияят на общественото мнение, като разпространяват различни неща чрез средства, на които най-малко се обръща внимание.
Има окултни братства, които разпространяват, че времето на материализма скоро ще изтече, дори че в известна степен е изтекло. Бедните, достойни за съжаление «умни хора», умни, разбира се, в кавички, които в многобройни събрания, книги и сдружения разпространяват днес учението, че материализмът е изиграл ролята си, че вече се разбира нещо за духа! Те не могат да дадат на хората нищо повече от думата дух и отделни фрази. Тези хора повече или по-малко стоят в служба на онези, които имат интерес да казват, което не е истина, че материализмът е изиграл ролята си. Това не е истина, а напротив, материалистическата нагласа ще се засилва и най-добре ще избуява, когато хората си въобразят, че повече не са материалисти.
към текста >>
126.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Преди това да стане, няма да има добро по отношение на изграждането на
обществен
ите отношения.
Но днес може да се каже нещо като това, което сега ви подчертах, че Ирландия е съвсем особена почва. От такива предания би трябвало между многото фактори да изпъкне един фактор, който днес по плодоносен начин може да доведе до социално-политически идеи. Би трябвало да се съобразяваме с такива фактори. Това, което казах за Ирландия, е един фактор, човек трябва да се съобразява с такива фактори. Всичко това трябва да се събере и да стане наука за формиране на човешките отношения на Земята.
Преди това да стане, няма да има добро по отношение на изграждането на обществените отношения.
Това, което може да се каже, като се изхожда от духовния свят, би трябвало да се влее в мерките, които се вземат. Затова в публичните лекции130 казах, че е важно всички, които имат общо с обществени дела, държавници и т. н., да се запознаят с тях, защото само чрез това ще могат да овладеят действителността. Но те не го правят, преди всичко не са го направили досега. Но то е необходимост.
към текста >>
Затова в публичните лекции130 казах, че е важно всички, които имат общо с
обществен
и дела, държавници и т.
Би трябвало да се съобразяваме с такива фактори. Това, което казах за Ирландия, е един фактор, човек трябва да се съобразява с такива фактори. Всичко това трябва да се събере и да стане наука за формиране на човешките отношения на Земята. Преди това да стане, няма да има добро по отношение на изграждането на обществените отношения. Това, което може да се каже, като се изхожда от духовния свят, би трябвало да се влее в мерките, които се вземат.
Затова в публичните лекции130 казах, че е важно всички, които имат общо с обществени дела, държавници и т.
н., да се запознаят с тях, защото само чрез това ще могат да овладеят действителността. Но те не го правят, преди всичко не са го направили досега. Но то е необходимост.
към текста >>
127.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Определени човешки сили се влагат, за да се поставят в служба на ариманическо-луциферически сили импулсите, които бяха правилни импулси до Френската революция и бяха поддържани от известни окултни школи, но сега да се поставят така, че да се поддържа
обществен
ред, който човечеството смята, че е надделяло от края на 18 век насам.
Ще видите как много неща ще ви се изяснят, когато ги разгледате в светлината, излъчваща се от такива идеи. Защото в наше време наистина става въпрос не да се противопоставят силите и констелациите на силите, за които винаги се говори във външния екзотеричен живот, а се касае за съвсем други неща. Касае се за това, че понастоящем действително следва да се разпростре един вид було над истинските импулси, за които става въпрос. Наистина има определени човешки сили, които могат да спасят нещо за себе си. Какво да спасят?
Определени човешки сили се влагат, за да се поставят в служба на ариманическо-луциферически сили импулсите, които бяха правилни импулси до Френската революция и бяха поддържани от известни окултни школи, но сега да се поставят така, че да се поддържа обществен ред, който човечеството смята, че е надделяло от края на 18 век насам.
към текста >>
128.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката
обществен
ост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г.
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
129.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато се издигне
обществен
о, той има спомен само за знанието на главата, което е възприел.
Но главата и сърцето трябва да стоят в непрекъсната взаимовръзка също морално и душевно. Днес това не може да стане, понеже даваме на децата си толкова малко за сърцето, за целия останал организъм. Ние им даваме нещо само за главата. Човекът става на тридесет и пет години. Сега той притежава най-многото знание на главата.
Когато се издигне обществено, той има спомен само за знанието на главата, което е възприел.
Той си припомня чисто интелектуално това, което е усвоил. Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне човек да си спомня по-късно в живота наученото не само с паметта, а с чувствата, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи. Това обаче, човек да може не само да си спомня, трябва да стане идеал на духовната наука във възпитанието. Днес дори и това не се прави. Човек изкарва изпита си и след това забравя всичко, което е натъпкал в главата си.
към текста >>
130.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Тогава решават да му дадат нещо, от което нищо не разбира, портфолиото на
обществен
ите работи, на
обществен
ите строежи.
Тогава решават да му дадат нещо, от което нищо не разбира, портфолиото на обществените работи, на обществените строежи.
Но не щеш ли, за три месеца той така навлиза в нещата, че има големи постижения като министър именно в тази област, от която преди нищо не е разбирал.
към текста >>
Можете само да попитате: Какви хора са тези, които до двадесет и седмата си година – това днес е границата – са се развили така, че са възприели предлаганото им от обкръжението, и след това са встъпили в
обществен
ия живот и повече не са продължили развитието си?
Това е характерна фигура от съвремието. Такива има в един или друг смисъл много.
Можете само да попитате: Какви хора са тези, които до двадесет и седмата си година – това днес е границата – са се развили така, че са възприели предлаганото им от обкръжението, и след това са встъпили в обществения живот и повече не са продължили развитието си?
към текста >>
Затова социалните науки са толкова стерилни и човечеството достигна до това катастрофално настояще, в което социалните структури предизвикват хаос по цял свят, понеже хората не дават възможност на духовнонаучните мисли, които трябва да протекат от импулсите на човешкото развитие, да се влеят в социалното мислене, в
обществен
ия живот.
Сега живеем в епоха, в която хората трябва да си признаят, че времето на инстинктивния живот е отминало. Няма да успеем да изградим социални структури, ако не сме в състояние да оживим социалното мислене чрез представите, които произлизат от обхващането на духовния свят.
Затова социалните науки са толкова стерилни и човечеството достигна до това катастрофално настояще, в което социалните структури предизвикват хаос по цял свят, понеже хората не дават възможност на духовнонаучните мисли, които трябва да протекат от импулсите на човешкото развитие, да се влеят в социалното мислене, в обществения живот.
Действително има духовни причини за това катастрофално настояще. Те са в съпротивата на хората срещу вливането на духа. Чрез това действително се поражда настоящата катастрофа, защото хората навсякъде се обръщат срещу духа, който иска да се прояви.
към текста >>
Оттам е истина, че когато хората искат да внесат упадъка в
обществен
ия живот, следователно също и в практическия живот, тогава в парламентите поставят учени и теоретици.
Оттам е истина, че когато хората искат да внесат упадъка в обществения живот, следователно също и в практическия живот, тогава в парламентите поставят учени и теоретици.
Такива хора ще измъдрят закони, които да доведат до упадъчни явления, понеже с това, което днес се смята за научно, могат да се разкрият само упадъчните явления в историята. Тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората. Това е много по-необходимо, отколкото повечето хора смятат, и ако те честно и правдиво се стремят, трябва да разберат кое ще изведе човечеството от настоящото катастрофално време. Не бива повече да се проспиват найважните събития, които се случват несъзнателно в човешкия живот, за които хората няма да са дораснали със съзнанието си, ако не желаят да ги осветят с духовната наука. Става дума именно за това, животът да се обхване в неговата реалност, действително да се погледне в истинското изграждане на живота.
към текста >>
Как всички, които може би щяха да заемат най-важните
обществен
и постове, загинат по бойните полета!
Запитайте се колко от онези, които биха направили това, което предположихте за 1930 година, паднат по бойните полета и никога повече няма да могат да вземат физическо участие в ръководството на физическите земни работи? Други ще вземат участие! Обрисувайте във въображението си тези две картини една до друга: едната – ако тази военна катастрофа не дойде, ще настъпи това, което си представихте относно бъдещето. И втората картина, която сега трябва да си представите.
Как всички, които може би щяха да заемат най-важните обществени постове, загинат по бойните полета!
Когато си представите такива картини, ще достигнете до истинско разбиране за майа, за голямата илюзия на външния физически план. Такъв ли ще е този физически план през 1939 година, ако онези, които през 1913 година са били младежи, останат живи? Ще бъде съвсем различно. Да се премислят такива неща, не е без значение. Но когато премисляте такива неща, ще разберете, че само духовната наука може да предложи по отговарящ на реалността начин възможността да се мисли в правилния смисъл също и в сегашната действителност.
към текста >>
131.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
За него индустриализмът може да се определи като
обществен
о-историческа необходимост.
[vi] Клод Анри дьо Рувруа, граф дьо Сен-Симон е роден на 17 октомври 1760 година в град Париж. Определят го като първия теоретик на индустриалното общество. Представител е на западноевропейския критичен утопичен социализъм. Главен обект на неговите изследвания става производителят, индустриал. С термина "индустриал" Сен-Симон определя всички, които се трудят, творят и организират.
За него индустриализмът може да се определи като обществено-историческа необходимост.
Трябва напълно да се разгърнат силите на науката и развитието на производството. Той запазва частната собственост, стига да бъде ограничена и отменя привилегиите по рождение. Сен-Симон защитава трудовия народ, като го определя като най-страдащата класа. Починал на 19 май 1825 г.
към текста >>
132.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя
обществен
съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия.
И така е било в началото след Мистерията на Голгота. Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало. В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята. Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия. Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения.
Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия.
Така е било до Мистерията на Голгота. След Мистерията на Голгота е останала само паметта за това. И какви са били последствията от това?
към текста >>
Божественият ред, който е трябвало да намери своето отражение в човешкия ред, е носил в себе си нещо теократично; прилагането на голи понятия към човешкия
обществен
ред дало нещо, което може да се определи като просто средство за поддържане на
обществен
ия ред.
Но след това постепенно човечеството оставяло съзнанието, което то, изхождайки от историческата памет, заимствало от епохата на древната теокрация, когато още са знаели, че земната уредба действително е следствие от божествените действия. На мястото на живия божествен свят, който още виждали в древните времена, и за който още знаели, навлезли абстрактните понятия. Вместо съзнанието, че там горе съществува свят от божествени индивидуалности, се появили абстрактните метафизични понятия. И настъпили столетия, когато хората на мястото на индивидуалните богове – християните ги наричали ангели – поставили абстрактните понятия, метафизиката на абстрактните понятия.
Божественият ред, който е трябвало да намери своето отражение в човешкия ред, е носил в себе си нещо теократично; прилагането на голи понятия към човешкия обществен ред дало нещо, което може да се определи като просто средство за поддържане на обществения ред.
Ако по-рано са мислили, че в човешката обществена структура трябва да намери отражение божественият свят, в метафизичната епоха са се грижели само да поддържат реда, да наказват злото и да не наказват доброто или да го награждават, запазвайки така обществения ред. Когато на мястото на живите богове навлезли абстрактните метафизични понятия, започнали да се грижат само за това, да създадат човешки ред, който така щампова хората, че те да се подчиняват на другите, не защото това подчинение отразява отношенията между Архангели и Ангели, а доколкото редът може да се установи от това, че един заповядва, а другите го слушат. На мястото на живия социален ред застанали абстракциите.
към текста >>
Ако по-рано са мислили, че в човешката
обществен
а структура трябва да намери отражение божественият свят, в метафизичната епоха са се грижели само да поддържат реда, да наказват злото и да не наказват доброто или да го награждават, запазвайки така
обществен
ия ред.
Но след това постепенно човечеството оставяло съзнанието, което то, изхождайки от историческата памет, заимствало от епохата на древната теокрация, когато още са знаели, че земната уредба действително е следствие от божествените действия. На мястото на живия божествен свят, който още виждали в древните времена, и за който още знаели, навлезли абстрактните понятия. Вместо съзнанието, че там горе съществува свят от божествени индивидуалности, се появили абстрактните метафизични понятия. И настъпили столетия, когато хората на мястото на индивидуалните богове – християните ги наричали ангели – поставили абстрактните понятия, метафизиката на абстрактните понятия. Божественият ред, който е трябвало да намери своето отражение в човешкия ред, е носил в себе си нещо теократично; прилагането на голи понятия към човешкия обществен ред дало нещо, което може да се определи като просто средство за поддържане на обществения ред.
Ако по-рано са мислили, че в човешката обществена структура трябва да намери отражение божественият свят, в метафизичната епоха са се грижели само да поддържат реда, да наказват злото и да не наказват доброто или да го награждават, запазвайки така обществения ред.
Когато на мястото на живите богове навлезли абстрактните метафизични понятия, започнали да се грижат само за това, да създадат човешки ред, който така щампова хората, че те да се подчиняват на другите, не защото това подчинение отразява отношенията между Архангели и Ангели, а доколкото редът може да се установи от това, че един заповядва, а другите го слушат. На мястото на живия социален ред застанали абстракциите.
към текста >>
Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя
обществен
ред, различни от тези, които действат отвън.
Това е свързано с много неща и много зависи от него. Съвсем неудовлетворително е, абстрактно да се говори за развитието на разбирането за истинност, а е необходимо в подробности да се знае, как разбирането за истинност води човешките души по различни пътища, в зависимост от вида на разбирането за истинност. Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика. Сега такова внедряване няма. Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм.
Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън.
Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред. Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури. Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил. Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност.
към текста >>
Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други
обществен
и структури.
Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика. Сега такова внедряване няма. Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм. Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън. Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред.
Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури.
Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил. Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност. Това е важно, макар и днес това да е неудобно. Но ако непредубедено застанем на гледната точка на истинското разбиране на действителността, трябва да приемем в себе си някои неудобни истини.
към текста >>
Германският гьотеанизъм като такъв, е изграден така, че от него може да се развие спиритуализма; френският контеанизъм е изграден така, че заедно с него може да се развива спиритуализъм, както виждаме това с примера на Огюст Конт и Сен-Симон, които наред с позитивистката философия се придържали и към определени мистични убеждения; при английския утилитаризъм, чиито представител е Бентам, е възможна само рязка опозиция от страна на спиритуализма по отношение на
обществен
ата позиция.
И за да привлека към това вашето внимание, ви казвам, че утрешните разглеждания трябва да разрешат това противоречие. Можете да съпоставите помежду им три неща: гьотеанизма, контеанизма и бентамизма. Тези три неща се намират в различно отношение към духовния стремеж на човека в бъдеще.
Германският гьотеанизъм като такъв, е изграден така, че от него може да се развие спиритуализма; френският контеанизъм е изграден така, че заедно с него може да се развива спиритуализъм, както виждаме това с примера на Огюст Конт и Сен-Симон, които наред с позитивистката философия се придържали и към определени мистични убеждения; при английския утилитаризъм, чиито представител е Бентам, е възможна само рязка опозиция от страна на спиритуализма по отношение на обществената позиция.
Това е, което се определя от самата почва, на която става развитието. Френската същност трябва така да се развива, че попътно заедно да вървят един с друг идеализмът и реализмът, мистиката и позитивизмът; в Англия, вътре в британската същност, все повече и повече тези неща придобиват такъв характер, че спиритуалистите трябва рязко да се противопоставят на собствения си народ, против философията, която разцъфтява на народностната почва.
към текста >>
133.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Защото е невъзможно, намирайки се в
обществен
ия живот, който трябва да се разиграва тук, ако имаме предвид нещо реално, такова, като това сградата, винаги да се държиш на нивото на това, което като реално знание изхожда от дълбоки основи.
Този, който иска да ми съобщи нещо, който иска да обсъди нещо с мен, нека направи това съвсем открито, и нека не мисли, че ако го прави тайно, ми дава нещо необходимо! Аз не се поддавам, както вече казах, на никакви илюзии, и ако някой мисли така, много греши. Също ако става дума за това, че тук в тази сграда има хора, които са двулични, които, ако мога така да се изразя, се поддават на определена двусмисленост, не е нужно да ми се съобщава нещо, ако не се излиза с открито лице. Защото не съм в състояние да кажа на всеки какво мисля. Знам за хората, също и за тези, които се намират в тази сграда, повече, отколкото мога да кажа: не трябва да се мисли, че е необходимо тайно да ми се обръща внимание към такива неща, които, може би, вредят тук.
Защото е невъзможно, намирайки се в обществения живот, който трябва да се разиграва тук, ако имаме предвид нещо реално, такова, като това сградата, винаги да се държиш на нивото на това, което като реално знание изхожда от дълбоки основи.
И така, ако някой иска нещо да каже, трябва да го прави открито, иначе се създава впечатление, че се поддавам на илюзии, и че се заблуждавам относно хората, с които имам работа. Аз не се поддавам на илюзии и добре знам, че съществува двуличие.
към текста >>
134.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тогава казах, че в съвременното
обществен
о у
строй
ство съществуват известно количество тумори, – изнесох лекции за това от 9 до 14 април 1914 г.(виж бележка 48-бел.на прев.) , – това беше сякаш обобщение на всичко, което по принцип се е излагало от мен в хода на нашето антропософско развитие в различни форми, за да се подготви човечеството за момента, когато за социалното раково образувание ще настъпи особено критичния момент, – 1914 г.!
Тогава казах, че в съвременното обществено устройство съществуват известно количество тумори, – изнесох лекции за това от 9 до 14 април 1914 г.(виж бележка 48-бел.на прев.) , – това беше сякаш обобщение на всичко, което по принцип се е излагало от мен в хода на нашето антропософско развитие в различни форми, за да се подготви човечеството за момента, когато за социалното раково образувание ще настъпи особено критичния момент, – 1914 г.!
към текста >>
135.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано
обществен
ото начало и как то се прониква от духовното.
В Средна Европа тези елементи се проникнаха взаимно. В британска Западна Европа обаче, както и в Америка по-късно, се запази един определен остатък от старите възгледи – такива, каквито съществуваха в княжеския, в аристократичния елемент.
Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано общественото начало и как то се прониква от духовното.
Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н. Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира. И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите. Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух. Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира.
към текста >>
Относно схващането за проникването на духовното в
обществен
ото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н.
В Средна Европа тези елементи се проникнаха взаимно. В британска Западна Европа обаче, както и в Америка по-късно, се запази един определен остатък от старите възгледи – такива, каквито съществуваха в княжеския, в аристократичния елемент. Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано общественото начало и как то се прониква от духовното.
Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н.
Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира. И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите. Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух. Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира. Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население.
към текста >>
Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно
обществен
ото начало, съгласно принципа на ордените.
Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира. И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите. Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух. Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира. Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население.
Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените.
Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур. Нещата в световния исторически живот винаги се преплитат. Никога не може да се разбере дадено развитие, ако само си представяме, че следващото е пряко следствие от предходното. Забележително е, че по отношение на човешките представи, по отношение на всичко това, което действа в човешките души, този принцип на ложите – превърнал се в една маймунска карикатура при свободното масонство – е на свой ред вътрешно родствен с йезуитството. Така че колкото и враждебно да е йезуитството към ложите, по отношение формата на представите (мислите), се наблюдава поразително сходство.
към текста >>
Тези оттенъци на европейското съзнание трябва да се имат предвид, тъй като те са дълбоко вкоренени не само в отделния човек, но и в душевното развитие в Европа през петата следатлантска епоха, а също така и в много от
обществен
ите развития.Това са най-важните оттенъци на Христовия импулс.
Тези оттенъци на европейското съзнание трябва да се имат предвид, тъй като те са дълбоко вкоренени не само в отделния човек, но и в душевното развитие в Европа през петата следатлантска епоха, а също така и в много от обществените развития.Това са най-важните оттенъци на Христовия импулс.
Може още много да се говори по тези въпроси, но заради ограниченото време днес ще ви дам само една скица.
към текста >>
136.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Пренесете вашия ентусиазъм в социалните и
обществен
ите дискусии на нашето време, разпалете и задълбочете в себе си социалното чувство и разбирането за това, което трябва да възтържествува между човека и друг човек — тогава от вас ще се излива истинска антропософска дейност в социалната област.
Социалното съдружие се търси от най-вътрешната ни духовна потребност и от усета за нашето време. И в този смисъл Духовната наука — когато говори на хора, които са подготвени до някаква степен чрез знанията в другите духовно-научни области — може да доведе до по-дълбоко разбиране на социалния проблем. Като хора, оформени от знанията на Духовната наука, пред вас стои велика социална задача, стига да приемете живото чувство, което социалните въпроси задвижват във вас, и го поставите като основа за работа в полза на днешното човечество.
Пренесете вашия ентусиазъм в социалните и обществените дискусии на нашето време, разпалете и задълбочете в себе си социалното чувство и разбирането за това, което трябва да възтържествува между човека и друг човек — тогава от вас ще се излива истинска антропософска дейност в социалната област.
към текста >>
137.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Същото се отнася и с всичко, което е свързано с
обществен
ото право.
Например какво можем да вземем за основополагащ светски [земен] тип правни отношения? Това е правото на лична собственост, на имущество. Ако аз притежавам парцел земя, правото ми на изключителни права за владение на земята ми се дават изцяло по политически път. Това е правото, което ми позволява да не разрешавам на всички други да използват земята, да я застрояват и т.н.
Същото се отнася и с всичко, което е свързано с общественото право.
Сборът от всички закони на общественото право, заедно с онова, което защитава обществото от външни намеси — това е всичко, което образува политическия живот в най-строг смисъл.
към текста >>
Сборът от всички закони на
обществен
ото право, заедно с онова, което защитава обществото от външни намеси — това е всичко, което образува политическия живот в най-строг смисъл.
Например какво можем да вземем за основополагащ светски [земен] тип правни отношения? Това е правото на лична собственост, на имущество. Ако аз притежавам парцел земя, правото ми на изключителни права за владение на земята ми се дават изцяло по политически път. Това е правото, което ми позволява да не разрешавам на всички други да използват земята, да я застрояват и т.н. Същото се отнася и с всичко, което е свързано с общественото право.
Сборът от всички закони на общественото право, заедно с онова, което защитава обществото от външни намеси — това е всичко, което образува политическия живот в най-строг смисъл.
към текста >>
138.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Затова аз никога не казвам на хората: „Ето как трябва да организирате средствата за производство като частна собственост или средствата за производство като
обществен
ата собственост.“ По-скоро съм склонен да кажа: „Опитайте да работите за обособяването на трите члена в социалния организъм.
Затова аз никога не казвам на хората: „Ето как трябва да организирате средствата за производство като частна собственост или средствата за производство като обществената собственост.“ По-скоро съм склонен да кажа: „Опитайте да работите за обособяването на трите члена в социалния организъм.
Тогава движенията на капитала ще се регулират от духовната сфера и ще се съчетават с човешките права от политическата сфера. Тогава духовният живот и правовият живот ще протичат заедно с икономическия живот по един по-добър начин. И тогава ще настъпи такава социализация, която в съответствие с определени концепции в правото ще гарантира, че онова, което човек придобива в излишък на неговите собствени нужди като потребител, непрекъснато ще преминава в духовната сфера. Така то се завръща отново в духовната сфера.“
към текста >>
След това тя става
обществен
а собственост.
В наши дни този ред се прилага само за интелектуалната собственост, където не смущава никого. Един човек не може да запази своята духовна собственост за потомците си за по-дълго от определен период — най-много тридесет години след неговата смърт.
След това тя става обществена собственост.
Трябва само да вземем това като един възможен модел за възвращаемост на всичко, което е произведено от усилията на даден индивид, всъщност на всичко, което се използва от капиталистическата система — един модел за възвращаемостта на всичко това в социалния организъм. Въпросът тогава е само: „Как ще се разпределя всичко това? “ На такива части, които ще са справедливи спрямо непосредствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната сфера. Хората ще я организират така, ако са правилно поставени в условията на социалния ред. Ето какво се влага в този начин на мислене.
към текста >>
139.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Една голяма част на днешния цивилизован свят се стреми днес да изгради един нов социален
строй
.
Но от последните четири столетия насам всички наши популярни представи са произлезли от популяризирането на естественонаучния метод. Днес вече самият селянин там навън в селото мисли общо взето естественонаучно, макар и да облича това в неговите собствени думи. Естественонаучното мисли общо взето също самият католицизъм с неговия догматичен материализъм. Естественонаучното мислене владее всъщност всичко. Обаче днес сме стигнали до момента, в който е станало необходимо да изградим социален ред.
Една голяма част на днешния цивилизован свят се стреми днес да изгради един нов социален строй.
Социални изисквания живеят днес в цивилизованото човечество. От какво са произлезли те? Те са произлезли от твърде подсъзнателни импулси на човешката природа. С какво искат хората да задоволят тези изисквания? С резултати на естественонаучното мислене И естественонаучните резултати днес хората наричат в най-широки кръгове "социално мислене", защото прилагат тези резултати към социалния живот на днешното човечество.
към текста >>
В тази статия се казва, че е настъпило едно общо настроение против капиталистическия стопански
строй
, същевременно с едно отвръща не от марксисткия социализъм.
В 31/32 Тетрадка на културносоциалистическото седмично списание "Нова земя", което излиза във Виена, бе публикувана една статия под заглавието "Светоглед на криза" от Карл Полании.
В тази статия се казва, че е настъпило едно общо настроение против капиталистическия стопански строй, същевременно с едно отвръща не от марксисткия социализъм.
към текста >>
140.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
По един или друг начин всеки участва в този духовен живот: Някой, може би защото начинът му на живот се определя от икономически обстоятелства или
обществен
о положение, учи само в основно училище; друг може би е приет по-нататък в образователните ни учреждения.
Нека сега прекараме накратко пред нашето духовно виждане тези три потока в тяхната последователност. Ние днес имаме духовен живот.
По един или друг начин всеки участва в този духовен живот: Някой, може би защото начинът му на живот се определя от икономически обстоятелства или обществено положение, учи само в основно училище; друг може би е приет по-нататък в образователните ни учреждения.
И наученото по този начин от човешките същества живее и действа сред нас в социалния ни живот. Чрез това ние сме свързани с нашите ближни.
към текста >>
Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия
обществен
живот в съгласие с така придобитото познание.
В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад. Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти. Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите.
Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото познание.
Затова в тези мистерийни центрове се провеждало обучение за гледане на добитък, за обработка на полята, за тресиране на водните пътища и т.н. Тази Наука на Посвещението от дълбоката древност имала тласкаща сила за социалния живот; тя била нещо, което давало пълна свобода на целия човек. Тя била в състояние не само да казва прекрасни неща за доброто и истината, а също можела и чрез самия Дух да управлява практическия живот, можела да го организира и да му придава форма.
към текста >>
Потокът от Гърция е влязъл в нашите колежи, в нашите основни и средни училища, в целия
обществен
културен живот на съвременното човечеството.
Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен. И онова, което за гърците все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните Мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот. В нашия съвременен образователен живот всичко е станало лишено от жива връзка. Днес преследваме една абстрактна наука. Ние вече не намираме връзка между тази отвлечена наука и външния живот.
Потокът от Гърция е влязъл в нашите колежи, в нашите основни и средни училища, в целия обществен културен живот на съвременното човечеството.
Днес може да се наблюдава едно странно нещо. Ние срещаме сред хората, с които сме заобиколени някои, които наричаме "благородници", "аристократи". Напразно се опитваме да открием причината защо някоя личност е аристократ, а друга не е, защото човечеството отдавна се е лишило от онова, което разграничава аристократа от неаристократа. Аристократът бил водач в старите източни Мистерии на Светлината. Той можел да бъде аристократ, защото от него идвало всичко, което имало реален и жив импулс в икомическите и политическите дела.
към текста >>
Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия
обществен
живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества.
Нека сега обърнем очите на душата си към втория поток. Този втори поток има друг произход, който също лежи далеч назад в еволюцията на човечеството. Той също в основата си бил обединен с Мистериите, и по-точно с Мистериите на Египет. Аз нарекох първия поток "Мистериите на Изтока" или "Мистериите на Светлината". Ще нарека този втори поток "Мистериите на Човека".
Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества.
Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации. Бих могъл да го нарека "потокът на правата". Той поел своя път през Рим. Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от познанието на тези Мистерии на Човека.
към текста >>
141.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Така в това "не" на Давид Фридрих Щраус се изразява едно фатално, но изцяло честно мнение, и в нас днес често възниква чувството: дали
обществен
ите защитници на тази или онази религиозна вяра са толкова честни, колкото бе Давид Фридрих Щраус?
Така в това "не" на Давид Фридрих Щраус се изразява едно фатално, но изцяло честно мнение, и в нас днес често възниква чувството: дали обществените защитници на тази или онази религиозна вяра са толкова честни, колкото бе Давид Фридрих Щраус?
Нима те не виждат, че макар и да използват името на Христос, всъщност са дейни противници на Християнството?
към текста >>
142.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Има личности, на които им липсва кураж, които се присъединяват към Антропософското Общество и тогава казват: "Да, Духовната Наука е нещо, което ми харесва, но не искам да имам нищо общо с
обществен
а дейност, тя няма място в нея." Такива членове могат да вземат пример от нашите противници.
Но наистина е необходимо да приемем в своите души новогодишните импулси, които ни предпазват от сънливо и невнимателно преминаване покрай онова, което се случва всъщност, импулси които ни карат твърдо да приемем непреклонната цел на Антропософската Духовна Наука. Също и в нашите собствени кръгове виждам мнозина, които биха искали да проспят нещата, които им се разкриват, без състрадание, без състрадание за онова, случващо се в наше време и което, оставено на себе си, трябва да доведе до крах!
Има личности, на които им липсва кураж, които се присъединяват към Антропософското Общество и тогава казват: "Да, Духовната Наука е нещо, което ми харесва, но не искам да имам нищо общо с обществена дейност, тя няма място в нея." Такива членове могат да вземат пример от нашите противници.
Йезуитът отец Цимерман следва всичко, което правим. Той завършва статията, спомената по-горе, с изречението: "Седмичникът "Троичният социален организъм", например брой осми, разбира се поддържа мнението, че "църквата заговорничи" срещу историческата задача на самоопределянето на индивида." Също и в други статии йезуитът отец Цимерман показва колко сериозно взема всичко, което правим.
към текста >>
143.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
И става така, че в света на музиката онези, начело на нейните
обществен
и интереси не са експерти, които осъзнават истинските нужди.
Той пише: „Едва ли някоя от асоциациите включва всички членове на професията. Може би най-добре са „Немските Музикални Обединения“ които включват по-специално оркестранти и „Обединението на Музикалните търговци“, където има обща основа, поради техните икономически цели. След голям интервал следват различните академически и неакадемически учители по музика, учителки по пеене в музикалните училища, органисти, директори и критици, както и композитори и изпълнители на музика. Егоистични интереси и съперничества са отблъснали мнозина да се присъединят към тези асоциации. Общо взето, работещите в културни професии са далеч от осъзнаване нуждата от организация.
И става така, че в света на музиката онези, начело на нейните обществени интереси не са експерти, които осъзнават истинските нужди.
В големите Държавни както и в провинциалните органи, дилетанти имат авторитета и също, според силата на партиите, политици, за които изкуството е само вторичен интерес и които макар и да имат често добрата воля, обикновено им липсва експертното знание и не са освободени от предразсъдъци. И така става, че Държавата почти никак не успява да посрещне оправданите изисквания на музиката. И това не се отнася само до музиката, то е типично за всички културни нужди. Също осъществяването икономическите проблеми на хората не могат подходящо да се разрешат от политиците, които досега са боравили с тези въпроси, напоследък се основава нов „Икономически Съвет“. От около 400 места, три бяха дадени на Изкуството такава беше преценката за важността му.
към текста >>
144.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Но ако човек занемари непосредствените си
обществен
и и лични задължения, ако в своето физическо тяло той не внесе това, което може да бъде внесено по време на земния живот, тогава той се проявява като един разрушителен елемент в онези сфери, които остават недостъпни за обикновеното съзнание.
Правилната преценка на подобни процеси е свързана още и с това, че благодарение на Антропософията както тук всички се надяваме човек непрекъснато задълбочава своя религиозен живот.
Но ако човек занемари непосредствените си обществени и лични задължения, ако в своето физическо тяло той не внесе това, което може да бъде внесено по време на земния живот, тогава той се проявява като един разрушителен елемент в онези сфери, които остават недостъпни за обикновеното съзнание.
към текста >>
145.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ние работим наистина не само с изключване на
обществен
остта, а при най-важните неща също и с изключване на интереса на Антропософското общество!
Не се говори за него. Не е необходимо да се говори, за да се прославя, а защото може да бъде благоприятно за цялото развитие. Но началото за това да не се говори за нещата, е направено още в нашето Антропософско общество. Бих искал да гласуваме за това, колко от нашите членове са имали възможност да узнаят за значението на този факт! Тогава не е за чудене, че щом Антропософското общество вече започне да не се интересува за това, което се случва при нас, естествено, това се отразява и навън.
Ние работим наистина не само с изключване на обществеността, а при най-важните неща също и с изключване на интереса на Антропософското общество!
Но това е, което днес искам поне само да го кажа в скоби. Важното е, че ние действително ще разберем човешкия организъм, когато разберем неговото висше диференциране.
към текста >>
146.
Рудолф Щайнер за записките на лекциите.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
От моята антропософска дейност произлизат публикуваните за цялата
обществен
ост книги и поредицата лекционни цикли, които първоначално бяха замислени като частни издания, достъпни само за членовете на Теософското (по-късно Антропософското общество).
От моята антропософска дейност произлизат публикуваните за цялата общественост книги и поредицата лекционни цикли, които първоначално бяха замислени като частни издания, достъпни само за членовете на Теософското (по-късно Антропософското общество).
Тези повече или по-малко точни записки на лекциите не са преглеждани и коригирани от мен поради липса на време. Аз бих предпочел устно изговореното слово да остане такова. Но членовете на Обществото изискаха разпечатването на циклите, което и стана. Ако бих имал време да коригирам нещата, нямаше още от началото да съществува ограничението «само за членовете». От повече от една година то вече е отпаднало.
към текста >>
Изложението в тези вътрешни лекции беше такова, каквото не би могло да бъде в публикациите, които бяха предназначени за външната
обществен
ост.
След като се проведоха вътрешни курсове в смисъла на това изискване, се прибави и нещо друго. На тези лекции присъстваха само членове на Обществото. Те бяха запознати с началните сведения от антропософията. Пред тях беше възможно да се говори така, както към напреднали в областта на антропософията.
Изложението в тези вътрешни лекции беше такова, каквото не би могло да бъде в публикациите, които бяха предназначени за външната общественост.
към текста >>
Публикациите за широката
обществен
ост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото.
Така в двустранността на публичните и частните издания лежи действително нещо, което произлиза от две различни основания.
Публикациите за широката общественост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото.
Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и в моето живо участие в него от чутото произлиза начинът на изложението в лекциите.
към текста >>
147.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Надявах се още, че
обществен
остта и без друго е наясно по този въпрос.
Това, което можах да им предложа като човешка помощ, произтичаше от особеностите на съвременното духовно познание. Това, което дадох на тези хора няма нищо общо с Антропософското Движение. Аз се обърнах към тях като частно лице. В указанията ми беше включен и тактичния намек, че Антропософското Движение няма нищо общо с Движението за религиозно обновление, и че преди всичко не трябва да бъда считан за основател на това движение.
Надявах се още, че обществеността и без друго е наясно по този въпрос.
Вярно е, че на неколцината, които поискаха да основат това Движение за религиозно обновление, аз дадох необходимите съвети, които според мен бяха правилни и подходящи за съответната цел. Що се отнася до конкретното реализиране на тези съвети, самият аз не съм прибягвал до каквото и да е култово действие, до какъвто и да е ритуал, а само посочих, крачка по крачка, верния път, по който може да израсне подобен култ. Това беше крайно необходимо. В рамките на Антропософското Общество този момент трябва да бъде разбран правилно.
към текста >>
148.
Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката
обществен
ост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г.
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
149.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
В дивият натиск, който възниква под въздействие на изостаналите Духове на Формата в тези монголо-татарски орди и т.н., управлявани от изостаналите Духове на Формата, Елохимите, в това се намесва от север нещо, което произлиза от – ако мога да употребя този термин – «благи» Архангелски Същества, които стоят много близко до човека и които внасят нещо такова във всяка отделна душа, приглушаващо въздействието на този
обществен
дух, който излиза от Духовете на Формата.
По-нататък трябва да кажем, това, което би могло да стане на Изток, е подложено на значителна модификация, а именно, изостаналите Духовете на Формата, притежаващи твърде голяма сила, могат да бъдат повлияни от страна на действащите от север на юг нормално развили се Архангелски Същества.
В дивият натиск, който възниква под въздействие на изостаналите Духове на Формата в тези монголо-татарски орди и т.н., управлявани от изостаналите Духове на Формата, Елохимите, в това се намесва от север нещо, което произлиза от – ако мога да употребя този термин – «благи» Архангелски Същества, които стоят много близко до човека и които внасят нещо такова във всяка отделна душа, приглушаващо въздействието на този обществен дух, който излиза от Духовете на Формата.
към текста >>
150.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тази мисъл не стига винаги до неговото съзнание, но тя се крие именно в
обществен
ите отношения, в социалните отношения на хората.
Ако искаме да знаем, от какво произхождат те, достатъчно е да насочим само поглед върху дневния живот. Хората минават един покрай друг, като обръщат малко внимание на това, какви особености има другият. Не са ли днес по-голяма част от хората така устроени, че всеки намира за правилно и добро това, какъв е той самият? И щом другият е различен, той не гледа с любов към този другия, а стига само до съждението, че тоя не трябва да бъде такъв, при което накрая в повечето случаи зад всичко това се крие мисълта, която го кара да си каже: тоя би трябвало да бъде такъв, какъвто съм аз.
Тази мисъл не стига винаги до неговото съзнание, но тя се крие именно в обществените отношения, в социалните отношения на хората.
В онова, което днес се проявява, бих могъл да кажа във формата на човешкия език, на човешкия говор, живее толкова малко от това, което е разбиране на другия човек. Хората бучат навън в света, както си представят, че трябва да бъде човекът, при което в повечето случаи зад това не се крие нищо друго, освен това: каквито сме ние самите, такива трябва да бъдат всички хора. Ако тогава идва някой, който е напълно различен, той е тогава един враг, един човек, против който се проявява антипатия, макар и това даже стига напълно до съзнанието на този, който оценява по този начин другите. Тук липсва разбиране на хората, липсва морална топлота, липсва любов. И в същия размер, в който тези качества липсват, когато човекът минава през вратата на смъртта заедно с него отиват в духовния свят морална студенина, омраза към хората и го възпират там в неговото развитие.
към текста >>
151.
Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката
обществен
ост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г.
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
152.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И това е все едно, ако от издигащите се в небето пламъци в Ефес се бе раздал мощен глас за имащите уши:
строй
те духовния Ефес, и нека старият физически Ефес стои в човешката памет като негов център, като средоточие.
В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него. И ето в този свят, който се представя пред вас в тази картина, са били обучени и подготвени във времената на Хераклит двете личности, за които говорихме. След това в 356 г. пр. Р.Х., в деня на раждането на Александър Велики, ние виждаме езиците на пламъците, излизащи от храма в Ефес. В Аристотел, Александър Велики намира своя учител.
И това е все едно, ако от издигащите се в небето пламъци в Ефес се бе раздал мощен глас за имащите уши: стройте духовния Ефес, и нека старият физически Ефес стои в човешката памет като негов център, като средоточие.
към текста >>
153.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Естествено, поради това, че е бил беден, той е живял в ограничени
обществен
и връзки; той е нямал винаги възможност да има такъв съсед по маса, така че неговата вулканичност не винаги е могла да се прояви.
Ето, виждате ли, за този живот е важно, че имаме работа с един мъж, чийто приятел е финансов служител, даже директор на лотарията, че той кармически е свързан с него. В кармическата връзка е важно, че Шуберт е бил беден, което се вижда именно от тези отношения, важното е, че Шуберт иначе не би могъл да се движи в обществото.
Естествено, поради това, че е бил беден, той е живял в ограничени обществени връзки; той е нямал винаги възможност да има такъв съсед по маса, така че неговата вулканичност не винаги е могла да се прояви.
към текста >>
154.
Рудолф Щайнер. Живот и произведения
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на
обществен
ия културен живот.
Жизненото дело на Рудолф Щайнер е на разположение като написани произведения и като записки на неговите, винаги свободно изнасяни, лекции. Към това се прибавят и многобройните художествени произведения, от които двете сгради на първия и втория Гьотеанум намират световно признание. Неговите изложения относно педагогиката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н.
доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен живот.
към текста >>
155.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато аз написах книгата «Ницше, борец срещу своето време»[4], в
обществен
остта имахме работа с един блестящ писател, който беше завишил човешките способности до най-висока степен.
Виждате ли, по отношение на един от най-блестящите писатели на последното време, по отношение на един от най-великите писатели беше възможно едно друго становище, преди да бяха излезли неговите последни съчинения.
Когато аз написах книгата «Ницше, борец срещу своето време»[4], в обществеността имахме работа с един блестящ писател, който беше завишил човешките способности до най-висока степен.
Едва по-късно се запознахме с това, което Ницше[5] е написал във времето на своя упадък. Това са преди всичко две съчинения: «Антихрист» и «Ecce homo» /ето човекът/, това са две съчинения, които е написал Ариман - не Ницше, а един ариманически дух, вселен в Ницше. Тук Ариман за първи път се появява като писател на Земята. Той ще продължи да върши това. От това Ницше бе разбит.
към текста >>
156.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с
обществен
ото му положение и със социалния му ранг.
Работата по балсамирането на мумиите в древен Египет беше извънредно сложна и изискваше дълбоки познания за човешкото същество, за човешкото тяло. А от тези, които редовно балсамираха мумии, също се изискваха дълбоки познания и за човешката душа. Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия. Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения.
И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг.
Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си. Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти. Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него. И под ръководството и сътрудничеството на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии.
към текста >>
Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с
обществен
ото му положение запазваше само за себе си.
Работата по балсамирането на мумиите в древен Египет беше извънредно сложна и изискваше дълбоки познания за човешкото същество, за човешкото тяло. А от тези, които редовно балсамираха мумии, също се изискваха дълбоки познания и за човешката душа. Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия. Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения. И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг.
Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си.
Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти. Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него. И под ръководството и сътрудничеството на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии.
към текста >>
157.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно
обществен
ия живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят.
Вие следователно виждате, че навсякъде тук има нещо, което именно при Шелинг действа така, че можем да кажем: - Тук долу се намира Шелинг а там горе става нещо, което действа надолу върху Шелинг. - Тук при Шелинг става особено нагледно, че всъщност съществува едно постоянно взаимодействие на духовния свят горе и на земния свят долу относно духовното развитие. И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят.
Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят.
Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин.
към текста >>
158.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Личността бива възпитана интелектуално, тя навсякъде живее интелектуално, в
обществен
ите отношения, в които влиза, в професията; в този интелектуализъм не може да се побере това, което тя носи в душата си.
Разберете добре, какво искам да кажа. Да предположим, че някоя личност е живяла във втората половина на 19-то столетие и е носела в себе си една силна духовност от нейното минало въплъщение: Тя се вживява в настоящето образование, в съществуващото тогава образование; то е интелектуалистично, изцяло интелектуалистично. Но в личността последствието на духовността, за която говоря, е още така силно, че то иска да се изяви, иска добре да се изяви. Обаче интелектуализмът не понася това.
Личността бива възпитана интелектуално, тя навсякъде живее интелектуално, в обществените отношения, в които влиза, в професията; в този интелектуализъм не може да се побере това, което тя носи в душата си.
Това би било една личност, за която можем да кажем: Тя е като призвана всъщност за антропософията. Но тя не може да стане антропософ, понеже точно това, което е спиритуализъм донесен от минали въплъщения, ако би трябвало да се побере в интелектуализма, то би било антропософия. То не може да стане антропософия, получава се, така да се каже, един шок от интелектуализма. Какво друго може да стори личността, освен най-много да не иска да се занимава с интелектуализма, за да може да се изяви в някое въплъщение това, което се намира в нейната душа. Естествено тогава то не ще се изяви както трябва, защото не отговаря на епохата.
към текста >>
159.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато е благороден човек, му харесва
строй
ната антилопа, пъргавата сърна.
Както човек може да разбере една картина, без да бъде художник - аз често съм употребявал това сравнение, - той също така може да разбере тези истини, без да бъде посветен. Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извънредно много се задълбочава цялото отношение, което човекът има към Вселената. Помислете само, колко абстрактно, сухо и бездушно гледа всъщност днес човекът от Земята нагоре към мировата сграда. Когато гледа Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя. Той гледа с известен интерес животните в гората.
Когато е благороден човек, му харесва стройната антилопа, пъргавата сърна.
Когато е по-малко благороден, те все пак го интересуват като дивеч, той може да ги яде. Зелето в полето също го интересува. Всичко това има отношение към онова в човека, което той възприема първо в самия себе си. Но също както човекът има отношение към земното, което раздвижва неговия свят на чувствата, така и той може да раздвижи своя свят на чувствата, може да развие отношения към извънземния Космос. И всичко онова, което идва като съдба от миналото, - когато прави впечатление върху нас, - призовава нашата душа, нашето сърце да насочи поглед нагоре към лунните същества и да си каже: - Тук по Земята ходят хора; на Луната живеят същества, които някога са били заедно с нас на Земята.
към текста >>
160.
Рудолф Щайнер - Живот и творчество.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на
обществен
ия културен живот.
Жизненото дело на Рудолф Щайнер е на разположение като написани произведения и като записки на неговите, винаги свободно изнасяни, лекции. Към това се прибавят и многобройните художествени произведения, от които двете сгради на първия и втория Гьотеанум намират световно признание. Неговите изложения относно педагогиката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н.
доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен живот.
към текста >>
161.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Той не е господар, когато външни обстоятелства - професия, някаква традиция,
обществен
и отношения, дори самата принадлежност към известна народност, когато дневна програма, известни задължения и пр., и пр.
Първото условие е усвояването на съвършено ясно мислене. За тази цел човек трябва да се освободи от блуждаенето на мислите - макар само за съвсем кратко време от деня, около пет минути на ден (колкото повече, толкова по-добре). Човек трябва да стане господар в своя мисловен свят.
Той не е господар, когато външни обстоятелства - професия, някаква традиция, обществени отношения, дори самата принадлежност към известна народност, когато дневна програма, известни задължения и пр., и пр.
определят дали той ще има една или друга мисъл и как ще я развие. В посоченото по-горе време напълно по свободна воля човек трябва да опразни душата си от обикновеното, от всекидневното протичане на мислите и по собствена инициатива да придвижи и настани в средището на душата си определена мисъл. Не бива да се мисли, че тя трябва да е някаква забележителна или интересна мисъл. Това, което трябва да се постигне в духовно отношение, се постига даже по-добре, ако в началото човек се постарае да избере по възможност най-неинтересна и най-незначителна мисъл. По този начин повече се възбужда самодейната сила на мисленето, за която става въпрос, докато една интересна мисъл сама грабва и увлича мисленето.
към текста >>
162.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Те бяха и са онези, които искат да направят
обществен
о достояние част от езотеричното знание.
Окултистите се разделиха на екзотерици и езотерици. Ако с цел аналогия, фразите свързани със съвременните парламенти бъдат заимствани – въпреки че обикновено са неподходящи тук екзотериците могат да бъдат сравнени с левите партии, а езотериците с десните партии. Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния език, да не достига до широката публика. Езотериците бяха, така да се каже, консерваторите сред окултистите. Кои тогава можем да попитаме бяха екзотериците?
Те бяха и са онези, които искат да направят обществено достояние част от езотеричното знание.
Поначало, екзотериците не се различаваха от езотериците, освен с това, че първите бяха склонни да следват импулсите на своето чувство за отговорност, и да направят част от езотеричното знание публично.
към текста >>
163.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Можете да си представите от това колко дълбока бе загрижеността на онези, направили компромис със съгласието си чрез медиумизма всички видове истини за духовния свят да бъдат дадени на
обществен
остта, когато откриха, че медуимите вярват в това, че им говорят мъртвите.
Можете да си представите от това колко дълбока бе загрижеността на онези, направили компромис със съгласието си чрез медиумизма всички видове истини за духовния свят да бъдат дадени на обществеността, когато откриха, че медуимите вярват в това, че им говорят мъртвите.
Но окултистите знаеха, че случващото се между медиумите и живите хора е това, че потокът на свободната воля се влива в Осмата Сфера. Вместо да бъде създадена връзка с Вечността, медиумите свиделствуваха точно за онова, което непрекъснато изчезваше в Осмата Сфера.
към текста >>
Когато направих
обществен
о достояние най-деликатните факти за всичко относно двете деца Исус, възникна съпротива от група, която нищо не разбираше и още вярваше в медиумизма; докато всеки, който днес изучава Библията достатъчно дълбоко, може да разбере обстоятелствата, които подкрепят твърдението за двете деца Исус.
Когато е казано, че нещо би трябвало да остане езотерично, това просто означава, че би трябвало да остане в кръга на онези, които участват във всичко, представено в сферата на езотеризма. Ако нещата тук се объркат, езотеричното става екзотерично и тогава някой винаги е изправен пред опасност. Това се случва всеки път когато нещо, което трябва да бъде пазено в ограничен кръг, се изнася в света така, че няма възможност за задържането му.... През годините, в които сме преследвали нашето изучаване на Духовната Наука, съм се стремял да развия нещата по такъв начин, че да може да е ясно на всеки, който наистина навлиза в тях, че те са разбираеми дори преди да бъде постигнато ясновидство. Стараел съм се да не давам гласност на нищо, което не може да бъде достъпно в своята собствена област. Затова следва, че само онези, които желаят да видят как човешките същества преминават в Осмата Сфера, могат да имат някакви сериозни възражения към това духовно-научно Движение.
Когато направих обществено достояние най-деликатните факти за всичко относно двете деца Исус, възникна съпротива от група, която нищо не разбираше и още вярваше в медиумизма; докато всеки, който днес изучава Библията достатъчно дълбоко, може да разбере обстоятелствата, които подкрепят твърдението за двете деца Исус.
Следователно трябва да заемем нашето становище на принципа да следваме грижливо каквото е изнесено, но да не допускаме да се казва, че то е признато сред нас заради вярата в авторитета. Никога не трябва да се чува фразата, че истините се приемат просто защото аз съм ги казал! Ще извършим прегрешение спрямо истината, кажем ли нещо подобно. Едно или друго нещо може да бъде основано на доверие; но то никога не може да се превръща в принцип. Някой друг може би може по-добре да извърви пътя; но правилото, което всеки би трябвало да спазва е това: да не приема нещата заради авторитета, а да ги проверява.
към текста >>
164.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Нататък не я следваше никакво въображение, но се надяваме, че такава ентелехия няма да напусне изцяло нашата Слънчева система; но щом бе стигнала до границата и, тя ще копнее да се върне, за да работи отново в услуга на нашите правнуци с
обществен
живот и благотворителност.
От друга страна възникват съмнения и грешки, защото тя, която изглежда посочваше една или друга звезда като появяваща се по същия начин в Зодиака, но за която в небето тя не знаеше. Те може да са били още неоткрити малки планети по онова време, тъй като от друга страна може да се направи заключение, че тя, далеч отвъд орбитата на Марс, се приближаваше към орбитата на Юпитер. Открито, за дълго време, тя бе разглеждала тези планети, в каква степен е трудно да се каже, с удивление от тяхното могъщо великолепие, и бе наблюдавала играта на луните им около тях, но бе виждала това по най-удивителен начин като намаляваща луна, и без в действителност да се върти наоколо, както нарастващата луна се явява за нас. От това може да се направи извод, че тя виждаше това отстрани, и наистина бе на границата да се движи отвъд нейната орбита, в безкрайното пространство идващо в опозиция на Сатурн.
Нататък не я следваше никакво въображение, но се надяваме, че такава ентелехия няма да напусне изцяло нашата Слънчева система; но щом бе стигнала до границата и, тя ще копнее да се върне, за да работи отново в услуга на нашите правнуци с обществен живот и благотворителност.
към текста >>
165.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста сродни що се отнася до
обществен
о влияние.
Въпросът обаче не е толкова прост.
Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста сродни що се отнася до обществено влияние.
Както ще признаете от съдържанието на "Божествена Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност. При тези обстоятелства историята би придобила изцяло различен аспект. Флоренция щеше да има много важен служител и държавник да, но не само това! Представете си Флоренция управлявана от съветници, притежаващи заложбите вливащи се в "Божествена Комедия"! Това способно ръководство щеше да има предвид, че много, много други присъстващи сили щяха да бъдат възпрепятствани в тяхната скрита дейност.
към текста >>
166.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма
обществен
о достъпен и така прикриха тайните за хората.
Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт.
Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората.
Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман. И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто. Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си.
към текста >>
167.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува
обществен
ата литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората.
А сега пред нас има строго определена перспектива.
Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората.
Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави пред нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели. Казвал съм ви, че има тайнствена връзка между висшите сили на интелигентност у съществата, служещи на Ариман, и силите на човешката низша природа. Безконечното старание на Ариман е да си присвои интелигентността на човешките същества и да не ги оставя да съзнават какво могат да постигнат чрез собствената си интелигентност. Помислете за последния разговор между Бенедиктус и Ариман в мистерийната драма "Пробуждането на Душите". Преди да изчезне, Ариман казва:
към текста >>
168.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и
обществен
и отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен
обществен
живот и т.н.
От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието.
Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н.
между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това. Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото.
към текста >>
169.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Това е от огромна практическа важност и когато един ден Духовната наука действително ще обхване душата, тогава практичното въздействие ще бъде забелязано и в
обществен
ия живот.
Разбира се, човек не осъзнава факта, че такива форми въздействуват върху душата точно определено: това става в подсъзнанието. Човек не е наясно с това, което става в неговата душа. Много хора вярват, че материализмът на нашето време е възникнал, понеже се четат толкова много материалистични книги. Обаче, окултистът знае, че това е едно от по-малките влияния. Онова, което окото вижда е от много по-голямо значение, защото има въздействия върху душевни процеси, които повече, или по-малко се извършват в подсъзнанието.
Това е от огромна практическа важност и когато един ден Духовната наука действително ще обхване душата, тогава практичното въздействие ще бъде забелязано и в обществения живот.
Често съм обръщал внимание на факта, че нещо съвсем различно е било от това, което е сега, когато в Средните векове, човек се е движел по улиците. В дясно и ляво е имало жилищни фасади, които са били изградени въз основа на онова, което душата е чувствувала и мислила. Всеки ключ, всяка ключалка е носела отпечатъка на оня, който ги е направил. Опитайте се да осъзнаете каква радост е чувствувал отделният занаятчия, от всяко изработено парче, как е вработвал собствената си душа в него. Във всеки предмет е имало частичка душа и когато човек се е движел сред такива неща, душевните сили са протичали към него.
към текста >>
170.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Ние ги делим само заради
обществен
ото мнение.
Момчетата и момичетата не трябва да се разделят.
Ние ги делим само заради общественото мнение.
Създавали се били любовни връзки; не трябва да се тревожим от това, но ни се сърдят. Когато учителят има авторитет, обучението не страда от тези връзки.
към текста >>
171.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Меланхоличните деца по правило са
строй
ни и слаби; сангвиниците са най-нормалните; тези, чиито рамене са по-изпъкнали, са флегматични деца; тези които са с набита фигура, така че главата да изглежда потънала в тялото, са холерични деца.
Р.Щ.: рисува на дъската следните фигури: Какво е това? Това е също една характеристика на четирите темперамента.
Меланхоличните деца по правило са стройни и слаби; сангвиниците са най-нормалните; тези, чиито рамене са по-изпъкнали, са флегматични деца; тези които са с набита фигура, така че главата да изглежда потънала в тялото, са холерични деца.
към текста >>
172.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ. рисува същия мотив за дете, дълго,
строй
но бяло върху черна основа.
Р.Щ. рисува същия мотив за дете, дълго, стройно бяло върху черна основа.
/фиг. 6/
към текста >>
173.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Но и настроението, което прониква тези истории, в края на краищата показва, че целия ни
обществен
живот е построен върху римската същност, и то в едни области повече отколкото в други.
Виждате ли, човек трябва често да си спомня тези истории, тъй като колкото и да са гротескни, той ще се срещне тук или там с тях.
Но и настроението, което прониква тези истории, в края на краищата показва, че целия ни обществен живот е построен върху римската същност, и то в едни области повече отколкото в други.
Не е ли така, човекът днес не е гражданин на света поради това, че е станал човек и е изправен като човек, а той е гражданин в света защото е признат и вписан като такъв на едно или друго място. Всички тези неща трябва да се съотнасят към римската същност. Силата на кръвта е преминала в регистратурата.
към текста >>
174.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
А
обществен
ата, и по-точно индустриалната култура, също прави хората външно еднакви, не позволява на индивидуалностите да излязат навън.
Ние ги гледаме така, че съвсем не ги изпитва ме по техните индивидуални качества. Херман Бар, за когото често съм ви разказвал веднъж сподели в Берлин, че съвременното образование върви натам напълно да спре да индивидуализира. Когато през деветдесетте години Херман Бар живееше за известно време в Берлин и участвуваше в живота на обществото в Берлин той, разбира се, всяка вечер имаше на масата от дясната си страна една дама и още една от лявата си страна, нали така. Но когато на следващата вечер отново седеше между две дами, той можеше в най-добрия случай да разбере само от поканите, че дамите са различни от вчерашните: защото той съвсем не гледаше внимателно, защото принципно взето вчерашната дама беше същата като днешната. Това, което той виждаше в тях беше едно и също.
А обществената, и по-точно индустриалната култура, също прави хората външно еднакви, не позволява на индивидуалностите да излязат навън.
И така в съвремието стремежът е в посоката на нивелирането, докато най-вътрешната цел на човека трябва да бъде стремежът към индивидуализиране. В съвременността ние най-много крием индивидуалността и ни е най-нужно да потърсим индивидуалността.
към текста >>
175.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Това сгъстяване на интересите днес ние можем да видим излизащо на преден план съвсем ясно в
обществен
ия ни живот.
Той не е нищо друго! Хората само предполагат, че един дух-пазител проследява собствения им живот, към него те надигат очи, и него те наричат свой бог. Дали ще го наричат Ангел, или бог, те имат впредвид единствено ангела. В основата си това, че не можем да превъзмогнем ангела и да достигнем до идеята за Бога, е един егоизъм на религиозната вяра. Причината за това е сгъстяването на интересите, което е предизвикано от егоизма.
Това сгъстяване на интересите днес ние можем да видим излизащо на преден план съвсем ясно в обществения ни живот.
към текста >>
Това, което е в сила за Централна Европа, вече е казано от мен преди много години в
обществен
и лекции.
Днес това почти може да се хване с ръка, защото навсякъде могат да се срещнат красивите речи на Рабиндарат тагор, в които може да се прочете, как един източен човек мисли за целите на човечеството като цяло. Тези речи се четат като фейлетоните на който и да било драскач, защото днес много трудно се прави разлика между драскача и човека с огромна спиритуалност, какъвто е Рабиндарат Тагор. Не се осъзнава, че наред една с друга живеят различни расови субстанциалности.
Това, което е в сила за Централна Европа, вече е казано от мен преди много години в обществени лекции.
Всичко това не се прие такова, каквото трябваше да се приеме.
към текста >>
И отново трябва да бъде почувствано, как в това, което човек нарича право и неправо в
обществен
ия живот, живее едно изтляло време.
По отношение на правовите взаимоотношения ние живеем, както вече съм посочвал, в римската култура отново нещо антично. В правото живее римската култура. Наистина понякога старите местни закони водят борба срещу римското право, но не печелят.
И отново трябва да бъде почувствано, как в това, което човек нарича право и неправо в обществения живот, живее едно изтляло време.
към текста >>
176.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни
обществен
и слоеве, от най-висшите до най-нисшите.
Ала към това се прибави един такъв момент, който в идеалния смисъл на думата превърна училището в едно единно училище.
Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите.
Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент. А тъкмо този беше стремежът и към него ние се стремяхме и сега – в съображение да влезе само, единствено само общочовешкото. За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище. Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните педагогическо-дидактични правила. Така още от самото начало Валдорфското училище беше замислено като единно училище.
към текста >>
Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите
обществен
и слоеве.
Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите обществени слоеве.
Но ако пренебрегнем някои дреболии, които с известни усилия бяха преодолени, в това отношение противоречията се проявиха по-скоро като нещо изключително благотворно. Лесно можете да си представите тези дреболии, най-често те се отнасят до битови навици и понякога никак не е лесно да бъде изкоренено от детето всичко онова, което то е донесло в училището. Но с известна добра воля можа да бъде постигнато и това, макар някои деца от тъй наречените по-висши съсловия, които не са свикнали да гледат сред себе си това или онова, тези деца занесоха в къщи неприятни неща и в къщи това бе забелязано по един неприятен начин.
към текста >>
177.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Моля Ви да си припомните грандиозната картина на Микеланджело27 в Сикстинската Капела, в Рим: Там е нарисуван Христос, мировият Съдия, в една епоха, през която юридическото и държавническото начало са обхванали целия
обществен
живот.
Моля Ви да си припомните грандиозната картина на Микеланджело27 в Сикстинската Капела, в Рим: Там е нарисуван Христос, мировият Съдия, в една епоха, през която юридическото и държавническото начало са обхванали целия обществен живот.
И все пак над централната религиозна арена, където се разиграваха събитията, трябваше да бъде изобразена една религиозна тайна.
към текста >>
178.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен
строй
, тогава ние ще знаем, че в моралния живот подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета.
От друга страна употребата на чай е тази, която ни пречи, непрекъснато, педантично и академично да свързваме едната мисъл с другата, поради което, ако това достигне крайната си степен, ние не бихме могли да се изразяваме духовно, а така, че непрекъснато само бихме имитирали на околните собствените си логични процеси; в такъв случай винаги ставаме скучни. Професии, които сега се намират в упадък, но които обаче, в съответствие със старото им устройство, би трябвало да им се посочи средство, чрез което да изглеждат одухотворени, без вътрешно да са такива, но само чрез едно външно средство, на тях естествено би трябвало да им препоръчаме да пият чай. Тъй като кафето е добро питие за журналистите, така чаят е изключително действуващо питие за дипломати, чрез което в съществена степен се подпомага привикването към изказване на откъснати мисли, които просто ей тъй биват подхвърлени, и чрез които човек може да представи себе си именно в одухотворен вид.
Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен строй, тогава ние ще знаем, че в моралния живот подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета.
Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят. Тогава ще открием, че там, където нещата не се парализират от определено душевно развитие, изживяването на човека представлява ясно отражение на това, което всъщност бива внасяно в човека при руснака, изразяващ себе си чрез едно отдаване на околния свят, и притежаващ слабо развито азово чувство, което би могло да бъде заместено, най-много теоретически, и което е свързано с ниската консумация на захар; и противно на това при англичанина, притежаващ изразено усещане за себе си, което има своите органични основи и което е изразено с високата консумация на захар. Но тук трябва да се обърне внимание не чак толкова на факта за консумацията, колкото на стремежа; защото фактът за консумацията се развива именно на основата на стремежа, на основата на желание за консумация, и затова е важно на тези неща да се обърне особено внимание.
към текста >>
179.
Терапията от гледната точка на науката за духа
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката
обществен
ост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения.
Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват винаги свободно държани те лекции, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс. Тя била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки».
към текста >>
180.
Относно записките на лекциите
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
От моята антропософска дейност произлизат публикуваните за цялата
обществен
ост книги и поредицата лекционни цикли, които първоначално бяха замислени като частни издания, достъпни само за членовете на Теософското (по-късно Антропософското общество).
От моята антропософска дейност произлизат публикуваните за цялата общественост книги и поредицата лекционни цикли, които първоначално бяха замислени като частни издания, достъпни само за членовете на Теософското (по-късно Антропософското общество).
Тези повече или по-малко точни записки на лекциите не са преглеждани и коригирани от мен поради липса на време. Аз бих предпочел устно изговореното слово да остане такова. Но членовете на Обществото изискаха разпечатването на циклите, което и стана. Ако бих имал време да коригирам нещата, нямаше още от началото да съществува ограничението «само за членовете». От повече от една година то вече е отпаднало.
към текста >>
Изложението в тези вътрешни лекции беше такова, каквото не би могло да бъде в публикациите, които бяха предназначени за външната
обществен
ост.
След като се проведоха вътрешни курсове в смисъла на това изискване, се прибави и нещо друго. На тези лекции присъстваха само членове на Обществото. Те бяха запознати с началните сведения от антропософията. Пред тях беше въз-можно да се говори така, както към напреднали в областта на антропософията.
Изложението в тези вътрешни лекции беше такова, каквото не би могло да бъде в публикациите, които бяха предназначени за външната общественост.
към текста >>
Публикациите за широката
обществен
ост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото.
Така в двустранността на публичните и частните издания лежи действително нещо, което произлиза от две различни основания.
Публикациите за широката общественост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото.
Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и в моето живо участие в него от чутото произлиза начинът на изложението в лекциите.
към текста >>
181.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Но тъй като на добитите по този начин резултати от изследването на природата беше отредено господството на човешкия, над
обществен
ия живот, човекът живее днес в една сфера, която е чужда на неговото общество.
Едно от завещанията на миналото столетие, което имаше най-тежки последствия, беше това, че познанието на човешкото същество не стои вече в центъра на природоизследването. Погълнати от неизброимите обекти на познанието хората забравиха самия познаващ субект или остави неговото изследване на специалистите, на които природопознанието бе определило едно по възможност най-изолирано работно пространство.
Но тъй като на добитите по този начин резултати от изследването на природата беше отредено господството на човешкия, над обществения живот, човекът живее днес в една сфера, която е чужда на неговото общество.
Социалните напрежения и вълнения на последните десетилетия бяха резултати на тези грешка в методиката на природоизследването. Ето защо още през 1920 година Рудолф Щайнер обърна вниманието на това, че болестта и жизнената слабост на социалния организъм ще трае до тогава, докато той се намира под властта на закони, които са заети от външната природа, но са чужди на самия човек. Ето защо той, който познаваше из основи естествените науки и техните различни дисциплини, каза: ”Науките без човешкото себепознание са вредни, науките, които имат срещу себе си себепознанието на човека, са благодат за човечеството, защото те действително водят човечеството до това, до което то трябва да стигне в близкото бъдеще. Не трябва да съществува никаква наука, която да не бъде поставена в някакво отношение с човека. Не трябва да има никаква наука, която да не бъде проследена до най-вътрешната същност на човека, където, когато е проследена до там, тя добива своя истински смисъл”.
към текста >>
182.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Отсъствието на основа за
обществен
ата наука.
Кант, Дюбоа-Раймонд, Нютон. Взаимното неразбиране между математици и медици. Обръщането на тръбната кост до черепната кост. Гьоте, Окен, Гегенбар. Съвременната математика не е насочена към действителността.
Отсъствието на основа за обществената наука.
Необходимост от прехвърляне на мост между астрономия и ембриология. Същност на клетката като отражение на космоса. Яйцеклетка и сперматозоид. Конкретният смисъл на астрономическото познание в духовната наука и в абстрактната наука при Дюбоа-Раймонд. Взаимодействието между ембриология и астрономия е предварително условие за обединение на социалните и природните науки.
към текста >>
183.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[2] Валдорфското училище – Свободното Валдорфско училище, Щутгарт, 1919, основано от Емил Молт за децата на работниците от цигарената фабрика Валдорф-Астория и за представители на
обществен
остта.
[2] Валдорфското училище – Свободното Валдорфско училище, Щутгарт, 1919, основано от Емил Молт за децата на работниците от цигарената фабрика Валдорф-Астория и за представители на обществеността.
Единно народно и висше училище, ръководено от Рудолф Щайнер до смъртта му в 1925 година.
към текста >>
184.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В критиката за разбирането на труда[3] често съм посочвал тази връзка и е невъзможно заниманието с теоретична икономика, ако не търсиш тук връзката между чистата
обществен
а наука и физиологията.
Сега човек е така устроен, че не можем да го лишим от това движение, разбира се и с паралелното превръщане в обмяната на веществата. Заради неговата организация не можем съвсем да го лишим от това. За този, който работи като пощальон, самата професия се грижи за движението по хоризонталата; този, който не е пощальон, трябва да прави разходки. Върху това е основано също интересното отношение в аспекта на народното стопанство между подвижността на човека, използвана в народното стопанство, и подвижността на човека, оставаща вън от народното стопанство – в игри, спорт и други подобни. Тук вече физиологичните неща се сливат с народностопанските.
В критиката за разбирането на труда[3] често съм посочвал тази връзка и е невъзможно заниманието с теоретична икономика, ако не търсиш тук връзката между чистата обществена наука и физиологията.
Но в дадения момент за нас е важна възможността да разгледаме този паралелен процес: движението в хоризонтална равнина и определен процес на обмяна на веществата.
към текста >>
185.
Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Резултатът от антропософската ми дейност е представен, първо, в моите книги, публикувани за цялата
обществен
ост и, второ, в ред лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно ползване и разпространение само сред членовете на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Резултатът от антропософската ми дейност е представен, първо, в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в ред лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно ползване и разпространение само сред членовете на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Това бяха записки, повече или по-малко удачно направени по време на лекциите, които поради липса на време, не бяха проверени от мен. Бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово, но членовете на обществото пожелаха да имат лекциите в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал време да ги прегледам, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува уговорката „само за членове на Антропософското общество“. Сега това ограничение е отпаднало вече повече от година.
към текста >>
186.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако можеше да проникне по-дълбоко в нещата, ако можеше истински да разбере периодиката на слънчевите петна, човек например щеше да разбира много по-добре това, което се разиграва в
обществен
ия живот.
Ако можеше да проникне по-дълбоко в нещата, ако можеше истински да разбере периодиката на слънчевите петна, човек например щеше да разбира много по-добре това, което се разиграва в обществения живот.
Тези неща не се забелязват, защото това, което в човешкия обществен живот съответства на периодиката на слънчевите петна, не започва тогава, когато започват слънчевите петна и не престава, когато престават слънчевите петна, защото социалният живот се е еманципирал. Той показва същата периодика, същия ритъм, но не и съвпадението по време. Вътрешно повтаря точно тази периодичност и ритмичност, но ги прави самостоятелно, независимо, еманципирал се е от тях. Ако се каже на някого, че човешкият живот е един микрокосмос, който подражава на Макрокосмоса, той може да възрази: това е нелепост. На твърдението, че при някои болести има седемдневна треска с повишена температура, той може да възрази: тогава би трябвало, когато настъпи едно външно явление, да се появи и високата температура и да протече успоредно на външното събитие, както и да престане, когато свърши външното явление.
към текста >>
Тези неща не се забелязват, защото това, което в човешкия
обществен
живот съответства на периодиката на слънчевите петна, не започва тогава, когато започват слънчевите петна и не престава, когато престават слънчевите петна, защото социалният живот се е еманципирал.
Ако можеше да проникне по-дълбоко в нещата, ако можеше истински да разбере периодиката на слънчевите петна, човек например щеше да разбира много по-добре това, което се разиграва в обществения живот.
Тези неща не се забелязват, защото това, което в човешкия обществен живот съответства на периодиката на слънчевите петна, не започва тогава, когато започват слънчевите петна и не престава, когато престават слънчевите петна, защото социалният живот се е еманципирал.
Той показва същата периодика, същия ритъм, но не и съвпадението по време. Вътрешно повтаря точно тази периодичност и ритмичност, но ги прави самостоятелно, независимо, еманципирал се е от тях. Ако се каже на някого, че човешкият живот е един микрокосмос, който подражава на Макрокосмоса, той може да възрази: това е нелепост. На твърдението, че при някои болести има седемдневна треска с повишена температура, той може да възрази: тогава би трябвало, когато настъпи едно външно явление, да се появи и високата температура и да протече успоредно на външното събитие, както и да престане, когато свърши външното явление. Това температурата не прави, но тя протича в този вътрешен ритъм, дори и когато по време не съвпада с началото и края на външните явления.
към текста >>
187.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Отдолу варовикът иска да обхване растението с пипала; горе кварцът иска да го направи съвсем тънко, фино,
строй
но, влакнесто, каквито са водораслите; но между тях се намира нашият истински строител на растителните форми въглеродът, който подрежда всичко.
Отдолу варовикът иска да обхване растението с пипала; горе кварцът иска да го направи съвсем тънко, фино, стройно, влакнесто, каквито са водораслите; но между тях се намира нашият истински строител на растителните форми въглеродът, който подрежда всичко.
И точно както нашето астрално тяло създава ред между Аза и етерното тяло, така азотът като астрална същност действа посреднически. Трябва да се научим да разбираме как азотът действа между варовика, глината и кварца, между всичко онова, което варовикът постоянно дърпа надолу и това, което кварцът би желал да излъчи нагоре.
към текста >>
188.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Това вече ще е истински напредък в нашия
обществен
живот.
Виждате следователно, че всичко е изпробвано и насочвано по околен път отвън, без да постига желания резултат. И човек има чувството, че експериментите не са намерили решението, защото мишките отново се появяват. Тези мерки не успяват, мишките идват отново. Това, с което ще се занимаем сега, е една процедура, която също не може да се приложи единствено само в едно стопанство, която обаче може да е в помощ по известен начин даже за едно отделно стопанство. От тази мярка могат да се добият напълно всичките полезни резултати, само ако и съседните стопанства проявят разбиране и направят същото, и аз твърдя, че в бъдеще трябва да се разчита много повече на взаимното разбиране, отколкото на полицейските мерки.
Това вече ще е истински напредък в нашия обществен живот.
към текста >>
189.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на
обществен
остта упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
На всички степени на образованието беше проникнало учението, че едно земеделско стопанство може да съществува и да се поощрява само с въвеждане на минерални вещества. Така изложението на Щайнер се появи като категорична антитеза на това учение. Това обаче не беше неговата цел. Без съмнение, той искаше да допълни разглеждането също и откъм духовната страна, да разшири и задълбочи разбирането, а не просто да противоречи. (виж неговия писмен отчет).
към текста >>
190.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Трудности се появяват, защото на
обществен
остта, на заможната буржоазна публика съвсем не й импонира сама да се ориентира в такива въпроси; тя смята за правилно мнението на официално назначеното лице.
Трудности се появяват, защото на обществеността, на заможната буржоазна публика съвсем не й импонира сама да се ориентира в такива въпроси; тя смята за правилно мнението на официално назначеното лице.
Поради това нашата цивилизация е крайно лекомислена и вулгарна по отношение на тези въпроси.
към текста >>
191.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това римско право са го измислили по времето, когато
обществен
ите отношения са били съвсем различни, така че за нашето време това римско право съвсем не подхожда.
Знаете, че Римската империя ни остави в качеството му на доста съмнително наследство така нареченото римско право. Може би знаете, че студентите от университетите в курса по право много дълго трябва да изучават това така наречено римско право.
Това римско право са го измислили по времето, когато обществените отношения са били съвсем различни, така че за нашето време това римско право съвсем не подхожда.
Обаче и досега за право въобще се говори, ориентирайки се по римското право.
към текста >>
192.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Целият ужас е в това, че
обществен
остта не го забелязва.
Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него. Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците. Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй.
Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва.
Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това! От ранно детство те са обучавани да станат учени: има училища, където те много могат да научат. Колко усилия полагат те за това! Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво!
към текста >>
Няма да ни се удаде да се придвижим напред именно защото
обществен
остта като цяло твърде удобно слуша това, което й говорят.
Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво! » Цялото общество, разбира се, не може да съди за това, то предоставя на «учения» да свидетелства на тази тема, без да знае, че този, последният, вече въобще няма повече работа с природата. Той говори за нея като за пенсионер. Това потиска целия ни духовен живот. И ние трябва да се придвижваме напред при този потиснат духовен живот!
Няма да ни се удаде да се придвижим напред именно защото обществеността като цяло твърде удобно слуша това, което й говорят.
Но само Антропософията днес казва истината! Това, което ви говоря тук, няма да го чуете на друго място. Никой не казва истината: обществото като цяло вече не го е грижа за това. Ако някой казва истината, го смятат за луд. А именно това отношение е лудост!
към текста >>
193.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както мисли съвременната научна
обществен
ост.
Трябва да се отбележи, че медът и млякото имат извънредно значение за живота на човека. Това непосредствено следва от експериментите.
Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както мисли съвременната научна общественост.
Древните учени понякога ни се струват глупавички, но всъщност те са били много умни и мъдри. Навярно знаете старата приказка «за страната, където текат мед и мляко». В нея е намерило израз това, че страната е здрава, че в нея можеш да живееш и да бъдеш здрав. Така че хората едно време са знаели, че медът и млякото необикновено силно са свързани с живота на хората.
към текста >>
194.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Следващ въпрос: Преди около две години достояние на
обществен
остта стана теорията на Айнщайн.
Следващ въпрос: Преди около две години достояние на обществеността стана теорията на Айнщайн.
Днес за това малко се чува. Има ли тази теория значение, или падна в канала?
към текста >>
195.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Срещите, на които те се събират, особено по празничен повод, се явяват
обществен
култ.
Тези учения, които противостояли на Рим, се разпространявали от масонството. Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници. То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения. Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз. Знакът, докосването и думата служат само за да държат хората заедно, това е, благодарение на което те се познават един друг.
Срещите, на които те се събират, особено по празничен повод, се явяват обществен култ.
Подобно на това, както другите се събират в църква, така масоните се събират на церемонии, които водят към древните мистерии. Това сплотява хората.
към текста >>
196.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Нашите по-
строй
ни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата Земя e умряла и не е имало никакви животни.
Следователно на Земята всичко е трябвало бурно да клокочи, бурно да живее - трябвало е да става нещо подобно на това, което става в стомаха ни, когато сме се нахранили и започваме да храносмиламе. Но това може да става само в нещо живо. Земята би трябвало някога да е била жива. И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали. Тук са се намирали огромни, недодялани животни.
Нашите по-стройни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата Земя e умряла и не е имало никакви животни.
Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното тяло на Земята, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в лед.
към текста >>
НАГОРЕ
